Решение № 6387 от 13.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6387 гр. София, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20221100105519 по описа за 2022 година

Производството е по чл.247 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба от В. В. за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 25.02.2989г. на Н.К.Н. , отмяна на констативния нотариален акт, съставен в полза на първия ответник С. А. въз основа на обявеното саморъчно завещание и признаване по отношение на двамата ответници С. А. и Д. П. правото на собственост на ищцата върху недвижим имот, предмет на оспореното завещание, както и осъждането им да й предадат владението върху същия. С протоколно определение на съда от 20.01.2023г. производството по ревандикационните искове на осн. чл.126 от ГПК е прекратено и делото е продължило само в частта си по иска за прогласяване нищожност на процесното завещание и искането за отмяна на констативния нотариален акт.

С постановеното по делото решение, СГС е прогласил нищожността на завещанието и е отменил на осн. чл.537, ал.2 от ГПК съставения въз основа на него констативен нотариален акт. В диспозитива на решението съдът е пропуснал да посочи страните по разгледания иск, което съставлява очевидна фактическа грешка /ОФГ/, съгласно указанията, дадени с Определение №2765/06.11.2023г. на САС по в.гр.д. №2925/2023г.

С определение от 15.11.2023г. съдът е предоставил възможност на страните за становище по откритото производство за поправка на допуснатата ОФГ, но в указания срок същите не са депозирали такова.

По същество съдът намира следното:

ОФГ е всяко едно явно несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно изразяване в текста на съдебния акт. ОФГ е налице, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е направил своите 1 изводи във връзка с правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението си тези свои изводи.

Именно такъв е настоящият случай. В диспозитива на съдебното решение съдът е прогласил нищожността на процесното завещание по иск с пр. осн. чл.42, б. „б“ от ЗН, без да посочи от кого и срещу кого е предявен искът. Очевидно е, че страни по предявения иск са ищцата В. К. В. – законният наследник, легитимиран да оспорва завещанието, и лицето, в чиято полза е направено оспорваното завещание – ответникът С. Н. А.. В исковата молба са изложени твърдения, че наследник по завещанието, чиято нищожност се иска да бъде обявена, е именно ответникът А. поради което и надлежно легитимиран ответник по иска с правно основание чл.42, б. „б“ ЗН е това лице и искът е бил насочен именно към него. Обстоятелството, че решението, с което е уважен искът за прогласяване нищожността на завещанието, има последствия и спрямо последващия приобретател – ответника по предявените с исковата молба обективно съединени ревандикационни искове, не го легитимира като надлежен ответник и по първия иск.

Ето защо, диспозитивът на съдебното решение следва да бъде допълнен, като в същия изрично се посочи, че искът е предявен от В. К. В. срещу С. Н. А..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение №1711/04.04.2023г. по гр. д. №5519 по описа на СГС, I ГО, 30 с-в за 2022г., като в диспозитива на решението, след думите „по иск с пр. осн. чл.42, б. „б“ от ЗН“ се добавя запетая и думите „предявен от В. К. В., ЕГН ********** срещу С. Н. А., ЕГН **********.“.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 2