Решение № 887 от 11.08.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 887 гр. Варна, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Димитричка Д. Г. като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100500440 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е, след като с Решение №106/25.02.2025г., постановено по к.г.д.№4828 по описа за 2023г. на ВКС, Второ гражданско отделение, е отменено Решение №960/31.07.2023г., постановено по в.г.д.№856 по описа за 2023г. на ВОС, ГО, IV състав и делото е върнато за разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд, от фазата на събиране на доказателства. С решението са дадени задължителни указания за събиране на посочените във въззивната жалба доказателства.

По постъпилата във Варненския окръжен съд, въззивна жалба с вх.

№19548/14.03.2023г., е образувано в.г.д.№856 по описа за 2023г. на ВОС, ГО, IV състав. Въззивната жалба е подадена от С. И. Н., ЕГН ********** срещу Решение №509 от 17.02.2023г., постановено по г.д.№11113 по описа за 2021г. на ВРС, ГО, 49 състав, с което е отхвърлен предявеният от С. И. Н. срещу Г.

И. Г., ЕГН **********, положителен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено между страните, че С. Н. е собственик по силата на давностно владение, упражнявано в периода от месец декември 2003г. до месец ноември 2020г., на следния недвижим имот: 1/6 идеални части от дворно място, цялото с площ 669 кв.м., находящо се в ***, представляващо поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната 1 карта и кадастралните регистри на г*** с граници: поземлен имот със следните номера: *** заедно с 1/6 идеални части от построената в същото дворно място самостоятелна едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 120 кв.м., представляваща имот с идентификатор ***.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ***, община ***. С решението ищецът, на основание чл.78, ал.3 ГПК, е осъден да заплати на ответника сумата в размер на 600,00 лева, представляваща сторените по делото разноски.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд е интерпретирал едностранчиво фактите по делото и събраните доказателства, обсъдил е превратно свидетелските показания и е достигнал до погрешни фактически и правни изводи. Изтъква се, че съдът е поставил в центъра на своя доказателствен анализ, подадена през 2004г. данъчна декларация, от която е извел, че с нея ищецът е признал, че ответникът притежава процесните идеални части от имота.

Конкретизира се, че нито в исковата молба, нито в хода на производството, от страна на ищеца не е отправяно твърдение, че преди смъртта на майка им е владяла целия имот. Споделя, че след посещението си в общината и при попълване на посочената декларация, служителят я е упътил да зачеркне името на сестра й в декларацията, което е и направила. Сочи се, че от показанията на свидетеля Н. също се установява, че последващото добавяне на името на съсобственик в декларацията не е изписано от нея. Обобщава се, че от събрания доказателствен материал се установява, че ответникът не е имал претенции към имота, поради което и ищецът Н. е започнала да осъществява основния му ремонт. Допълва се, че от обстоятелството, че сестра й е идвала няколко пъти на гости в имота, не може да се изведе, че същата е владяла процесните идеални части. Отправено е искане за назначаване на експертиза с вещо лице – ключар, с помощта на когото да се провери достоверността на твърденията на сестра й, че притежава ключ за къщата, както и да бъде задължена Г. Г. да представи телеграфно писмо, от което да се извлече, съдържанието на проведения между тях разговор.

В постъпил в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба, ответникът Г. Г., чрез адвокат Д. Б., се оспорват изложените от въззивника доводи и се моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

Сочи се, че обстоятелството, че само един от наследниците остава в наследствения имот, не го прави владелец, а същият остава държател на идеалните части на останалите наследници, докато не демонстрира промяна в своето намерение, каквото в процесния случай не е било доказано.

След като се запозна с материалите по делото, доводите и възраженията на страните, съдът намира следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал. 1 ГПК, подадена е 2 в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред първа инстанция е образувано по искова молба, предявена от С. И. Н., ЕГН ********** срещу Г. И. Г., ЕГН ********** с правно основание чл.124 ГПК с искане да бъде признато между страните, че ищецът Н. е собственик на основание осъществено давностно владение за времето от края на 2003г. до ноември 2020г. на следния недвижим имот: 1/6 идеални части от дворно място, цялото с площ 669 кв.м., находящо се в гр.

***, ***, представляващо поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на г*** с граници: поземлен имот със следните номера: *** заедно с 1/6 идеални части от построената в същото дворно място самостоятелна едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 120 кв.м., представляваща имот с идентификатор ***.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ***, община ***.

В исковата молба се твърди, че с нотариален акт №155, том V , дело №1063/10.12.1952г., родителите на ищеца и ответника – И.Г.И. и К.С. Г., по време на брака им, са придобили процесния имот, находящ се в гр. ***, ***.

Допълва се, че след смъртта на техния баща – 20.11.1991г., тя и сестра й са придобила всяка по 1/6 идеални части от имота, а тяхна майка е придобила 4/6 идеални части. Твърди се, че с нотариален акт №48, том 23, дело №6291/08.05.1997г. майка им – К.С. е дарила на ищеца Н. своите 4/6 идеални части от процесния имот. Сочи, че още приживе нейният баща е искал да й прехвърли целия имот, но се е разболял и е починал неочаквано. Твърди се, че нейната сестра е отишла да живее в град Варна през 1977г. и не е проявявала интерес към спорния имот, а след смъртта на майка им – 15.12.2003г., дори категорично е заявила, че няма претенции към него. В резултат на горното, в исковата молба се сочи, че ищецът Н. е започнала да владее целия имот като го е ремонтирала, сменила е обзавеждането, заплаща е данъците за имота и е продължила да живее в него, заедно със своя съпруг. Обосновава правния си интерес с факта, че след като е започнала да събира документите, за да се 3 снабди с КНА, е установила, че сестра й (ответник по делото) е предявила иск за делба на въпросния имот.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Излагат се съображения за липсата на правен интерес. Сочи се, че искът е неоснователен, доколкото ответникът е узнал за претенциите на ищеца едва през януари 2021г., когато от община *** й е съобщено, че сестра й е подала молба декларация за признаване на правото на собственост върху целия недвижим имот.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Така събраната доказателствената съвкупност по безспорен начин установява роднинската връзка между ищеца Н. и ответника Г., от която се извличат и техните права върху процесния недвижим имот. Видно от приобщеното по делото удостоверение за наследници, лицата И.Г.И. и К.С. Г. са били родители на ищеца С. И. Н. и ответника Г. И. Г..

Със същата категоричност се установява и че приживе бащата на спорещите страни – И.И., по време на брака си с К. Г., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №155, том V, дело №1063/1952г., е закупил дворно място от 1560 кв.м., с построена в него къща, парцел III-56, кв.

33 по плана на село ***.

В хода производството са разпитани и свидетелите М. Н. и Н. И., чиито показания съдът намира за обективни, логични и последователни. Съдът цени показанията на свидетеля Н., който макар и да е в близки отношения с ищеца Н., в разказа му не се разкрива стремеж за преиначаване на процесните събития или преекспониране на осъществилите се във времето обстоятелства.

От друга страна показанията му намират подкрепа в останалия събран доказателствен материал, който не изхожда пряко от едната или от другата страна в производството.

Видно от показанията на посочените двама свидетели, както и от показанията на свидетеля Т.С., се извежда, че ищецът Н., заедно със свидетеля Н., са живели заедно с родителите й в процесната къща в град ***. Отделно единодушно свидетелите Н., И., П. и П., сочат, че ответникът Г. още през 1979г. се е изнесла от дома на родителите й, а след което спорадично ги е посещавала.

В тази последователност свидетелите Н., С. и И., в своя разказ споделят, че приживе бащата на С. Н. и Г. Г. – И.И. е заявявал открито, че е помогнал финансово на дъщеря си Г. Г., за да си купи апартамент в града, поради това къщата в град *** следва да остане за сестра й – С. Н., която се грижи за тях.

От удостоверение за наследници с изх.№АУ111633ОД и препис извлечение от акт за смърт №2790/20.11.199г. се установява, че на 20.11.1991г.

4

И.И. е починал от мозъчен оток и за свои наследници е оставил – съпругата си К. Г. и двете си дъщери С. Н. и Г. Г..

Така установените факти, разгледани съвкупно с последващото действие на съпругата на И.И. и майка на страните в настоящото производство, К. Г., индикират желанието и намерението на двамата родители, къщата в град *** да бъде наследена от тяхната дъщеря – С. Н.. В тази последователност като подкрепа на посоченото се явява, приобщеният по делото нотариален акт 48, том XXIII, дело 6291/97г., с който К.С. Г. на 08.05.1997г. дарява на дъщеря си С. И. Н. 4/6 идеални части от едноетажна къща, находяща се в село ***, ***, заедно с 4/6 идеални части от дворно място, с площ 668,79 кв.м., при граници парцели II, XVIII, V и улица. Като запазва правото си да ползва и обитава имота.

На следващо място основно противоречие между страните се явяват настъпилите, след смъртта на тяхната майка – К. Г., обстоятелства. Видно от препис извлечение от акт за смърт I-1388/15.12.2003г. и удостоверение за наследници се доказва, че същата е починала на 15.12.2003г. и за свои наследници е оставила двете си дъщери - Г. Г. и С. Н.. Идентично в показанията на свидетелите Н., С., И. се открива, че след като майка им е починала, двете сестри са провели разговор, в който ответникът Г. е заявила, че няма претенции към наследството, което е оставено от техните родители и полагащия й се дял.

Видно именно след заявеното от страна на Г., семейство Н.и са започнали да осъществяват значителни подобрения спрямо процесния имот – смяна на керемиди, ВИК и ел. инсталация, смяна на прозорци, щори, изграждане на козирка на терасата. Свидетелят Н. изтъква, че са поставили и голяма масивна гаражна порта, както и външна метална врата. Идентично и в показанията на свидетеля И. се открива, че след като през 2003г., К. Г. е починала, семейство Н.и са измазали къщата, сложили са сенници и са сменили портите.