Решение № 260145 от 29.01.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260145 гр.

Пловдив, 29.01.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 15.01.2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7558/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0432-000210, издадено от началник сектор към ОДМВР-ПЛОВДИВ, РУ 01 ПЛОВДИВ, с което на В.Л.Р. е наложено наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП.

С жалбата, в допълнителните мотиви към нея и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за отмяна на НП и по конкретно:

-липса на компетентност на актосъставителя и на наказващия орган;

-несъобразяване в АУАН и НП на събраните по делото доказателства, че жалбоподателят отказал да се тества с дрегер и да даде кръв поради предизвикания у него афект от забавеното извършване на проверката и състоянието на крайна необходимост, в което бил изпаднал във връзка с влошеното здравословно състояние на сина му;

-текста на връчения АУАН бил изцяло нечетлив и с поправки, а освен това АУАН не бил надлежно връчен;

-в случая можело да намери приложение чл. 28 ЗАНН;

-неправилно била установена фактическата обстановка в АУАН и НП, доколкото отказът за тестване с техническо средство реално не бил осъществен на пътя в 2:25 часа, а в сградата на 01 РУ в по-късен период.

-различното време и място на обективиране на отказа от тези посочени в АУАН съставлявало съществено процесуално нарушение;

- отказът на лицето да даде кръв не бил удостоверен по надлежния ред в протокол за медицинско изследване по чл. 8, ал.5 от Наредбата;

-от доказателствата по делото не ставало ясно дали деецът реално е подписал издадения му талон за медицинско изследване;

- налице бил порок в представените на дееца стикери към талон за изследване;

-актосъставителя не бил надлежно обучен да борави с дрегер- а.

Въззиваемата страна не взема становище по основателността на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице основания за неговото отменяне по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 09 срещу 10.05.2020г. жалбоподателят заедно със свидетелите Т.В., М.М.и двете си деца бил на вила. На вилата жалбоподателят употребил известно количество алкохол, но това останало незабелязано от свидетелите В.и М..

След полунощ, в малките часове на

10.05.2020г., детето Д.В.Р. го заболяло зъб, в резултат от което повишило температура до 39, 3 градуса. Жалбоподателят се притеснил силно за здравословното състояние на сина си, тъй като той не притежавал родителските права за него съгласно влязло в сила Решение на Бургаски районен съд.

Жалбоподателят качил двете деца в собствения си лек автомобил Нисан Патфайндър с рег. № ******* и потеглил към град Пловдив, за да заведе детето си на лекар.

Около 02:25 часа на път Втори

Клас № 86, посока изток-запад, на около

100м от бензиностанция OMV, жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на 01 РУ на ОДМВР Пловдив- А.К. и В.П.. Причината за спирането на жалбоподателя, била, че според полицейските служители управлявания от него автомобил се движел криволичейки. Свидетелите К. и П. попитали жалбоподателя дали е употребил алкохол и пред тях той устно потвърдил това обстоятелство.

Тъй като свидетелите К. и П. нямали правомощия да извършат тест за употреба на алкохол, същите сигнализирали дежурния инспектор по управление.

Необходимостта да изчака пристигането на друг контролен орган афектирало и допълнително притеснило жалбоподателя с оглед здравословното състояние на детето му, поради което той телефонирал на приятелите си- св. В.и св. М., които пристигнали на място.

Междувременно на място пристигнал и актосъставителя –инспектор Ч., който притежавал компетентност за извършване на проверки за употреба на алкохол и наркотични вещества. Свидетелят Ч. обаче не носел в себе си техническо средство Дрегер, което наложило жалбоподателят да бъде транспортиран до сградата на 01 РУ на ОДМВР, където да бъде тестван.

Там, в неустановен по делото час, му било предложено да бъде тестван с Dreger Alcotest 7510 № 0253. Жалбоподателят отказал, като не изтъкнал конкретна причина. По този повод в 04:45 часа му бил издаден талон за изследване № 089131.

След издаване на талона, жалбоподателят излезнал от РПУ, като пред сградата заварил своите приятели- св.

В.и св. М., които междувременно били пристигнали пред сградата на 01 РУ и заедно с децата изчаквали приключването на проверката.

Вместо да изпълни даденото му предписание за медицинско изследване, жалбоподателят изобщо не тръгнал към УМБАЛ-св. Георги, а придружаван от свидетелите В.и М. завел детето си Д.Р. на зъболекар по спешност.

Видно от представената медицинска документация през процесната вечер детето имало абсцес и било издадено предписание за хирургическа интервенция-вадене на зъба по спешност /extraction radicis dentos/ Горната фактическа обстановка съдът прие за установена при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства:

-гласни: показания на актосъставителя Ч. и на разпитаните по делото свидетели К. и П. (по служебна инициатива на съда) и В.и М. ( по искане на жалбоподателя);

-писмени, сред които приложени по административно наказателната преписка (талон за изследване № 089131, заповед № 8121з-515/14.05.2018г.) и представени от защитата в откритото съдебно заседание ( два броя медицинска документация-л. 18 и 19, решение на Бургаски районен съд от 24.11.2015г., копие от лична карта от ЮЗУ- Неофит рилски, удостоверение от БФ по гребане).

В посочените доказателствени материали се откриват съществени противоречия досежно следните обстоятелства:

-мястото и времето на извършения отказ за тестване с техническо средство. Според актосъставителя този отказ е извършен в сградата на 01 РУ по-късно през нощта, тъй като същият не носел в себе си дрегер при пристигане на мястото на проверката на път

Втори Клас № 86. От друга страна са показанията на полицейските служители- К. и П., които твърдят, че св. Ч. е носел със себе си техническото средство и отказа е бил направен на място. Съдът кредитира заявеното от актосъставителя. От една страна действията по непосредствена проверка за употреба на алкохол са извършени лично от него, поради което е нормално и логично именно той да има много по-точни възприятия и спомени относно детайлите, включително и за времето и мястото, където е предложил на жалбоподателя да се тества с дрегер. От друга страна показанията на актосъставителя съответстват с изложеното от свидетелите, доведени от защитата (В.и М.).

- бил ли е употребил жалбоподателят алкохол преди спирането му от полицейските органи. От една страна са показанията на полицейските служители К. и П., които потвърждават, че спрели автомобила на жалбоподателя, защото той криволичел по пътя и че запитан дали е употребил алкохол, той изрично си признал пред тях. От друга страна са показанията на свидетелите, доведени от защитата (В.и М.), според които вечерта Р. не бил употребил алкохол. Според съда всъщност в случая противоречието е само мнимо, доколкото според правилата на формалната и юридическата логика е напълно възможно даден факт ( в случая употребата на алкохол от страна на жалбоподателя ) обективно да се е реализирал в действителността и в същото време той да е останал встрани от възприятията на даден свидетел. По изложените съображения съдът кредитира заявеното от двамата полицейски служители, още повече, че в случая съществуват данни за заинтересованост у водените от жалбоподателя свидетели (доколкото същите са негови приятели).

Досежно останалите приети за установени обстоятелства в събраните писмени и гласни доказателствени средства не са налице съществени противоречия, поради което и по аргумент от чл. 305, ал.3 НПК съдът ги кредитира, без да се дължи по-нататъшен коментар.

ЗА КОМПЕТЕНТНОСТТА НА

АКТОСЪСТАВОТЕЛЯ И НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН

От приложената по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган.

В тази връзка следва да се съобрази и че съгласно т. 1.3 от цитираната заповед компетентни да издават актове по ЗДвП са полицейски инспектори в рамките на обслужваната територия, а компетентни да издават НП според т.2.9 от Заповедта са началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в

РУ при ОДМВР на обслужваната територия.

В тази връзка следва да се отбележи, че при извършена служебна справка на сайта на ОДМВР-Пловдив https://www.mvr.bg/plovdiv/%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B4%D0%BC%D0%B2%D1%80/rup/rup1 и от показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че именно служителите на 01 РУ са компетентни да констатират и санкционират нарушения на територията, а която е констатирано управлението на МПС.

Така изрично Решение

№ 1986 от 04.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2342 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СПАЗВАНЕ РЕДА

НА НАРЕДБА № 1/ 19.07.2017г.

Всички отправени възражения са неоснователни, доколкото:

Разпечатката съдържа 60 от 166 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d7f35b6-2303-4414-863f-031dc4d8d356