Решение № 257 от 20.11.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Шумен, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.а

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243600500398 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №110/21.02.2024 г., постановено по гр. д. №1534/2023 г. по описа на ШРС, ответникът „Еколандтрейд“ ЕООД с ЕИК 127628386, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „....“ № 5А, ет. 2, представлявано управителя Д.С.П. е осъден да заплати на ищеца Д. М. М. с ЕГН ********** от гр. Шумен следните суми: сумата в размер на 1500 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпения от него стрес, болки и страдания от трудова злополука, случила се на 17.02.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от 17.02.2023 г. до окончателното плащане; имуществени вреди в резултат на трудова злополука, както следва: сумата в размер на 78,23 лв., представляващи обезщетение за пропуснати ползи от трудово възнаграждение за м. февруари 2023 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 11.07.2023 г. до окончателното плащане и 2,72 лв., представляващи лихва за забава върху тази сума за периода от 25.03.2023 г. до 10.07.2023 г.; сумата в размер на 62,62 лв., представляващи обезщетение за пропуснати ползи от трудово възнаграждение за м. март 2023 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 11.07.2023 г. до окончателното плащане и 1,56 лв., представляващи лихва за забава върху тази сума за периода от 25.04.2023 г. до 10.07.2023 г.; сумата в размер на 146,40 лв., представляващи обезщетение за пропуснати ползи от трудово възнаграждение за м. април 2023 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 11.07.2023 г. до окончателното плащане и 2,25 лв., представляващи лихва за забава върху тази сума за периода от 25.05.2023 1 г. до 10.07.2023 г.; 56,52 лв., представляващи сторени от ищеца разходи, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 10.07.2023 г. до окончателното плащане, като са отхвърлени исковете за разликата над посочените суми до пълния им предявен размер.

В частта, с която са уважени претенциите за сумата от 1500 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди; за сумата в общ размер 287,25 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от трудовото възнаграждение за м. февруари, м. март и м. април 2023 г. и сумата в общ размер 6,53 лв. – лихва за забава върху присъдените обезщетения за пропуснати ползи от трудово възнаграждение, както и за сумата 56,52 лв. – сторени от ищеца разходи, първоинстанционното решение е обжалвано с въззивна жалба от ответника „Еколандтрейд“ ЕООД. По иска за неимуществени вреди в жалбата се изразява несъгласие с доводите на съда, въз основа на които е отхвърлил възражението на работодателя по чл. 201, ал. 1 от КТ.

Неверен бил изводът, че ищецът не бил свръхзадлъжнял, тъй като от признанието на самия ищец и събраните писмени доказателства се установило, че срещу него има образувано не само едно изп. дело, а и други, от което можело да се направи извод за свръхзадлъжнялост.

Правилно съдът стигнал до извода, че работникът е предприел работа, която не е част от трудовите му задължения, не му е пряко възложена и дори не е имало нужда от неговата намеса, но в нарушение на материалния закон е ангажирал отговорността на работодателя без да е налице облигационна връзка установена с трудов договор за извършване на работата, довела до трудовата злополука. В случай, че съдът не приеме горните доводи, моли обезщетението да бъде намалено с 90% съпричиняване на увреждането, тъй като ищецът сам се бил поставил в ситуация на повишен риск, проявил изключителна дързост и упоритост по отношение на действията, които изобщо не е трябвало да върши и не се е съобразил с предупреждението на колегата си свид. А.. По отношение претенциите за пропуснати ползи и лихви върху тях, ако не бъдат отхвърлени изцяло поради отхвърляне на главния иск, се излага, че съдът е приел исковете за основателни и в размерите посочени в ИМ, намалил същите с приетия процент съпричиняване, но не постановил отхвърлителен диспозитив за горниците до предявените размери. Съдът неправилно приел, че сумите били оспорени по принцип като неоснователни, но не били оспорени за всяка една сума поотделно. Ако не е била оспорена ефективно основателността им (според съда), то тогава е налице противоречие в изводите на съда относно действията по оспорването на тези претенции - тогава защо е допуснал и назначил ССЕ със задача да изчисли размера на пропуснатите ползи и лихвите върху тях. Освен това, в откритото с.з. в хода по същество изявлението на адв. Е. „ние претендираме всъщност сумата по експертизата“ по същество било надлежен отказ на основание чл. 233 от ГПК от исковете за пропуснати ползи и лихвите върху тях за размерите над изчислените от ССЕ до предявените. Съдът е бил десезиран с посочената част от спорното право и не е бил компетентен да се произнася и присъжда суми в полза на ищеца, които не претендира, поради което решението в тази част било частично недопустимо. Сочи, че неправилно съдът намалил с 40% и тези претенции, вместо с поисканите 90% по същите съображения, изложени във връзка с неимуществените вреди. По отношение имуществените вреди – направени разходи, ако не бъде отхвърлена 2 претенциата поради неоснователността на главния иск, се излага, че представените фискални бонове не обосновават основателността й, тъй като не са поименни, евентуално – следва да бъде намалена с 90% по изложените вече съображения. Предвид изложеното, моли съда да отмени решението в обжалваните му части изцяло, като отхвърли предявените искове, а в условията на евентуалност - частично като недопустимо, неправилно: - за сумата над 250 до 1500 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди; - за сумата над 4,46 лв. до 78,23 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от трудово възнаграждение за м. февруари 2023 г. и за сумата над 0,15 лв. до 2,72 лв. – лихва за забава върху тази сума за периода 25.03.2023 г. до 10.07.2023 г.; - за сумата над 1,12 лв. до 62,62 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от трудово възнаграждение за м. март 2023 г. и за сумата над 0,03 лв. до 1,56 лв. – лихва за забава върху тази сума за периода 25.04.2023 г. до 10.07.2023 г.; - за сумата над 15,03 лв. до 146,40 лв. - обезщетение за пропуснати ползи от трудово възнаграждение за м. април 2023 г. и за сумата над 0,23 лв. до 2,25 лв. – лихва за забава върху тази сума за периода 25.05.2023 г. до 10.07.2023 г., както и - за сумата над 9,42 лв. до 56,52 лв. – сторени разходи. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. М. М., чрез адв. С. Е. при ШАК, с който взема становище за неоснователността й.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото е подадена и насрещна въззивна жалба от ищеца Д. М. М. срещу решението в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 1 500 лв. до 5 000 лв. В жалбата се съдържат оплаквания, че в обжалваната част решението се явява неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на събрания доказателствен материал. Съдът извършил неправилна преценка на част от показанията на свидетелите С.А. и В.Я., както и на правата и задълженията на ищеца, заложени в представената длъжностна характеристика, довела до частично неправилен съдебен акт.

Присъденото обезщетение в размер на 2500 лв. било занижено и несъобразено с действително претърпените от ищеца болки и страдания в следствие на инцидента и несправедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Неправилен бил изводът на съда, че заявеното от свид. Я. в частта им относно факта, че ищецът продължава да изпитва слабост в захвата на ударената ръка и че тя изтръпва е в противоречие със СМЕ. Вещото лице е дало становище, че показалецът на лявата ръка е с възстановен обем на движения, като усещането на пострадалия е относително и зависи от типа на нервна система и психика на лицето.

Съдът не отчел изцяло интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания, времето, през което е бил в продължителен болничен и притеснението му, че заради случилото се ще остане без работа, както и било станало. Неправилно съдът уважил частично наведеното от страна на работодателя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради допусната „груба небрежност“ като е приел, че то е 40%. Изводът на съда за наличие на „груба небрежност“ не почивал на годни доказателства, тъй като бил мотивиран само и единствено с изложеното от свидетеля С.А., който е нанесъл удара с чук по ръката на ищеца.

3

Съдът безкритично възприел разказа му за случилото се, както и по отношение изложеното, че ищецът никога не му е помагал в работата, но не съобразил, че свидетелят се явява пристрастен и се стремял да се оневини. Още повече, че показанията на този свидетел били в противоречие с казаното от другия свидетел Ю.Н. бивш работник при ответника, който заявил, че „когато се наложи с шлайфа да се отреже нещо, някъде да се препаснеш, работихме заедно и друго“. В случая свид. А. твърдял, че не е имал нужда от помощ, докато ищецът възприел точно обратното и решил, че трябва да помогне. Съдът не взел предвид и отразеното в декларацията за трудова злополука. Доколкото с разпореждането на ТП на НОИ гр. Шумен било прието, че декларираната от работодателя злополука е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО , неоспорено от работодателя, то отразеното в него следвало да бъде ценено без да бъде подлагано на повторна преценка. Поради това счита, че помощта на ищеца, изразяваща се в придържане на планка, в следствие на което е претърпял трудова злополука, не се явява проява на „груба небрежност“ от негова страна. Моли съда да отмени изцяло решението в обжалваната му част и уважи претенцията му, като в условията на евентуалност - да намали процента на съпричиняване, преценен от ШРС на 40%. Претендира разноски.

Насрещната въззивната жалба е подадена в срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и доколкото не са налице пречките по чл. чл. 263, ал. 4 от ГПК следва да се разгледа по същество.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д.

№ 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за сумата от 5 000 лв. - неимуществени вреди от настъпилата на 17.02.2023 г. трудова злополука, ведно със следващата се лихва от датата на увреждането, както за сумата от 478,14 лв. - претърпени имуществени вреди, представляващи разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение и полученото обезщетение от НОИ за месеците февруари, март и април 2023 г. и за сумата 94,20 лв., представляваща стойността на направените от ищеца разходи за платени медицински консумативи и прегледи, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им плащане, които вреди са получени вследствие на трудова злополука настъпила на 17.02.2023 г., както и с 4 претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на лихва за забава върху сумите за пропуснати ползи за периода от датата следваща тази, на която би следвало да бъде платено съответното трудово възнаграждение до датата на предявяване на исковата молба.