Решение № 473 от 03.01.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. София, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Мулешков при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова в присъствието на прокурора и М. Д. К. като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Гражданско дело № 20231800100144 по описа за 2023 година

Е. К. П. е предявила срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.06.2012 г. до 30.04.2019 г. вследствие на незаконно обвинение в извършването на престъпление, ведно със законната лихва върху главницата от 30.04.2019 г. до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че на 03.11.2010 г. срещу нея е било образувано предварително производство за престъпление по чл. 201 НК (прок. пр. № 20038 / 2010 г. на СРП; ЗМ № 5566 / 2010 г. на СДВР); че на 01.06.2012 г. е била привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 201, вр. чл. 26, ал.

1 НК, като й е била взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 200 лв.; че на 23.11.2012 г. срещу нея е бил внесен обвинителен акт в Софийски районен съд, като е било образувано НОХД № 21663 / 2012 г.; че с присъда от 17.10.2016 г. е била призната за виновна в извършване на престъпланието, като й е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване е било отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК; че присъдата е била отменена от въззивния съд, като делото е било върнато за ново разглеждане от първата инстанция; че по образуваното НОХД № 8868 / 1

2018 г. районният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати нарушения, като това е станало в разпоредително заседание от 22.01.2019 г.; че на 30.04.2019 г. прокурор при Софийска районна прокуртура е прекратил наказателното производство; че постановлението за прекратяване е влязло в сила на 07.05.2019 г.

Твърди се в исковата молба, че за времето от повдигане на обвинението на 01.06.2012 г. до влизане в сила на постановлението за прекратяване на 07.05.2019 г. ищцата е претърпяла неимуществени вреди – стрес и страх да не загуби свободата си, защото за престъплението, в което е била обвинена, законът е предвиждал наказание лишаване от свобода до осем години, както и възможност за конфискация до една втора от имуществото и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК; несигурност, неудобство и изолация от близки, приятели и колеги; смазано самочувствие предвид публичното достояние на обвинението и етикета на обвиняем в обществото; унижението да бъде обвинена в злоупотреби в пенсионна възраст, след като цял живот е работила като счетоводител; оставането без работа след дългогодишна служба в няколко фирми; емоционално неразположение, което преживяла изключително силно предвид възрастта си.

С исковата молба ищцата е предявила и иск в размер на 140 лв. за обезщетяване на претърпени имуществени вреди (пропуснати ползи), изразяващи се в законната лихва върху внесената гаранция. В първото съдебно заседание обаче тя е направила отказ от този иск и производството по него е било прекратено.

С отговора по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска за неимуществени вреди по основание и размер. Обосновава недоказаност и прекомерност на претендираното обезщетение. Прави и възражение по чл. 5 ЗОДОВ.

Ответникът оспорва и иска за имуществени вреди с конкретни доводи. Те обаче остават ирелевантни предвид частичното прекратяване на производството.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори за образуването на 03.11.2010 г. на наказателно производство срещу ищцата за престъпление по чл. 201 НК; за повдигането на обвинение на 01.06.2012 г. за престъпление по чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК; за вземането на мярка за неотклонение гаранция в размер на 200 лв.; за внасянето в съда на обвинителен акт от 23.11.2012 г. за посоченото продължавано престъпление, включващо 25 отделни деяния; за постановяването на осъдителна присъда от 17.10.2016 г. по повдигнатото обвинение и за налагането на наказание лишаване от 2 свобода за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение е било отложено за срок от три години, за отмяната на присъдата от въззивния съд; за отмяната на осъдителната присъда с решение на СГС от 22.05.2018 г. и връщането на делото на районния съд за ново разглеждане; за прекратяването на съдебното производство и връщането на делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения, което е било сторено от районния съд в разпоредително заседание на 22.01.2019 г.; за прекратяването на наказателното производство срещу ищцата с постановлнение на прокурор от 30.04.2019 г. Тези факти се установяват и с представените с исковата молба писмени доказателства, както и с материалите по приложеното наказателно дело.

Наказателното производство срещу ищцата е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК (недоказаност на обвинението) и на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК (деянието не е извършено или не съставлява престъпление).

От приложеното наказателно производство е видно, че в рамките на досъдебното производство за времето от повдигането на обвинението на 01.06.2012 г. до внасянето на обвинителния акт в съда на 23.11.2012 г. с ищцата са били проведени еднократно задължителните процесуалноследствени действия – предявяване на обвинението и на постановялението за вземане на мярка за неотклонение, разпит на обвивяем и предявяване на разследването. При първоначалното разглеждане на делото от СРС са били проведени 18 открити съдебни заседания. Пред въззивната инстанция заседанията са били три. След връщане на делото за ново разглеждане и преди прекратяването на съдебното производство районният съд е провел три открити съдебни заседания.

Свидетелката К.Т. е близка приятелка на ищцата, като двете се познават приблизително от времето, когато ищцата е била привлечена като обвиняема. Ищцата споделила, че е била обявена за издирване, но не занела защо. Била притеснена, вдигнала кръвно. Впоследствие изпаднала в депресия. Затворила се в себе си. Имало промяна в поведението й.

Преди проблемите с обвинението ищцата била много деен човек, но след това посърнала. Свидетелката не знае за какво е било обвинението, но предполага, че то е било свързано с работата й на счетоводител. Знае, че ищцата имала проблеми с фирмата, с която работела. Ищцата прекратила дейността си и оттогава не е работела. Делото продължило доста време.

Свидетелката не знае дали и други хора са разбрали за случая. Не знае дали ищцата е имала някакви проблеми в семейството си във връзка с делото.

Свидетелката Е. Т.-В. е счетоводител и познава ищцата повече от 15 години. Двете се запознали служебно, като контактите им са от 2007 – 3

2008 г. Свидетелката знае, че ищцата е имала проблеми с правосъдието, тъй като като от някаква фирма я били обвинили в нередности. Ищцата била много притеснена. Започнала да се променя психически. От 2012 г. до 2016 г. била в много тежко състояние, затворила се станала съвсем друг човек. Преди това била много жизнена и жизнерадостна. Ищцата не обичала за споделя за проблема си и трудно говорела за него. Не искала да контактува. След като започнали проблемите й с правосъдието, ищцата приключила работата си като счетоводител и повече не искала да се занимава. Свидетелката не познава личния живот на ищцата. Знае само, че има син и че съпругът й междувременно починал.

Според чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря в няколко хипотези за вредите, причинени на граждани от обвинение в извършване на престъпление. Едната от тези хипотези е прекратяване на наказателното производство поради това, че извършеното деяние не е престъпление. Следователно основанието за ангажиране обективната отговорност на държавата е налице – срещу ищцата е било повдигнато обвинение в извършването на несъставомерно деяние, по което наказателното производство е било прекратено.

По делото се установява, че след повдигането на обвинението настъпила промяна в поведението на ищцата. Тя била притеснена.

Затворила се в себе си и посърнала. Не искала да контактува с други хора.

Не обичала да говори за проблемите си с правосъдието. Обвинението я мотивирало да преустанови работата си като счетоводител, която тя активно упражнявала до този момент, въпреки че е била в пенсионна възраст.

Незаконното обвинение е било за тежко умишлено престъпление по чл. 201 вр. чл. 26 НК, включващо 25 отделни деяния. За това обвинение наказателният закон е предвиждал наказание лишаване от свобода до осем години с възможност по преценка на наказателния съд да бъде постановена конфискация до една втора от имуществото на виновния и допълнително да бъде наложено наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 (лишаване от право да се заема опредЕ. държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява опредЕ. професия или дейност). Тежестта на обвинението и първоначалната осъдителна присъда, макар и с условно осъждане, несъмнено са подействали тежко върху психиката на ищцата.

Несъмнено самото наказателно производство като процедура е създало ограничения в живота на ищцата, тъй като тя е следвало да изпълнява редица задължения в качеството си на обвиняем и подсъдим.

Явяването й пред органите на досъдебното производство и пред съда за извършването на различни процесуални и следствени действия е факт, който не само се установява от приложеното НОХД, но и който произтича 4 от наказателнопроцесуалния закон. Взетата мярка за неотклонение „гаранция“ е породила за нея и допълнителните задължения по чл. 59, ал.

2 НПК (да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес) под страх от по-тежки последици (чл.

66 НПК). С оглед тежестта на обвинението участието на ищцата в съдебните заседания е било задължително (чл. 269, ал. 1 НПК). Участието на ищцата в наказателното производство е довело до необходимостта да организира защитата си и да съобразява личните си ангажименти.

Незаконното обвинение е било съчетано с провеждането и приключването на наказателното производство за срок от около почти седем години (шест години и единадесет месеца). От приложеното НОХД не се установява ищцата да е допринесла с поведението си за продължителния срок на наказателния процес.

При така установените факти съдът намира, че справедливото обезщетение, което би репарирало претърпените от ищцата неимуществени вреди, възлиза на 14 000 лв. (по 2 000 лв. за всяка една година). Тази сума следва да бъде възложена в тежест на ответника на основание чл. 7 ЗОДОВ. За разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв. искът подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.

Върху главницата се дължи и законната компенсаторна лихва от 30.04.2019 г. – датата на пракратяване на наказателното производство от прокурора.

По делото не се установява ищцата да е била изолирана от близки и колеги, да се е чувствала неудобно пред тях, както и обвинението да е станало публично достояние. Свидетелите Т. и Т.-В. не са прекъснали контактите си с ищцата пред целия период на незаконното обвинение, не са знаели подробности за обвинението и за същността на проблемите й с правосъдието, не знаят тя да е имала проблеми в семейството си.

В съдебно заседание ищцата въвежда още един факт – снемане по нейна молба на полицейската й регистрация със заповед от 25.03.2020 г. на Директора на ГД „Национална полиция“. Този факт обаче остава ирелевантен, тъй като ищцата не твърди да е претърпяла неимуществени вреди за времето от прекратяване на наказателното производство на 30.04.2019 г. до 25.03.2020 г. и не претендира обезщетение за този период.

Ищцата не претендира вреди и за времето от образуване на наказателното производство срещу нея на 03.11.2010 г. до повдигането на обвинение на 01.06.2012 г.

Възражението на ответника по чл. 5 ЗОДОВ е неоснователно, тъй като не се установява увреждането да е било причинено по изключителна вина на ищцата или тя да е допринесла виновно за него.