Решение № 115 от 18.06.2020, Административен съд - Кюстендил

Р Е

Ш Е Н

И Е

18.06.2020 год.

В И

М Е Т О Н А Н

А Р О

Д А

Номер 2 0 2 0 година град Кюстендил

Кюстендилски административен съд, на двадесет и седми май 2 0 2 0 година в публично съдебно заседание в следния състав:

Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

Членове: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

Секретар: Ирена Симеонова и с участието на

Прокурора: Марияна Сиракова

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Н.А.Х.Д. № 68 по описа на КнАС за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

А.К.К.

*** обжалва Решение № 34 от 24.01.2020 г. на ДРС по Н.А.Х.Д. № 1214 по описа на същия съд за 2019 г.

Твърдят се касационни основания, съгласно които решението на ДРС е неправилно, като са налице основанията предвидени в чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в хода на делото.

Ответникът по касационната жалба не се представлява по делото.

Заключението на прокурора е, че решението на ДРС е законосъобразно, а жалбата е неоснователна.

Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно, поради което жалбата е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Административният съд, на основание чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Предмет на касационна проверка е Решение на ДРС по Н.А.Х.Д. № 1214 по описа на същия съд за 2019 г. С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление № 30-0000500/09.10.2019 г. на Началника на ОО “АА” гр. Кюстендил, с което е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 700 лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 94 ал. 1 от ЗАвт.П на А.К.К. ***, за нарушение по чл. 37а т. 7 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТ.

Наказателното постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН № 266928/25.09.2019 г. срещу А.К.К., за това че на 25.09.2019 г. около 07.10 ч. в гр. Дупница, ул.

“Никола Малашевски” № 44, управлява автобус “Мерцедес 614 В” с рег. № КН 4722 АХ, кат. М2, собственост на Е. Й. Л., с договор за възлагане на автобусни превози по утвърдена транспортна схема с дата 13.04.2016 г., с маршрутно разписание за вътрешна градска автобусна линия № 3, обозначен на предно панорамно стъкло с табела ж.к.

Бистрица – Винпром, със заверено копие към лиценз на Общността с № **********/12.09.2018 г., с пътен лист №3901381/25.09.2019 г.

При проверката се установява, че водачът К. извършва гореописаният превоз на пътниците Г. Д. В. и Ц. С. П., като не е издал документ за платена превозна цена. К. е длъжен да издава такъв, защото няма стюард

/кондуктор/ в автобуса.

Нарушението е установено при проверка извършена на 25.09.2019 г., като АУАН е съставен на същия ден. Актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 37а т. 7 от Наредба

№ 2/15.03.2002 г. на МТ. Актът е връчен на нарушителя на 25.09.2019 г., като същият не е направил възражения. Въз основа на АУАН е издадено НП № 30-0000500/09.10.2019 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 700 лв., на основание чл. 94 ал. 1 от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл. 37а т. 7 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТ.

Първоинстанционният съд е приел, че издаденото постановление е законосъобразно и е потвърдил НП.

Кюстендилският административен съд, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК решението на ДРС ще бъде оставено в сила.

Нормата на чл. 94 ал. 1 от Закона за автомобилните превози предвижда да се санкционира неиздаването на документ за платена превозна цена.

Отговорността на нарушителя е ангажирана за нарушение по чл. 37а т. 7 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС, която гласи, че водачът на автомобил за обществен превоз на пътници е длъжен да издава документи за платена превозна цена в случаите, когато пътниците не са предварително снабдени с такива документи. Документите за превозна цена са посочени в чл. 36 ал. 1 от ЗАвт.П и чл. 31 ал. 1 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТ /индивидуалният или колективният билет, карта или абонаментна карта – на хартиен или електронен носител – при превоз по автомобилни линии/.

От доказателствата по делото /писмени и устни/, се установява, че водачът К. при извършената проверка на 25.09.2019 г., при обществен превоз на пътници по маршрута ж.к. Бистрица – Винпром в гр. Дупница, не е издал документ за платена превозна цена на пътниците В. и П.. Между впрочем, този факт не се оспорва от нарушителя. В касационното производство не бяха представени никакви доказателства оборващи изложеното в АУАН и НП. С извършеното деяние е бил изпълнен съставът на чл. 94 ал. 1 от

ЗАвт.П като е налице съвпадение между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация, като наказанието е наложено за нарушение идентично с това, което наказващият орган е приел, че е извършено. Тезата в касационната жалба, че извършеното нарушение е недоказано, не може да бъде споделена.

Правилно районният съд е приел за доказана отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка и въз основа на същата е направил обоснован извод за съставомерност на нарушението. Горното се потвърждава и от свидетелските показания на св. Берсински /лист 17 по първоинстанционното дело/.

Направените изводи от въззивния съд в тази насока са правилни, а оплакванията на касатора – неоснователни. Наложената глоба е в абсолютния законов размер и отговаря на целта на закона и степента на обществена опасност на деянието. Степента на засягане на обществените отношение, които се охраняват, не сочат ниска степен на обществена опасност. Наложената глоба е с фиксиран размер и не може да бъде намалена от настоящата инстанция.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че контролният орган правилно е наложил горецитираното наказание и ДРС е постановил правилно и законосъобразно решение.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд

Р

Е Ш И:

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение на ДРС № 34 от 24.01.2020 г. по Н.А.Х.Д. № 1214 по описа на същия съд за 2019 г.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: