Решение № 399 от 09.12.2022, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. ХАСКОВО, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р.А. Г. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20225600500642 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Обжалвания акт

С решение №125/21. VII.2022 г. постановено по гражданско дело №722/2021 г. Районен съд-Свиленград допуска извършването на съдебна делба между К. Т. В., с ЕГН: **********, и О. Ю.П., с ЕГН: **********, при равни квоти от правото на собственост върху следните вещи:

1/. Недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ***, одобрени със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект - от 15.07.2021г, намиращ се на етаж ** в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда със смесено

1 предназначение, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр.***, с предназначение на обекта: за обслужваща дейност за битови услуги, с площ по документ за собственост:

50.34 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, ***, ***, под обектаняма, над обекта - ***, ***, ведно със съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху който тя е построена, ведно с 27/1028 идеални части от правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ***, одобрени със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016п на Изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот - от 27.07.2021г., с адрес на имота: гр.***, с площ: *** кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: ***, квартал ***, парцел **, при съседи: ***, ***, ***, ***,

***.

2. Лек автомобил марка „Волво", модел ХС90, с рег. № ***, с номер на рама ***, с местонахождение в гр. ***;

Районен съд-Свиленград отхвърля исковете за делба на движимите вещи, включени в делбената маса по реда на чл.341, ал.II от ГПК, предявени от О. Ю.П., с ЕГН: **********, срещу К. Т. В., с ЕГН: **********, а именно:

1. Комплект „ъглови дивани - 2 бр. и ракла", уточнено с молба от 18.01.2022г, че представлява холов ъглов диван, състоящ се от три секции, без ракла за багаж, изработен от ПДЧ за носеща конструкция, с тапицерия, комбинирана от дамаска и екокожа, с възглавници - закупен през 2018г.;

2. Осветителни тела, включващи 3 бр. аплици от метал, цвят бронз, находящи се в антре, и 2 бр. полилеи (броят им е намален от 3 на 2 с уточнителна молба от 18.01.2022г.), от които 1 бр. — от метал и текстил, цвят лилав, Ф: 580, и 1 бр. — от метал, цвят бял - закупени през2015г.;

3. Електрическа камина, модел „art flameqstone & Lowrans", цвят кафяв, с размери 88 см. х 30.50 см., 50,00 кг., с вътрешна електро част -закупена през 2018г.;

4. Хладилник, двукамерен, марка „Liberman", енергиен клас: Е, цвят 2 бял, с дисплей, тип свободно стоящ, с 2 бр. врати, с размери 201.1/60.0/62.5 см. - закупен през 2015г.;

5.Пералня, марка „Samsung", цвят бял - закупена през 2015г.;

6. Комплект спалня, включващ легло, 2 нощни шкафчета, четирикрилен гардероб, огледало и тоалетна масичка, като спалнята е с размери 1800/2000 мм., материал ПДЧ/ екокожа, с матрак, с повдигащ механизъм за ракла; двете нощни шкафчета са с цвят бяло/ лилаво; гардеробът е с размери 2000/ 3000 мм., с 4 плъзгащи врати, вътрешна част - с вградени шкафчета и рафтове, цвят бял, с лилави шарки по вратите - закупен през 2015г.;

7 . Детски легла - 2 бр., от материал ПДЧ, цвят сив - закупени през 2015г,;

8. Трикрилен детски гардероб, от материал ПДЧ, цвят сив - закупен през 2015г.;

9=Маса за хол, от дърво, с 4 крака, със заоблени ъгли, разтегателна с механизим, цвят венге, размер 1800x90 - закупена през 2015г.;

10.Клими - 2 бр., за детска стая и за хол, от които 1 бр. - килим „Шаги Париж" с размер 1600/2000 мм. и 1 бр. - килим, машинно тъкан, цвят бежов, с размер 1800/3000 мм. -закупени през 2018г.;

11.Диспенсър за вода, марка „Midea YL1135S ", с 19 л. бутилка, 95 W компресор, 420 W нагревател, цвят черен - закупен през 2017г.;

12.Абсорбатор, със следните характеристики: панел от неръждаема стомана, дебит 175куб.м./час, алуминиев филтър, предпазно стъкло, .лед лампа с 3 нива на работа, номинална мощност - 90 w, шум при работа - 46 dЬ, ширина - 60 см., 95W, 220-240v 50-60 Нz - закупен през 2015г.;

13.Котел за отопление - пелетен, с предна врата, пeлетна горелка и табло за управление - закупен през 2015г.;

14. Радиатори - 8 бр., от алуминий, цвят бял - закупени през 2015г.;

15. Керамична мивка за баня, цвят бял - закупена през 2015г.;

16.Мебели в антре - 2 бр, шкафове от дърво, цвят венге - млечен дъб (с уточнителна молба от 18.01.2022г. броят на шкафовете е променен от 2 на 3, но в делбената маса са включени 2 бр. шкафове, тъй като третият не е своевременно заявен), и 2 бр, закачалки за дрехи, от дърво - закупен през 2017г.;

3

17.Велоелгометър, тип „спининг байк", със следните характеристики: магнитна спирачна система, 8 степени на трудност, маховик с двойна маса 13 кг, дисплей, седалка с хоризонтално и вертикално регулиране, регулируеми дръжки за по-точно позициониране, максимално допустимо тегло 120 кг.; тегло на велоергометьра - 35 кг., размери -107x51x115 - закупен през 2017г.;

18. Телевизор, марка „Т oshiba", модел 48Т5435, З D Full HD LED, 48 (122) см., закупен на стойност 899 лв. с ДДС - на 12.08.2018г.

С решението си съдът осъжда О. Ю.П., с ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд - Свиленград държавна такса в размер на 25,00 лв.

Обстоятелства по въззива

Недоволна от постановеното решение е останала О. П.,поради което го обжалва като неправилно и незаконосъобразно в частта относно недопускането от съда на делба на посочените съдебния акт в т.2 в частта на 3 бр. аплици от метал, цвят бронз, в антре, и 1 бр. полилей от метал и текстил, цвят лилав, в спалня; т. 6 - в частта на легло /спалня/ с размери 180/200 см с повдигащ механизъм за ракла; т.7- детски легла 2 бр. от ПДЧ, цвят сив; т.10 1 бр. килим за детска стая „Шаги Париж" с размер 160/200 см и 1 бр. за хол, машинно тъкан с размер 180/300 см;т. 11 - диспенсер за вода, марка Midea YL1135S", с 19лбутилка, 95 лкомпресор, 420 W нагревател, цвят черен ;т. 12 - Абсорбатор - панел от неръждаема стомана. Дебит 175мЗ /час;

Алуминиев филтър. Предпазно стъкло, лед лампа 3 нива на работа, Номинална мощност 90W, Шум при работа 46 db, Ширина: 60см, 240V/5060Нz;т. 13- Котел за отопление - пелетен котел с предна врата, пелетна горелка и табло за управление; т. 14 Радиатори - 8 бр. от алуминий, цвят: бял, т-16 - в частта на 2 бр. шкафове от дърво цвят венге -млечен дъб и 2 бр. закачалки за дрехи от дърво;

Иска се отмяна на решението в посочените части и допускане на съдебна делба и за тези вещи.

За да постанови решението си в обжалваната част РС-Свиленград приел,че въззивницата не доказала,че въпросните вещи са придобити по време на брака с общи семейни средства,поради оспорване на презумпцията по чл.21 ал.III от СК.Изложени били обаче конкретни мотиви само за 4 обзавеждането на детската стая/т.3 и 4/ в насока,че същите били подарени на децата от бабата и дядото.Първата инстанция приела и че радиаторите и котела на парната инсталация били закупени от бащата на ищеца преди брака,поради което не били собственост на страните.За останалите вещи,обект на жалбата в атакуваното решение нямало изложени конкретни мотиви.

Въззинницата извежда,че оспорената презумпция по чл.21 ал. III от СК от страна ищеца следало да се обори от самия него,но същият не сторил това чрез пълно и главно доказване.РС-Свиленград неправилно разместил доказателствената тежест и приел,че въззиваемата не е доказала придобиване на процесните вещи.В тази насока съдът необосновано не приел показанията на свидетелите К.,К. и неправилно кредитирал тези на свидетелите В.а и Р.

В тази насока се излагат подробни доводи,като се иска отмяна на обжалваното решение и допускане на делба и на посочените във въззивната жалба вещи.

Въззиваемият К. Т. В. представя отговор на въззивната жалба,с който извежда нейната неоснователност,като се иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

Законовата презумпция по чл.21 ал. III от СК обхващала само съвместния принос,поради което само по отношение на нея П. не дължала доказване.По отношение на останалите елементи от нормата обаче/придобиване по време на брака от двамата съпрузи/ важали общите правила на доказване и при възражение каквото било отправено от В.,доказването се следвало от страна на въззивницата.В тази насока правилно районният съд указал на същата доказателствената тежест в насока установяване придобиването на процесните вещи по време на брака.Презумпцията по чл.21 ал.III от СК била зачетена от съда в решението му.Пред първаата инстанция обаче нямало доказване на придобиване на процесните вещи по време на брака на страните то двамата.

В хода на производството не се установило,дори е да се приемело,че П. е разполагала с някакви средства,с тях да са закупени конкретни вещи по време на брака.

По отношение на вещите в детската стая било установено,че същите са подарени от бабата и дядото на децата,а на страните,какъвто довод бил 5 недопустим пред въззивния съд поради настъпила преклузия.

Несъмнено било установено и че радиаторите от парната инсталация били закупени и монтирани преди брака на страните със средства на бащата на въззиваемият.Котела от същата бил закупен от същото лице,като не било установено дарение от негова страна на двамата съпрузи,а се установило,че вещта е останала собственост на бащата на В..

В съдебно заседание страните поддържат доводите и възраженията си.

Правни съображения

В рамките на задължителната проверка от страна на въззивния съд по чл.269 от ГПК се установи,че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Представената въззивна жалба е израз на налично субективно право на активно легитимирана страна,породено от постановения негативен за нея правен резултат с първонистанционното решение.Ето защо същата следва да се разгледа по същество,като се прецени правилността и законосъобразността на акта на районния съд, в каквато насока са и изцяло доводите на въззивникът.

Решението на Районен съд-Свиленград в обжалваната част е правилно и законосъобразно като обективиран резултат и последици, постановено е при напълно изяснена фактическа обстановка,възприета изцяло от страните и от съда,адекватно тълкуване на доказателствените средства и точно прилагане на материалния и процесуален закон спрямо установените факти..В хода на производството пред първата инстанция страните са участвали надлежно съобразно действащото законодателство в процеса и са имали възможност да упражнят адекватно наличните им процесуални права.Съдебния акт е и точно измерение на обвързващата практика на ВКС.

С постановеното си решение РС-Свиленград дава пълен и точен отговор на поставените въпроси,оформили предмета на делото.

Обект на въззивния контрол е отхвърлянето на предявената претенция пред първоинстанционния съд относно изрично посочените във въззивната жалба вещи.

Тези вещи са въведени като предмет на делото с молба от ответницата в първоистанционното делбено производство по реда на чл.341 ал.II от ГПК с твърдения,че са съпружеска имуществена общност, придобити от двамата 6 съпрузи преди прекратяването на брака им Искането е оспорено от ищеца с възражения че част от тези вещи не са съпружеска имуществена общност,другите са погинали или не може да се установят като местонахождение.

Съобразно чл.21 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.Този съвместен принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.Ал. III от нормата въвежда презумпция,че съвместният принос се предполага до доказване на противното.