Решение № 261 от 22.10.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Враца, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20261400500517 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от И. Ц. К., ЕГН ********** с адрес: с. ***, чрез адвокат М. М. - АК-Враца, против решение № 198/29.06.2026 год. постановено по гр. дело № 489/2025 год. по описа на РСБяла Слатина, в неговата цялост, с което е признато за установено, на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 558, ал. 7 КЗ, във вр. с чл. 557, ал. 1, т.

2, б. "а" КЗ, че дължи на Гаранционен фонд, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от изпълнителните директори М. К. и С.

С., сумата 4238,20 евро, представляваща изплатено от Гаранционен фонд застрахователно обезщетение по претенции № 20110357/16.10.2020г. и № 20210154/30.06.2020г. във връзка с ПТП, настъпило на 03.03.2020 г. по път II43 на 45км+000 в посока Бяла Слатина по вина на управлявана от него самоходна пръскачка марка “Agro Corp Spra Coupe” с рег. № ВР***, без задължителна застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законна лихва за период от датата на депозиране на заявление по реда на чл.410 от ГПК 27.01.2025г., до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 151/2025г. по описа на РС-Бяла Слатина и е осъден, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „Гаранционен фонд“ сумата 864,64 евро, представляваща сторените разноски в исковото и в заповедното производства.

Жалбоподателят твърди, че постановеното решение е неправилно и 1 незаконосъобразно, немотивирано, постановено в протИ.речие със събраните по делото доказателства, при допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа, че не е получил лично или чрез упълномощен от него договорен защитник съобщение, указващо му правото на писмен отговор, което е и единствената причина да не депозира такъв и да направи своевременно доказателствени искания. В тази връзка счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение, като е нарушена процедурата по връчване на съобщение по чл. 131 ГПК, което е довело до ограничаване правото му на защита и е основание за отмяна на постановеното решение по пътя на обжалването. На следващо място посочва, че съдът е пропуснал да обсъди и съобрази при постановяване на решението си посоченото в Констативен протокол за настъпило ПТП с пострадали лица с рег. № 248р-8688/20.05.2020 год., че вероятната причина за настъпване на ПТП е неправилна маневра предприета от водача на лекия автомобил А..

Изтъква, че по назначената и приета по делото автотехническа експертиза не са поставени и намерили отговор основни въпроси относно това кой е виновния водач за настъпване на ПТП и на какво се основава неговата вина, кои правила за движение са нарушени. Счита за голословни твърденията на вещото лице по автотехническата експертиза, че той е виновен за настъпване на ПТП, при все че своевременно е подал мигач, че ще предприеме маневра завой на ляво, за да навлезе към земен път и след като почти е бил излязъл от пътното платно лекия автомобил се е блъснал в самоходната пръскачка.

Според Закона за движението по пътищата (ЗДвП) той не е имал задължение да осигури предимство на автомобил, който се движи след него, а напротив движещия се отзад водач трябва да спазва дистанция, да се движи на достатъчно голямо разстояние, за да спре безопасно и безопасно да предприеме изпреварване в случай, че автомобилът пред него не е предприел преди това маневра. Именно изпреварването, предприето от водача на лекия автомобил А. е забранено, както е посочено и в протокола за ПТП, доколкото той вече е бил предприел маневра при спазване правилата за движение и подавайки ляв мигач. Твърди, че съдът не е изяснил основни въпроси (чрез назначената автотехническа експертиза), като това кога е бил подаден левият мигач, колко време е светил преди започване на завоя, имало ли е възможност водачът на лекия автомобил да го възприеме, кога е започнало изпреварването на лекия автомобил и подал ли е същия мигач, имал ли е възможност водачът на самоходната пръскачка да го възприеме; по делото не е изяснена дори скоростта на двете превозни средства. На следващо място посочва, че необосновано висока се явява и посочената от вещото лице сума, необходима за възстановяване на щетите налични по лекия автомобил; че съдът напълно необосновано е приел, че е нарушил разпоредбата на чл. 179, ал.1, т.5, без да посочи на какво основава това и в коя от хипотезите на т.5 от разпоредбата на чл. 179 от ЗДвП попада поведението му, че „не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, 2 ако от това е създадена непосредствена опасност за движението“. Посочва, че по делото не са събрани доказателства относно интензитета на причинените неимуществени вреди, които да обосноват и размера на присъденото обезщетение, както и тези вреди да са в пряка причинна връзка с увреждане причинено по негова вина. Счита, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения, като съдът е постановил съдебния си акт преди да изясни всички значими за спора факти и обстоятелства, включително и налице ли са кумулативните предпоставки, единствено при наличието на които, би носил отговорност по предявения иск. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение на РС-Бяла Слатина като неправилно и незаконосъобразно, немотивирано, постановено в протИ.речие със събраните по делото доказателства, при допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемия Гаранционен фонд, ЕИК ***, гр. София, чрез адв. Е. Г. от АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди, че не е вярно твърдението на жалбоподателя, че не бил получил книжата по делото, поради което не е представил отговор по реда на чл. 131 ГПК и това било процесуално нарушение. Посочва, че ако ответникът не е получил книжата и съобщението по делото, не би могъл да узнае за датата на процеса, за да си ангажира процесуален представител - адвокат. Поддържа, че във въззивната жалба не се сочат конкретни нарушения на първоинстанционния съд, а само твърдения, отнасящи се до механизма на настъпилото ПТП и за нанесените щети по пострадалия лек автомобил, посочени в протокола за ПТП от 20.05.2020г., но подробно описание на нанесените щети е извършено от компетентните органи определящи вида и размера на щетите на ответника.

Изтъква, че назначените по делото съдебно-автотехническа и съдебномедицинска експертизи, са приети от съда без оспорване от страните. Счита, че от данните от протокола за ПТП с № 248р-8688/20.05.2020г. както и от Постановление за прекратяване на наказателно производство от 24.06.2020г. по безспорен начин се доказва вината на водача за нанесените значителни имуществени вреди. Изтъква, че правилно районния съд е възприел всички възражения на ответника за неоснователни, като е счел, че от представените платежни нареждания и от заключението на ССЕ е доказано, че към датата на предявяване на исковата молба ищецът Гаранционен фонд София е изплатил претендираната в исковата молба сума. Моли съда да потвърди като правилно и законосъобразно решението на Районен съд Бяла Слатина, като остави без уважение въззивната жалба, ведно с всички законни последици.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалния представител на въззивниците потвърждава изложените аргументи във въззивната жалба и направеното с нея искане; представителя на въззиваемия Гаранционен фонд оспорва жалбата и иска оставянето й без уважение като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

3

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивното начало предмет на спора.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

От приложеното към първоинстанционното производство ч.гр.д. № 151/2025г. по описа на РС-Бяла Слатина, се установява, че по депозирано от Гаранционен фонд, гр. София против И. Ц. К., заявление е издадена Заповед № 92/28.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата 8 289,20 лева, представляваща главница за период от 30.06.2020 г., ведно със законна лихва за период от 27.01.2025 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер 165,78 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер 50,00 лева.

Срещу издадената заповед е подадено възражение по чл.414 от ГПК от длъжника, поради което в указания от съда срок съгласно чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си по издадената заповед за изпълнение против длъжника по делото.

С предявения положителен установителен иск с правно основание чл.

422 от ГПК, във вр. с чл. 558, ал. 7 КЗ, във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ, ищецът Гаранционен фонд, ЕИК ***, гр. София, е поискал от първоинстанционния съд да признае за установено спрямо ответника И. Ц. К., ЕГН ********** от с. Борован, обл. Враца, съществуването на вземания в общ размер 8 289,20 лева за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по претенции № 20110357/16.10.2020г. и № 20210154/30.06.2020г. във връзка с 4

ПТП, настъпило на 03.03.2020 г. по път II-43 на 45км+000 в посока Бяла Слатина по вина на управлявана от ответника самоходна пръскачка марка “Agro Corp Spra Coupe” с рег. № ВР***, без задължителна застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законна лихва за период от датата на депозиране на заявление по реда на чл.410 от ГПК - 27.01.2025г., до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 151/2025г. по описа на РС-Бяла Слатина, както и за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество направените разноски в хода на заповедното и исковото производства.

В исковата молба са изложени твърдения, че във връзка с ПТП, настъпило на 03.03.2020 г. по път II-43 на 45км+000 в посока Бяла Слатина, Гаранционен фонд е изплатил по претенция № 20110357/16.10.2020г. застрахователно обезщетение от 2247 лв. - за увреден лек автомобил марка „Тойота“ модел „Рав 4“ с рег. № ЕН***КН, собственост на Н. С. Б., и по претенция № 20210154/30.06.2020г. - обезщетение за неимуществени вреди на пострадалата в следствие на ПТП-то Г. Н. Б. от 6042,20 лв. Поддържа се, че виновен за ПТП-то е ответникът И. Ц. К., който на 03.03.2020 г. по път II-43 на 45км+000 в посока Бяла Слатина управлявайки самоходна пръскачка марка “Agro Corp Spra Coupe” с рег. № ВР***, предприел маневра завой наляво без да се увери, че пътят е свободен, в резултат на което удря извършващия маневра изпреварване лек автомобил „Тойота“ модел „Рав 4“ с рег. № ЕН***КН, собственост на Н. С. Б., управляван от М. А.. Посочва се, че към датата на настъпване на ПТП-то самоходна пръскачка марка “Agro Corp Spra Coupe” с рег. № ВР*** не е имала действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Твърди се, че Гаранционен фонд е поканил ответника да възстанови изплатеното обезщетение, но плащане не постъпило.