Определение № 2001 от 13.08.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Частно наказателно дело 2976/2026
- Вид
- Определение № 2001
- Подписан
- 13.08.2026
- В сила
- 20.08.2026
- Състав
- ЯНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА - МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1, т.5а · Наказателен кодекс
- чл.13, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63, ал.2, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.1 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2001 гр. Бургас, 13.08.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЯНА Д. А.А - МИТЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА в присъствието на прокурора А. П. Г. като разгледа докладваното от ЯНА Д. А.А - МИТЕВА Частно наказателно дело № 20262120202976 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.64, ал.1 и сл. от НПК.
Постъпило е искане от прокурор при Районна прокуратура – град Бургас, с което моли да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо Н. И.
Н., ЕГН: ********** – обвиняем по Досъдебно производство № 3388 ЗМ-230/2026 година по описа на Пето РУ на МВР - Бургас, вх. № 7536/2026 година, пор. № 1078/2026 година по описа на Районна прокуратура - Бургас, срещу когото е повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 вр.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
В открито съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – град Бургас поддържа изцяло внесеното искане, като счита, че са налице изискуемите от закона предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.
Защитникът - адв.С. С., поддържа, че искането на прокуратурата не следва да се уважава, тъй като не е налице опасност обвиняемият да се укрие или да извърши ново престъпление, а размерът на имуществената вреда е минимален.
Обвиняемият поддържа казаното от своя защитник и моли по отношение на него да бъде взета по-лека мярка за неотклонение, тъй като не е знаел, че извършеното съставлява престъпление и желае да възстанови сторените вреди.
Съдът, като разгледа така постъпилото по реда на чл.64, ал.1 НПК искане, като взе предвид становищата на страните и след като се запозна с материалите по досъдебното производство и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Досъдебно производство № 3388 ЗМ-230/2026 година по описа на Пето РУ на МВР - Бургас, вх. № 7536/2026 година, пор. № 1078/2026 година по описа на Районна прокуратура - Бургас е образувано за това, че на 28.07.2025г. на територията на парк, находящ се в ж.к. „***“ в гр.Бургас са отнети чужди движими вещи на обща стойност 294,26 евро от владението на Т.Н.Х., ЕГН: ********** от гр.Бургас, без негово 1 съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 вр.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
На първо място следва да се посочи, че за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ става при строго определени предпоставки и преследва целите, визирани в чл.57 НПК.
Първата предпоставка за взимане на МНО „Задържане под стража“ е престъплението, за което е привлечен обвиняемият да се наказва с лишаване от свобода или с друго по тежко наказание. Преценката, която дължи съдът е чисто формална, като се ограничава до това да провери дали санкцията, предвидена за престъплението, за което е привлечен обвиняемият, предвижда наказание лишаване от свобода или по-тежко наказание. В конкретния случай Н. И. Н., ЕГН: ********** е привлечен за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 вр.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, за което в особената част на наказателния кодекс е предвидено наказание лишаване от свобода от 2 до 10 години Ето защо и първата изискуема предпоставка за взимане на МНО „Задържане под стража“ е налице.
Втората задължителна предпоставка, визирана в разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК, е наличието на „обосновано предположение“, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен. Към този ранен етап на наказателното производство, законът не изисква обвинението да е доказано по несъмнен начин (каквото изискване е поставено пред осъдителната присъда с нормата на чл.303, ал.2 НПК), а само да е налице обоснована вероятност за авторството, която вероятност да бъде обоснована от съвкупната преценка на доказателствения материал. От събраните към момента доказателствени материали - разпити на свидетели, писмени доказателства и др., може да се направи обосновано предположение на този етап от разследването, че Н. И. Н. е извършил деянието, за което им е повдигнато обвинение.
Наред с горепосочените задължителни предпоставки за взимане на най -тежката мярка за неотклонение, законодателят е предвидил и две допълнителни предпоставки, а именно – реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Въпросните предпоставки следва да са реални, а не хипотетични, като същите са дадени в алтернативност – т.е. достатъчно е наличието на поне една от тях, за да може да се вземе МНО „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия.
Съдът намира, че в случая е налице и реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление. Преценката за наличието на реален риск от извършване на престъпление се извежда от съвкупната преценка за степента на обществена опасност на разследваното престъпление и на обвиненото лице. В тази връзка БРС отчете и факта, че от материалите по делото става ясно, че обвиняемият Н. И. Н. е лице с повишена степен на обществена опасност. Същата е изводима на първо място от справката за съдимост на обвиняемия, от която е видно, че същият е бил осъждан 4 пъти за извършени от него престъпления от общ характер. В същото време настоящите престъпление е с правна квалификация чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 вр.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК и е извършено едва година след изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ за осъждане по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.13, ал.2 НК, коет о е свързано с накърняване телесната неприкосновеност на гражданите.
По отношение на обвиняемия Н. И. Н., може да намери приложение и презумпцията по чл.63, ал.2, т.1 НПК, при която хипотеза и доколкото от доказателствата по делото не се установява друго, се предполага наличието на реална опасност от извършване на престъпление респ. укриване на обвиняемия, доколкото 2 процесното деяние е извършено в условията на опасен рецидив.
В допълнение, съдът държи да отбележи, че възприема довода на обвиняемия, че не е знаел, че извършеното съставлява престъпление за негова защитна версия.
Същият е многократно осъждан поради което и така посоченото се явява крайно невероятно. Освен това съдът държи да отбележи, че незнанието на закона не може да оправдае действията на Н., тъй като същото се предполага и всеки български гражданин е длъжен да познава и спазва закона в страната ни. Още повече, че от наличните по делото разпити на свидетели и приобщени записи се установява, че действията на обвиняемия са били целенасочени и макар на самата пейка да е нямало седнало лице, в близост са се намирали деца, на които очевидно вещите принадлежат.
Несъстоятелно се явява и другото твърдение на защитата, а именно за възстановяване на част от отнетите вещи, като в тази връзка следва да се има предвид, че изхвърлянето на част от тях и намирането им от граждани в никакъв случай не може да се възприеме като връщане на веща на нейния собственик. Още повече, че по ДП са налице безспорни доказателства, че така посоченият мобилен телефон е бил „изхвърлен“.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че са налице всички предпоставки, поради което и единствено мярката за неотклонение „Задържане под стража“ се явява адекватна и би обслужила целите по чл.57 НПК, като ограничаването на правото му на свободно придвижване в по-лека степен не би постигнала залегналите в закона цели.
Предвид всичко горепосочено, настоящият състав
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА спрямо Н. И. Н., ЕГН: ********** – обвиняем по Досъдебно производство № 3388 ЗМ-230/2026 година по описа на Пето РУ на МВР - Бургас, вх.
№ 7536/2026 година, пор. № 1078/2026 година по описа на Районна прокуратура Бургас, МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „Задържане под стража”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на основание чл.64, ал.5 НПК подлежи на незабавно изпълнение.
УКАЗВА обвиняемия Н. И. Н., ЕГН: **********, да бъде приведен в Арест към Затвора в гр.Бургас.
УКАЗВА на органите на ДП на основание чл.63, ал.7 НПК НЕЗАБАВНО да уведомят за задържането семейството на обвиняемия или друго посочено от обвиняемия лице.
УКАЗВА заверен препис от определението да се връчи на органа на досъдебното производство с оглед незабавното му изпълнение.
УКАЗВА Заверен препис да се изпрати на Началника на Ареста към Затвора в гр. Бургас за сведение и изпълнение, като настоящият състав УКАЗВА на същия да следи стриктно за спазването на разпоредбите на ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба № 2, 3 свързани с обезпечаване на здравословното състояние на задържаните, като в случай на нужда да предприеме всички необходими действия за запазване здравето и живота на обвиняемия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на осн. чл. 64, ал. 6 НПК подлежи на обжалване и протестиране с частна жалба или частен протест пред БОС в тридневен срок от днес, като в случай на жалба или протест, насрочва делото за разглеждане от БОС на 20.08.2026г. от 14.30 часа, за която дата и час страните са редовно уведомени.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4