Решение № 1016 от 10.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1016 гр. Пловдив, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20235300501040 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №662/16.02.2023г. по гр.д.№9029/2022г. по описа на РС-Пловдив,ХVI гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство „Фератум България“ ЕООД,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД,вр. с чл.143,т.9 от ЗЗП и чл.10,ал.2,чл.10а,ал.4 и чл.19,ал.1 и ал.4 от ЗПК и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД и е призната нищожността на договор за потребителски кредит №886353/12.05.2020г.,поради противоречие с императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК и е осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 771,11лв.,представляваща неоснователно платена неустойка по договора за кредит между страните за периода 12.05.2020г.-17.08.2020г. поради нищожността на договора ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до пълното изплащане на задължението.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника по първоначалния иск и моли да се отмени решението и да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли.Навежда доводи в тази насока за неправилност и незаконосъобразност.

В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна А.

Д. счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

1

Не се спори между страните,че е налице сключен договор за кредит от 12.05.2020г.Размерът на кредита бил 2500лв. и същия бил отпуснат за срок от 12 месеца.Лихвеният процент бил фиксиран на 23%,а ГПР на 49,11%.Освен обаче договорът за отпуснатия кредит въззиваемият е сключил и друг договор за гарантиране на договора за заем с трето лице „Фератум Банк“,което е условие на небанковата финансова институция,отпускаща кредита,за неговото гарантиране.По този втори договор е било уговорено заплащане на сумата от 1925лв.

Първоинстанционният съд е приел,че е налице недействителност на договора за кредит,тъй като същия нарушава императивните норми на ЗПК.Това е така,защото към момента на отпускането на кредита,кредитодателя е бил длъжен да посочи изцяло ГПР не само с цифри,но и как същия се формира,за да е наясно кредитополучателя как е формиран размера на вноските,които са дължими за погасяването му и какво всъщност същия погасява.Освен това видно е,че със сключването на договора за гарантиране на кредита,вноската по кредита са оскъпява почти двойно,тъй като размерът на гарантирането на кредита е 1925лв.,което се дължи със заплащането на вноската по кредита и вноска за гаранция.Следователно налице са допълнителни услуги,които включват и по-голям размер на кредита от посоченото в него,което пък представлява по-голям размер и на ГПР,но тъй като същия не е посочен в договора,то и за кредитополучателя не се установява същия да знае какво точно следва да заплати.

В първоинстанционното производство е назначена ССчЕ,от чието заключение се установява,че кредитополучателя е заплатил в повече сумата от 771,11лв.Ако тази сума беше посочена в договора като ГПР,същия би се оскъпил с още 32,19%.При това положение се установява,че е налице изначална недействителност на договора за кредит,тъй като са нарушени добрите нрави.Оттук се явява и основателността на исковата претенция и правилно първоинстанционния съд е прогласил нищожността на договора за кредит и е осъдил жалбоподателя да заплати сумата от 771,11лв.,която се явява платена при начална липса на основание и тъй като същата е недължима,то правилно е осъден жалбоподателя да я върне.

При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира,че следва да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата страна и такива следва да се присъдят по реда на чл.38 от ЗА в размер на 300лв. съобразно НМРАВ.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №662/16.02.2023г. по гр.д.№9029/2022г. по описа 2 на РС-Пловдив,ХVI гр.с-в.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД с ЕИК-***** със седалище и адрес на управление:гр.***** да заплати на адв.Р. Р. от АК-**** разноски в размер на 300лв./триста лв./ за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3