Определение № 280 от 22.08.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 280 гр. Пазарджик, 22.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20235200900140 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

От ответника по делото ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез пълномощника на дружеството юрисконсулт Л. С. е подадена молба вх. № 7174/29.07.2024 г. по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските поради изразено несъгласие с определения размер на адв. възнаграждение от 5100 лв.

Поддържа се, че определянето на посочения размер следвало да е съответно на вида на извършената работа при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, като в подкрепа на искането е цитирана съдебна практика на ВКС и СЕС, свързана с приложението на чл.78, ал.5 ГПК и НМРАВ. Изразено е също така и становище, че върху определеното възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. не следвало да се начислява ДДС, като са изложени подробни доводи, аргументирани прочита на текстовете на чл.25, ал.7 ЗДДС, чл. 82, чл.86, ал.1 и чл. 113, ал.4 ЗДДС. Въведеното искане е съдът да не присъжда адв. възнаграждение или в случай, че такова се дължи, то същото да бъде съобразено с начина на изчислението му съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4 от 06.01.2006 г.

В постъпилото от насрещната страна становище по реда на чл. 248, ал.2 ГПК се иска отхвърляне на молбата, като се сочат подробни съображения.

Съдът намира, че искането по чл.248, ал.1 ГПК е подадено в законния срок от легитимирана страна, поради което като процесуално допустимо следва да бъде разгледано.

Молбата се явява неоснователна.

Делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение № 66/26.06.2024 г., съгласно което претенциите на ищеца М. А. А. по чл. 432 КЗ е уважена до размера от 45 000 лв., ведно със законната лихва от 5.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлена за разликата до пълния й предявен размер от 50 000 лв.

С решението ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е осъден да заплати на пълномощника на ищеца – адв. В. О., на основание чл. 78, ал.1 ГПК във вр. с чл. 38, ал.1, т.3 ЗАдв, възнаграждение в размер на 5100 лв. с ДДС, съобразно уважения иск. За да постанови акт в този смисъл, настоящата съдебна инстанция е изложила подробни мотиви, според които на основание представения от ищеца договор за правна защита и 1 съдействие, сключен при условията на чл. 38, ал.1, т.3 ЗАдв., на процесуалния му представител се дължи хонорар в размер не по-нисък от предвидения по чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ, който при уважен материален интерес от 45 000 лв. възлиза на сумата от 4250 лв. Изрично е отчетено по-нататък в мотивите и че при доказана регистрация на адвоката по реда на ЗДДС към така определеното минимално възнаграждение следва да включи и дължимия ДДС, при което крайната стойност на възнаграждението възлиза на 5100 лв. с ДДС.

При тези данни съдът приема, че липсват основания за ревизия на съдебното решение в частта му за разноските по реда на чл.248 ГПК.

Вярно е, че съобразно посочената от молителя съдебна практика се приема, че нормата на чл.38, ал. 2 ЗА, препращаща към НМРАВ, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага и че посочените в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, която се определя от предмета на делото и от ангажираните пред съда доказателства в проведените о.с.з., в които съдът се е произнасял по направените искания.

В случая при конкретната преценка на всички релевантни обстоятелства по делото съдът формира извода, че така определения окончателен размер на хонорара от 5100 с вкл. ДДС, се явява адекватен спрямо обема и сложността на извършената от адвоката работа и кореспондира на защитавания интерес на представляваното лице, поради което не са налице основания за допълнително редуциране на присъденото възнаграждение по чл.248 ГПК. Следва ясно да се подчертае, че според настоящия съдебен състав присъдения размер на възнаграждението се явява напълно пропорционален и кореспондира на всичко извършено от адвоката, както и със действителната степен на фактическата и правна сложност на делото, в т.ч. и в призмата на възприетите разбирания според цитираната съдебна практика на ВКС и СЕС.

Действително в последното заседание по делото от страна на процесуалния представител на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД - юрк. С., е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение в случай, че същото надвишава предвидения минимален размер по НМРАВ. Както става ясно обаче така определения размер на хонорара е бил изцяло съобразен освен с предвидения минимален размер съгласно текста на чл.7, ал.1, т.4 от НМРАВ с оглед уважената част на претенцията (2650 лв. + 1600 лв. = 4250 лв.), но също така и с на обема на извършената работа и с фактическата и правна сложност на делото, поради което това възражение се явява неоснователно. Ето защо и присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно и съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да бъде намалявано допълнително.

Неоснователно според съда се явява възражението, че върху определеното възнаграждение на следва да се начислява ДДС. По този повод следва да се посочи, че съгласно § 2а от ДР на НМРАВ, за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от възнаграждението. Предвиденият в цитираната разпоредба начин, по който се формира минималният размер на адвокатското възнаграждение за регистрираните по ДДС 2 адвокати е приложим, както за случаите, когато възнаграждението е предмет на договаряне между адвоката и неговия клиент, така и за случаите на оказано от адвоката безплатно процесуално представителство по чл.38, ал.2 ЗА, в които размерът на възнаграждението се определя от съда. Затова и при отправено до съда основателно искане за присъждане на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, изхождащо от адвокат, регистриран по ЗДДС (стр. 267-268 от делото), в негова полза следва да се присъди възнаграждение в приложимия за конкретното дело минимален размер по НМРАВ, изчислен върху защитения материален интерес, към който следва да се прибави и 20 % ДДС. (В този смисъл е и преобладаващата константа практика на ВКС - Определение № 739 от 20.02.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 736/2023 г.;

Определение № 306/06.06.2017 г. по ч.т.д. №2559/2016 г., ІІ т.о.; Определение № 490/19.09.2017 г. по ч.т.д. № 1082/2016 г., ІІ т.о.; Определение № 91/31.01.2018 г. по ч.т.д. № 1700/2017 г., ІІ т.о.; Опр. № 660/03.12.2018 г. по ч.т.д. № 2784/2018 г., ІІ т.о.; Опр. № 50207/11.10.2023 г. по т.д. № 1940/2022 г. I и др.).

Поради изложените съображения и с оглед на постановения резултат по делото, съдът приема, че не са налице предпоставките за изменение на съдебното решение в частта му за разноските и искането следва да се остави без уважение, като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.248 ГПК Пазарджишкият окръжен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 7174/29.07.2024 г., депозирана от ответника ЗК „Лев Инс“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Л. С., за изменение на Решение № 66/26.06.2024 г., постановено по т.д. № 140/2023 г. по описа на ПзОС, в частта за разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 3