Решение № 1043 от 05.12.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1043 гр. Стара Загора, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Д.а като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20225530101811 по описа за 2022 година

Делото е образувано по иск с правно основание чл.55 ЗЗД от ищеца „В и К” ЕООД-Стара Загора, против „Електроразпределение Юг ” ЕАД – Пловдив, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 61,42 лева, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - ИЗВОД РИЛА - гр. Казанлък, с ИТ № 2008237, за периода 01.05.2017 г. - 31.05.2017 г., по фактура № 8177642921/31.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Търсят и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор, в който се оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна.

В исковата си молба „Водоснабдяване и канализация"ЕООД – Стара Загора излагат твърдения, че е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК 833066300, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, първоначално вписано в регистъра на търговските дружества с Решение № 4486/14.10.1991 г. по ф.дело № 4492/1991 г. по описа на СтОС. Същият осъществявал основно дейностите по дейност по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора, Община Казанлък. Същият бил потребител на ел.енергия относно притежавания от него обект с ИТ № 2008237 - ИЗВОД РИЛА - гр. Казанлък, чрез който обект била присъединена към електропреносната система Централна помпена станция Казанлък, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществява посредством собственият на дружеството трафопост на ниво средно напрежение (НН). Ответникът "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД било еднолично акционерно дружество, със седалище и 1 адрес на управление 4000 гр.Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, вписано в ТР с ЕИК 115552190, притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия № 140-07/13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричано за краткост ЕВН ЕР, и осъществява дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл.41 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" АД /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД/, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., всеки ползвател дължал на това дружество цена за пренос на пренесената му електрическа енергия. Сочи, че през месец юни 2017 г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД заплатило на ответното дружество следните суми, представляващи такса за достъп до ел. разпределителната мрежа, за обект с ИТ № 2008237 - ИЗВОД РИЛА - гр.

Казанлък, собственост на ищеца: 1. за м. май 2017 г. е заплатена сума в размер на 61,42 лв. по фактура № 8177642921/31.05.2017 г., представляваща начислена от ответника във фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа. Следвало изрично да се отбележи, че по посочената погоре фактура ищецът заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът нямал претенции и същите не били предмет на настоящата искова молба. 2. Място на измерване на платената електрическа енергия. Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащали на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.

В конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца е Извод Рила - гр. Казанлък, след който започвал собствения на ищеца Електропровод „Хидравлика" 20 kV., чрез който се захранвала Централна 2 помпена станция „Казанлък". Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД било отправяло няколкократни писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/ с искане за промяна на мястото и нивото на измерване. С Писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., в отговор на изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД писмо, ищцовото дружество изпратило писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти: - Подстанция „Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за електропровод „Венеция"/; -Извод „Рила" ; -Вик - Зимница; - ПС Ханчето. След получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на Извод „Рила" и Вик - Зимница била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН. „Водоснабдяване и канализация" ЕООД бил собственик Електропровод „Хидравлика" 20 kV и на Извод Рила - гр. Казанлък и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмото били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията.

Още едно доказателство за това, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД признавал собствеността на ищеца върху процесния обект бил и факта, че видно от процесната фактура „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД спирал да начислява такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение, собственост на ищеца - Извод Рила, гр. Казанлък. В абсолютно противоречие с горното, такса за достъп до електропреносната мрежа продължавало да начислява от електроразпределителното предприятие неоснователно.

Намирал за безспорно, че ищецът бил собственик на Електропровод „Хидравлика" 20 kV и на Извод Рила - гр. Казанлък, чрез който се захранвала Централна помпена станция „Казанлък".

Същите били собственост на дружеството от 29.12.1995 г., когато били включени в капитала на дружеството. Както посочил по - горе, „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не бил собственик на ел. разпределителната мрежа, поради което ищецът не дължал заплащане на такса пренос, която към процесния период „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД не начислявал и съответно ищеца не заплаща към ответника. Доказателство за това било и самата процесна фактура, в която липсвала начислена такса за пренос по ел. разпределителната мрежа.

Логично, освен че ищецът не дължал такса пренос по ел. разпределителната мрежа ищеца, по същите съображения не дължи и такса достъп до електроразпределителната мрежа. Заплащането на такса за достъп до електроразпределителната мрежа имало за цел да компенсира ел. разпределителното предприятие за загубите на ел. енергия по тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонта й, които били за негова сметка. Освен това то заплащало и загубите на ел. енергия по нея чрез показанията на измервателна група, монтирана в началото й. В конкретния случай ел.разпределителното и ел. електроснабдителното предприятие нямало да генерира посочените по-горе разходи по електроразпределителната мрежа и по конкретно за Извод Рила. От изложеното дотук безспорно се доказало, че ответникът нямал основание да калкулира на ищеца цена за достъп на ел. енергия на ниво средно напрежение през извод Рила. Дори и измервателната група да била монтирана на страна средно напрежение в ЗРУ, то ответникът нямал основание да калкулира на ищеца цена за достъп през ел. разпределителната мрежа на средно напрежение, защото в електропровод „Хидравлика" и нямал ел. разпределителна мрежа на ниво ниско напрежение. Дори и да имало такава, тя не била собственост на ответника. Границата на собствеността били изводите на електропровод „Хидравлика" в ЗРУ на подстанция „Хидравлика" на ниво средно напрежение, но това не изключвало факта, че ВиК не дължало цена за достъп на ответника и същия я калкулирало недобросъвестно. Ответникът притежавал лицензия, но не притежавал собствеността върху мрежата, а тя била собственост на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора.

3

Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп се заплащат съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия. Буквалното тълкуване на цитираната норма налагало извода, че дължимостта на тази цена била пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Освен, че било ясно и точно дефинирано в самата правна норма, това разрешение има и своето логическо обяснение в спецификата и голямото обществено значение на дейностите по производство, разпределение, пренос и доставка на електрическа енергия. Цената за достъп до по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасяли към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта била при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп, като компонент на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите.

Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от цената на електрическата енергия се явявали неопределяеми, от което произтичало съответно и тяхната недължимост. Поради това, за основателността на такава претенция било без значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на средствата за търговско измерване довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя. Поради безспорния факт, че присъединяването на ищеца било извършено чрез собствен на дружеството кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на мястото на измерване е обусловено от границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят и средствата за търговско измерване. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се касаело за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, границата на собственост следва да се определи съгласно чл. 29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя била в мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като средствата за търговско измерване се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното електроразпределително предприятие. Цитираните разпоредби налагали извода, че в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване била единствено границата на собственост на електрическите съоръжения, а не дали потребителят е присъединен към електропреносната или към електроразпределителната мрежа. При това положение за ищцовото дружество възниквал правен интерес да предяви срещу ответника иск за заплащане на платените суми за такса за достъп до ел. разпределителна мрежа за 4 процесния период, да бъде осъден да заплати /да върне/ недължимо платените му суми, които е получил от ищеца. Настоящата искова претенция предявявала на основание чл.113 ГПК пред съда по седалище на ищеца. Намира, че нормата на чл.113 ГПК била приложима по следните съображения: Ищецът „Водоснабдяване и канализация" ЕООД имал качеството на „потребител" по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. При това положение било налице възможност за изборна подсъдност по чл.113 ГПК. Практиката на ВКС категорично приема, че когато ищецът имал качеството „потребител на енергийни услуги” по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката, възможността за изборна подсъдност по чл. 113 ГПК не била предвидена само за потребителски спорове, произтичащи от правата, уредени в Закона за защита на потребителите, а следва да намери приложение „за всички спорове между потребители и доставчици на услуги” /Определение № 172 от 08.03.2013 г., постановено по т.дело № 1143/2013 г., на ВКС II т.о., и Определение № 607 от 23.11.2015 г. по ч.т.дело № 2314/2015 г. на ВКС, I т.о./. С оглед на изложеното намира, че правилно и в съответствие с нормата на чл.113 ГПК е предявил настоящата искова претенция пред Старозагорския Районен съд - по седалище на ищеца. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника „Електроразпределение Юг" ЕАД, да му заплати сумата 61.42 лв. /шестдесет и един лева и 42 стотинки/, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - ИЗВОД РИЛА - гр. Казанлък, с ИТ № 2008237, за периода 01.05.2017 г. - 31.05.2017 г., по фактура № 8177642921/31.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Дължимите суми могат да бъдат платени по следната сметка на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД: BG96STSA9300002002601, Банка ДСК ЕАД.