Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 39 от 22.01.2026, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 2088/2025
Вид
Решение № 39
Подписан
22.01.2026
В сила
26.05.2026
Състав
ЙОВКА БОЙЧЕВА ПУДОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Казанлък, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря ЕЛИНА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20255510102088 по описа за 2025 година

Предявените искове са с правно основание чл.143, ал.1 и чл.149 от СК.

Ищцата в качеството на майка и законна представителка на детето Д. твърди, че с ответника живеели на семейни начала от средата на 2013г. до м.09.2017 г. на адреса му в гр.***. От съвместно съжителство на 21.08.2014 г. се родил синът им Д. Л. М. с ЕГН-**********. През м.09.2017 г. тя и детето напуснали дома на ответника и се установили в дома на родителите й в гр.***.

С ответника нямали спор относно родителските права и местоживеенето на детето. Въпреки, че никога не възпрепятствала контактите му с детето от датата на раздялата им той го взимал много рядко за около 2-3 часа. За тези 8 години, през които били разделени това се случило около 10-15 пъти.

Ответникът никога не плащал издръжка, не покривал никакви разходи за детето и не участвал по никакъв начин в неговото отглеждане и възпитание.

Единственият му разход бил да заплати телефона на детето, който по неясни причини спрял, ден преди рождения ден на Д.. По този начин детето било лишено от възможността да получи поздравления за празника си от близки, приятели и роднини. Правила опити да се свърже с ответника и да разговарят за неговото участие в издръжката на детето, но било невъзможно, тъй като той блокирал телефона й. Заявява, че е едноличен собственик на капитала на „***” ЕООД и с тази фирма работи като маникюрист в гр.*** като приходите й били около 1100 лв. месечно. Имала и друго малолетно дете Т.И.К., роден на *** г., от съвместното й съжителство с настоящия й партньор - И.А.К., за което се грижи. Синът й Д. бил във възраст, в която бързо израствал и разходите му за храна, дрехи, обувки и други се увеличавали непрекъснато. Все по-трудно успявала да ги покрие с доходи си, предвид нарастващата инфлация и задълженията й за издръжка на двегодишния ми син Т.. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща за детето Д. Л. М.

1 с ЕГН-********** чрез нея като майка и законна представителка, месечна издръжка в размер на 600 лева, считано от 11.09.2024 г. /една година назад/ до настъпване на законни основания за промяната или прекратяването й, до 5 - то число на текущия месец, ведно със законната лихва от датата на изискуемостта до изплащането на всяка закъсняла издръжка. Претендира съдебни разноски.

В отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът счита исковата молба за неоснователна. С ищцата били родители на малолетното дете Д.. Вярно било, че с ищцата са разделени от 2017г.

Оспорва, че не отделял никакви средства за сина им. Твърди, че редовно му купувал дрехи, спортни пособия, както и давал пари за неговото отглеждане и възпитание. Ищцата непрекъснато възпрепятствала контактите му с детето.

Имала претенции към него за закупуването на дрехи и обувки за детето, както и на телефони и друга техника. Претенциите на ищцата се увеличили след като през 2023г. родила второто си дете Т.. Поставяли се условия, че ако искал да види сина си Д., трябвало да плащал определена сума пари. Тъй като ищцата непрекъснато увеличавала исканите от нея суми, накрая се принудил изрично да заяви, че няма да се поддаде на това нейно поведение и желание.

Ищцата никога не е говорила за издръжка на детето, тъй като редовно отделял пари за това. Ищцата имала достатъчно доходи и оспорва твърденията, че нейните доходи са около 1100 лв. на месец. Тя живеела с трето лице, което имало достатъчно доходи и семейството й не изпитвало финансови затруднения. Нямал нищо напротив да бъде регулирано със съдебен акт задължението му да плаща издръжка, но счита, че е в интерес на детето да бъде регулиран и режимът му на лични отношения с него. Моли съда, ако бъде осъден да заплаща издръжка за отглеждането и възпитанието на сина им Д., то също да се произнесе и относно личните му контакти с детето, като моли да се постанови решение по силата на което да упражнява правото си на лични контакти. Моли съда да отхвърли исковата претенция да заплаща издръжка в претендираните размери. При определяне на размера на дължимата издръжка се вземали предвид възрастта и нуждите на детето, както и доходите на двамата родители.В случая отправената претенция и нейният размер била завишена. По тези причини и претенцията да заплаща издръжка за една година назад била неоснователна.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Съгласно заверено копие на удостоверение за раждане ищцата М. Г. Г., с ЕГН-********** и ответникът Л. Т. М., с ЕГН-********** са родители на детето Д. Л. М., с ЕГН-**********, роден на 21.08.2014 г.

По делото не е спорно, че детето Д. е роден от съвместното съжителството ищцата М. Г. Г. и ответника Л. Т. М., които са разделени от 2017 г.

В показанията си свидетелят М.Н. Г., баба на детето по майчина линия сочи, че дъщеря й М. Г. и ответникът живели заедно до една годишна възраст на детето Д.. След раздялата им Д. останал да живее при майка си. В началото ответникът взимал детето един или два пъти в месеца, купувал му играчки.

Дъщеря й споделяла, че ответникът не е давал издръжка на детето. Детето ходило на гости няколко пъти при баба си и дядо си по бащина линия. Всеки месец, доколкото знаела, те давали на Д. 100лв., защото лично на нея са й предавали като казвали, че са за Д..

2

Съгласно показанията на свидетеля Ж.Т.Т., ответникът давал пари на родителите си, които чакали детето пред училище за да му ги дадат. Това й споделила майката на ответника, а и виждала пари, които ответникът давал на майка си. Виждала ответникът да дава на детето по 100лв.-200 лв. за рождените му дни и за Коледа. Той му купил мобилен телефон, на който заплащал карта. Свидетелката сочи, че била в интимна връзка с ответника, но не са живели заедно.

Съгласно социален доклад на Д”СП”- гр.Казанлък, родителите отглеждали заедно детето Д. до около четири годишната му възраст, когато се разделили. Майката поела грижите за отглеждането и възпитанието на Д.. В дома на майката базисните потребности на малолетния Д. от подслон, жизнено пространство, храна, облекло и лични принадлежности са задоволени. В интерес на детето е да бъде присъдена издръжка в размер, реално покриващ неговите потребности и съобразно с жизнения стандарт в страната.

От заверено копие на удостоверение от 05.09.2025 г. на СУ “***“ гр.*** е видно, че за учебната 2025/2026 г. детето Д. Л. М. е записан в 5-ти клас.

Представено е удостоверение №1/03.09.2025 г., издадено от “***“ ЕООД, за получен доход от М. Г. Г. като самоосигуряващо се лице, което за периода м.09.2024 г.- м.08.2025 г. е в средно месечен размер 193.67 лв., а от удостоверение №23-00344076/17.11.2025 г. на НОИ, ТП-Стара Загора е видно, че в периода м.11.2024 г.- м.05.2025 г. М. Г. Г. е получавала месечно парично обезщетение по чл.53 от КСО в размер на 780 лв.

Съгласно заверено копия на удостоверение за раждане /л.6 на делото/ М.

Г. Г. и И.А.К. са родители на детето Т.И.К., роден на *** г. Представено е удостоверение изх.№340000-24607-18.11.2025 г. за доходите на И.А.К. и заверено копие на протокол №777/23.07.2025 г. по гр.д.№1242/2025г. по описа на РС-Казанлък, от който е видно, че е одобрена съдебна спогодба, по силата на която И.А.К. се е задължил да заплаща издръжка на детето си И.Е.И.К., с ЕГН-********** чрез нейната майка и законен представител Ж.Т.Т. в размер на 650 лв., считано от м.06.2025 г.

Видно от удостоверение изх.№150/15.12.2025 г. получения от Л. Т. М. месечен доход от трудово правоотношение за м.12.2024 г., м.01.2025 г. и м.02.2025 г. е в размер на 933 лв., а за периода м.03.2025 г.- м.11.2025 г. средно месечното му възнаграждение е 1077 лв.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си- чл.143, ал.2 от СК. Следователно законовото задължение на родителя да издържа своето ненавършило пълнолетие дете, независи от трудоспособността и липсата на имущество. Съгласно чл.142, ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата т.е. определеният от законодателя минимален размер на издръжката е еднакъв за всички нуждаещи се от издръжка деца, без да се има предвид тяхната възраст. Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете за 2024 г. е 233.25 лв. /119.26 евро/, за 2025 г. -269.25 лв.

/137.67 евро/ и за 2026 г.- 303.25 лв. /155.05 евро/.

От раздялата на родителите през 2017 г. преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на малолетния Д. се полагат 3 единствено от майката. Към момента на приключване на съдебното дирене детето Д. Л. М., с ЕГН-********** е на 11 години и 4 месеца, т.е. малолетен по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЛС. Следователно ответникът като негов баща е сред кръга на лицата, дължащи издръжка. По правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето защо нуждите на децата от издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности -разходи за храна и облекло, за учебни пособия, за училищни и извънкласни занимания, за здравни и културни нужди. В случая детето Д. се нуждае ежемесечно от средства за съществуване, образование и социално-културно развитие, които изцяло се поемат от неговата майка, при която то живее, като по делото не са наведени доводи за наличие на трайни нужди у детето по-големи от обичайните за дете на неговата възраст. По делото няма твърдения, а и доказателства ответникът да дължи издръжка на друго ненавършило пълнолетие дете. Майката на Д. дължи издръжка и друго свое малолетно дете- Т. на 2 години, което отглежда заедно с бащата на детето си, който участва и в издръжката на семейството им. Доходите на ответника са в размер на минималната работна заплата за страната. Той е здрав и в трудоспособна възраст като не се твърди, а и не се доказа основателна причина за невъзможност той да реализира доходи в размер поне на средната работна заплата за страната, включително и ако е необходимо да смени работата си или да работи допълнително. Доходите на майката са също в размер на минималната работна заплата, но макар, че тя е също здрава и трудоспособна, то предвид възрастта на двете малолетни деца, възможностите й за допълнителна работа са ограничени предвид нуждата от пряко майчино обгрижване на двугодишния Т.. Ето защо ответникът следва да участва с повече средства в месечната издръжка издръжката на сина си Д..Предвид изложеното и ръководейки се от законните критерии, възрастта на детето Д. и неговите нужди /обичайни за дете на единадесет години/ както и обстоятелството, че майката има задължение за издръжка към друго малолетно дете, в която е подпомагана от бащата на това дете и при съобразяване с пазарната обстановка и МРЗ за страната с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира, че ответникът следва да заплаща чрез ищцата като майка и законна представителка, месечно 350 лв. до 30-то число на текущия месец, считано от 12.09.2025 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, а останалите средства, ведно с грижите за следва да бъдат поети от майката. Не се събраха доказателства, от които да се обоснове извода, че ответникът има финансови възможности да заплаща издръжка за детето Д. в пълния предявен размер от 600 лв., поради което искът в частта над 350 лв. до 600 лв. следва да бъде отхвърлен.

Издръжката се заплаща ежемесечно, като при забавено плащане се дължи законна лихва - чл.146, ал.1 от СК.

Претенцията по чл.149 от СК за присъждане на издръжка за минало време една година преди завеждане на исковата молба, т.е. за периода от 12.09.2024 г. до 12.09.2025 г. е основателна, тъй като категорично се установи, че през този период детето живее при майката и се отглежда от нея. При доказателствена тежест на ответника, последният не установи да е изпълнявал задължението си да осигурява ежемесечно издръжка на детето през процесния период. Средствата, които родителите на ответника са давали лично на детето дори и да се приеме, че част от тях са били от бащата съдът приема, че са проява на обич към детето и за запазване и поддържане на роднински 4 отношения с него. Малолетният Д. /на 10 години/ в този период също е имал нужда от месечна издръжка, която да покрив базовите му потребности за съществуване, образование и социално общуване с връстници. Предвид доходите на родителите, липсата на задължения на ответника към други ненавършили пълнолетие деца, задължението за издръжка на майката към друго малолетно дете, съдът намира, че ответникът дължи и следва да заплати на детето Д. за времето от 12.09.2024 г. до 12.09.2025 г. месечна издръжка в размер на 300 лв., а в останалата част до претендираните 600 лв. месечно искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.