Решение № 171 от 23.10.2026, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Павликени, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ - ГД, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ при участието на секретаря Митко Михайлов като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ Гражданско дело № 20264140100788 по описа за 2026 година

Производство по Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба на А. Я. А., ЕГН ********** от гр. ***, като баща и законен представител на малолетното дете М. А. Я., ЕГН ********** – понастоящем със същия адрес против майката на детето Г. Г. Г., ЕГН ********** и дядото на детето Г. Г. Д., двамата от гр. Д., обл. В. ул. *** Твърди се, че от началото на месец май 2026 г. роденото от съжителството на А. и първата ответница дете М. започнало да плаче при срещите им по "Месинджър" и да споделя, че е оставяно самичко през целия ден и праз нощта, в това число и на 25.05.2026 година, и на 26.05.2026 година.

Казвало, че не посещава редовно училище, защото майката му нямала време да го изкъпе и да му облече изпрани дрехи и децата му се подигравали, а ходело на училище, само когато има чисти дрехи за обличане, т.е. през 2-3 дни. Започнало да се изпуска по голяма нужда, тъй като изживявало страх, когато остава само в къщи в тъмните часове на денонощието. Споделило, че майката излиза за работа в "***" - гр. В. от 4.00 часа сутрин до 24.00 часа вечер. През това време детето било само в къщи без присъствието на възрастен човек. Детето започнало да плаче от глад, тъй като майката не го хранела за период от 24 до 48 часа, а през останалото време го хранела с кебапчета, без никаква готвена храна. Според А. било видимо, че момиченцето е много по-слабо и по-ниско от връстниците си. Първоначално мислел, че това са изолирани случаи, но детето започнало все по-често да плаче от глад и от страх, че е самичко. На 25.05.2026 г. следобяд, отново се свързах с М. по "Месинджър" и я заварил да плаче със силен глас и сълзи.

Попитал какво става, на което тя отговорила, че помолила дядо си Г. Г. да й купи бонбони. Той я наплюл, ударил я по главата силно, започнал обижда А.

"Баща ти е луд, какво ще го слушаш". Детето казало, че го боли главата.

Тогава силно се разтревожил, потърсил майката, а тя не му вдигнала телефона.

Прибрала се в 1.00 часа през нощта. Поради изложеното подал сигнал до 1 социалния работник, който се занимавал със случая на детето, но не получил съдействие. Предприел спешни мерки – напуснал работата си във ФРГ и си дошъл на 31.05.2026г., за да се погрижи за детето. На 31.05.2026 г. към 19.00 часа отишъл в гр. Д. и заварил детето на улицата, самичко. Взел го за осъществяване на режима на лични контакти. Състоянието му било окаяно: гладно и плачещо, с мръсни дрехи. Нахранил го на центъра на гр. Д.и до довел в дома си в гр. П., където детето се чувствало в безопасност, спокойно, нахранено, изкъпано и спи добре. Тук играело с приятелчетата си, но все още било доста стресирано. Говори как е гладувало, стояло само през нощта, като валяло дъжд, стаята се наводнявала, защото имало дупка в тавана. То много се е страхувало, че като вали дъжд, може да се наводни, въпреки поставеното корито върху гардероба в стаята. Имало проблеми с контрола върху ходенето по голяма нужда, стряскало се на сън. Не желаело да се връща там, защото се отнасяли зле с нея, постоянно била сама, нямала приятели там, често гладувала. В с.з. молителката – чрез законния представител и чрез адв. И., ***АК поддържа молбата и търси спрямо ответниците да бъдат наложени следните мерки - да се определи местоживеенето на детето при бащата за срок от 18 месеца, задължаване да се въздържат от домашно насилие спрямо молителката, забрана да доближават молителката и дома й на адрес в гр. П. бул. *** на по - малко от 50 метра за срок от 18 месеца. Заявява се и искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят разноските по делото.

Ответниците оспорват молбата.

По делото са събрани писмени и веществени доказателства. Разпитани са свидетели и е изслушано заключение на комплексна психологопсихиатрична експертиза.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молителката е дъщеря на А., а ответниците са нейни майка и дядо по майчина линия. Родителите са разделени.

Следователно, А. се явява легитимиран да търси защита за М. – по чл. 3, вр. с чл. 8, т. 2 от ЗЗДН.

Не е спорно по делото упражняването на родителските права спрямо роденото от съжителството на А. и Г. да е предоставено на ответницата, което видно от материалите по делото е довело до допълнително влошаване отношенията между родителите – представените преписи от съдебни актове.

Настоящият адрес и местоживеенето на детето е в град П., поради което РС Б. е компетентен да разгледа молбата, която е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН.

Предвид горното Съдът прие, че са налице всички предпоставки за разглеждане на ис-кането за защита по същество.

С оглед правилата на доказване в процеса – чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на молител-ката е да установи изложените в молбата за защита твърдения.

Както се посочи и по-горе не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че отношенията между родителите на детето са силно влошени, главно с оглед при кого то да живее, отглеждането и възпитанието му и осъществяването на режима на личните контакти и в този си конфликт замесват и детето.

Въз основа на предявеното веществено доказателство и показанията на свидетелите, водени от А. се установява провеждането на процесните разговори с детето.

Според заключението на комплексната психолого-психиатрична експертиза детето в интелектуално и когнитивно отношение е нормално за възрастта развито. Характерните за възрастта емоционална незрялост, 2 недоизграденост на ценностната система, ниският социален и правен опит, са причина детето да е под влияние от родителя, с когото живее. Психиатричното и психологичното изследване не установяват категорични данни за наличие на физическо и психическо насилие спрямо детето – така то споделило единична ситуация, при която дядо й я е „тупнал по главата", като при разказа не се наблюдават страхови изживявания. Детето съобщава за случаи на липса на достатъчно храна, липса на чисти дрехи и отсъствия от училище поради невъзможност да посещава учебни занятия с подходящо облекло. Въз основа на информацията, дадена от М. и баща й можело да се отчете евентуално неглижиране на задоволяването на основни потребности. При обсъждане на отношенията с майка й и семейна среда при дядото и майка й се наблюдава значително емоционално напрежение, гняв и категорично дистанциране, а спрямо бащата демонстрира силна емоционална привързаност и го възприема като значима фигура, свързана със сигурност, грижа и подкрепа.

Съдът въпреки така изложеното не намира за безспорно установени по делото сочените и квалифицирани като акт на домашно насилие обстоятелства. Ответниците оспорват молбата, сочат и доказателства детето да е било в добро здраве и редовно да посещава училище и при това положение в тежест ищцовата страна беше да докаже с надлежни доказателства твърдяните факти.

Противно на заключението на ВЛ и твърденията на А. да не манипулира детето приобщените видеозаписи, според настоящият състав са флагрантен пример за такова поведение – видно е на записите как бащата вменява на детето какво точно да говори, а то в преобладаващата част от видеозаписите потвърждава и кима с глава. Видимо е на последните как именно те са създавани именно за да послужат за доказване тезата на А. за промяна упражняването на родителските права.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

За да се реализира фактическият състав на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН под формата на психи-ческо или емоционално насилие, е необходимо да бъде установено конкретно, противоправ-но и виновно поведение на ответника, което по своя интензитет обективно представлява тор-моз, злоупотреба с родителската власт или целенасочено засягане на психическото здраве и личността на пострадалото лице.

В настоящия случай дори и да се приеме за налично неглижиране от страна на ответницата грижите за детето, то не се установи по делото поведението й да е имало за цел оказването на емоционален натиск или накърняване на здравето и достойнството на детето. Такова поведение, макар да разкрива педагогически дефицит и неправилен подход от страна на майката при избора на дължимата грижа, не съставлява целенасочен акт на тормоз или противоправно засягане на психическото и физическото здраве по смисъла на ЗЗДН.

Констатираното състояние на конфликт на лоялност и тревожност, очевидно не е причинено единствено от действията на ответницата, а е следствие от съвкупното проявление на множество фактори, сред които и влошените отношения между родителите след тяхната раздяла. Съобразно практиката на съдилищата, дефицитите в родителския капацитет не следва да бъдат санкционира-ни по реда на ЗЗДН.

По отношение ответника Г.ов самото дете разказва за случки с него без страхови изживявания и съответно ВЛ дават заключение да не се установяват категорични данни за наличие на физическо и психическо насилие спрямо детето.

Следва да се има предвид, че предметът на производството е ограничен до прояви на пряка агресия и системно засягане на личността, като законът не 3 е приложим за регулиране на дефекти в родителската комуникация и капацитет. Поведението на ответниците, дори и да се приеме да е установено от ищцовата страна, според настоящия съдебен състав, не попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН и не следва да се квалифицира като акт на домашно насилие по отношение на детето, поради което и молбата за защита ся явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото в тежест на А. следва да бъде възложено заплащането по сметка на РС – П. на сумата от 12.78 евро за държавна такса.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на А. Я. А., ЕГН ********** от гр. П., ***, като баща и законен представител на малолетното дете М. А. Я., ЕГН ********** – понастоящем със същия адрес против майката на детето Г. Г. Г., ЕГН ********** и дядото на детето Г. Г. Д., двамата от гр. Д., обл. В. ул. ***, като неоснователна.

ОСЪЖДА А. Я. А., ЕГН ********** от гр. П., бул. *** да заплати по сметка на РС – П.държавна такса в размер на 12.78 евро.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – В. Т. в 7-дневен срок от днес.

Вярно с оригинала М.М

Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________ 4