Решение № 56 от 18.02.2026, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Административно наказателно дело 982/2025
- Вид
- Решение № 56
- Подписан
- 18.02.2026
- В сила
- 27.03.2026
- Състав
- НЕВЕНА ИЛАРИОНОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.147,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.181,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 56 гр. Казанлък, 18.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: НЕВЕНА ИЛ. И.А при участието на секретаря АНА Н. ЦАНОВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИЛ. И.А Административно наказателно дело № 20255510200982 по описа за 2025 година за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0284-000580 от 08.04.2025г.на Андреан Христов Аврамов-Началник РУ в ОДМВР Стара Загора,РУ Казанлък.
Жалбоподателят,недоволен от наложеното му наказание,моли съда да го отмени.
Въззиваемата страна,чрез пълномощника си в с.з.,взема становище,че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно,и моли съда да го потвърди.
От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно постановление,съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява основателна,макар и не на всички посочени в нея основания,но е основателна като краен резултат.
Административно-наказващият орган е приел за установено,че на 22.03.2025г.в 00,37 часа,в община Казанлък,на път Общински № SZR 1068, при обстоятелства: По път IV -66622,в посока изток-запад от село К към село Р,на 300 метра преди табелата за населено място с.Р жалбоподателят С. И. управлявал Мотопед Мейниан *************,собственост на Д.П.Н.,като:
1
Водачът управлявал ППС без да е представено на Годишен технически преглед.
АНО приел,че жалбоподателят като водач управлявал ППС,което не е представено на технически преглед,с което виновно нарушил чл.147,ал.1 от ЗДвП,поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лв.
Съдът не констатира при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.Становището на жалбоподателя,че АУАН и НП не отговарят на изискванията на ЗАНН съдът намира за неоснователно.Становището на жалбоподателя,че непосочването в НП на конкретната крайна дата,до която е следвало процесното ППС да бъде представено на годишен технически преглед,представлява процесуално нарушение,довело до нарушаване на процесуалните му права,е неоснователно,тъй като регламентираният в чл.147,ал.1 от ЗДвП преглед за техническата изправност на ППС е периодичен и поради това крайната дата за последващо представяне на ППС е определяема спрямо датата,на която е бил извършен предходния преглед,поради което не е задължително да се вписва в наказателното постановление.
Извършването на визираното в НП административно нарушение се установява по несъмнен и безспорен начин от показанията на актосъставителя М. в с.з.и писмените доказателства.Актосъставителят М. е и очевидец на случая и видно от показанията му в с.з.,той категорично установява,че лично и непосредствено е възприел и установил,че жалбоподателят С. И. е управлявал процесния мотопед.Още повече,че жалбоподателят е спрял поради падане на пътното платно,бил е установен от полицейските служители,и други лица на управлявания от него мотопед освен него не е имало.По несъмнен начин е установен и другия релевантен за делото факт-че управляваният от жалбоподателя мотопед към момента на проверката не е преминал задължителния периодичен годишен технически преглед.
От правна страна обаче съдът намира за основателно становището на жалбоподателя,че неправилно е санкциониран,тъй като не е субект на административно нарушение.
Вписаната от АНО в НП като нарушена правна норма на чл.147,ал.1 от ЗДвП не посочва конкретен субект на задължение.Такъв е посочен в нормата на чл.181,т.1 от ЗДвП /приложимата в случая е тази в редакцията и от ДВ,бр.97 от 2017г./,но този субект е собственикът на превозното средство,а в случая е установено,че собственик на процесното превозно средство е не жалбоподателят С. С. И.,а друго лице-Д.П.Н..Следователно-за водач на ППС,който не е негов собственик /какъвто именно е жалбоподателят в случая/ няма задължение да представи в определения срок превозното средство за технически преглед.Задължение за водача да управлява само такова пътно превозно средство,което е преминало периодичен технически преглед,вече е 2 въведено с изменението на чл.181,т.1 от ЗДвП /ДВ,бр.64 от 2025г./,но това изменение е в сила от 07.09.2025г.-т.е.след извършване на процесното нарушение /и дори все още не е съществувало и към датата на издаване на наказателното постановление/,поради което не може да се вмени във вина на жалбоподателя.
Предвид изложеното,неправилно на жалбоподателя С. И. е наложено административно наказание,тъй като той не е субект на административнонаказателна отговорност в случая.Включително е и неприложима санкцията на чл.185 от ЗДвП,която АНО е приложил,тъй като тази разпоредба е обща и тя е приложима в санкционната си част към регламентирани в ЗДвП състави на административни нарушения,за които не са предвидени индивидуални наказания,но в случая липсва състав на административно нарушение,на което жалбоподателят да е субект и поради това не може да му бъде наложено каквото и да е наказание,включително и такова по чл.185 от ЗДвП.
Предвид изложеното съдът намира,че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото,и тъй като жалбоподателят чрез пълномощника си е направил искане да му се присъдят направените от него по делото разноски,такива следва да му се присъдят в размер на 204,52 евро /левова стойност 400 лева/ за адвокатско възнаграждение съобразно представените пълномощно,договор за правна защита и съдействие и списък с разноските.Въззиваемата страна чрез пълномощника си-юрисконсулт А.,е направила възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,което съдът намира за неоснователно,тъй като размерът на адвокатския хонорар в случая съответства на предвидения в чл.7,ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г.за възнаграждения за адвокатска работа,и освен това упълномощеният адвокат освен изготвянето на жалбата срещу наказателното постановление /която не е бланкетна,а е подробна-съдържа аргументи и посочване на съдебна практика/,е извършил и други процесуални действия по делото като е изпратил писмено становище и е формулирал въпроси,които да бъдат зададени на актосъставителя.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0284-000580 от 08.04.2025г.на Андреан Христов Аврамов-Началник РУ в ОДМВР Стара Загора,РУ Казанлък,с което на С. С. И. от гр.К*************,с ЕГН **********,е 3 наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да заплати на жалбоподателя С. С.
И. направените от него по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4