Присъда № 11 от 20.05.2025, Районен съд - Свиленград

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 11 от 20.05.2025 година по НОХД № 261/2025 година на Районен съд – Свиленград С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 332/2024 година по описа на ГПУ – Свиленград (преобразувано от Бързо такова с Постановление от 11.10.2024 година на Прокурор при Районна прокуратура - Хасково, Териториално отделение – Свиленград), преписка с вх.

№ 4403/2024 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, Д. С. Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград) повдига обвинение на Й. Д. (Omer Durmaz), роден на ********** година в ********** кюрд, турски гражданин, с постоянен и настоящ адрес в ***************************************, неженен, със средно образование, неосъждан, за това че на 03.10.2024 година през ГКПП „Капитан Андреево” – шосе, област Хасково, направил опит да излезе през границата на страната от Република България за Република Турция, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини - престъпление по чл. 279, ал. 1, вр.чл. 18, ал. 1 от НК.

Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК в отсъствие на подсъдимия Й. Д., тъй като 1./ отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина;

2./ не е намерен на наличния по делото адрес на територията на Република България, а именно: СДВНЧ - Любимец, област Хасково;

3./ променил е посочения на територията на Република България адрес, а именно: СДВНЧ - Любимец, област Хасково, без да уведоми съответния орган и

4 . / местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено.

В съдебното заседание, проведено на 20.05.2025 година, участващият по делото Прокурор Д. С. поддържа обвинението, така както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните – обективен и субективен признаци на вмененото престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдимия. Поради това, Прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като му бъдат наложени предвидените в чл. 279, ал. 1 от НК наказания, които да се индивидуализират при условията на чл. 55 от НК поради наличието на 1 многобройни смекчаващи вината обстоятелства и при приложение на института на условното осъждане по отношение на наказанието „Лишаване от свобода” в размер на 9 месеца с 3-годишен изпитателен срок и наказание „Глоба” в размер на 900 лв. Предлага разноските за превод да останат за сметка на съответния орган, който ги е направил, а вещественото доказателство да бъде изпратено на ОДМВР – Хасково.

Защитникът на подсъдимия Й. Д. – адвокат Д. З., в хода на съдебните прения, сочи, че обвинението е доказано от обективна и от субективна страна, като пледира за налагане на справедливи наказания при условията на чл. 55 от НК поради наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност, събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства - гласни и писмени, последните приобщени по надлежния ред на чл. 283 от НПК, съпостави ги със закона, приема за безспорно установено от фактическа страна, следното:

Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 250409005000166982, издадена от Бюрото за съдимост при Районен съд Свиленград, подсъдимият не е осъждан.

Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подсъдимият няма доходи и не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства (МПС).

Подсъдимият е издирван в родината си Турция, тъй като не желая да ходи в казарма. Той разполага с документ, даващ му право на пребиваване в Румъния, но документът е в Румъния и тъй като иска да си го вземе, а старият му документ за пребиване е с изтекъл срок на валидност и тъй като го издирват турските власти, решава до Румъния да стигне нелегално. Свързва се каналджия, който му организира нелегалното пътуване от Турция до Румъния през България. За целта в град Истанбул се качва на камион, с който укрит в метален сандък, преминава българската граница. След като преминава границата на България, пътува в кабината при шофьора на камиона. Пътуват няколко часа, когато шофьорът спира на непознат за подсъдимия паркинг, да починат. Когато подсъдимият се върнал от тоалетната, вижда, че камионът го няма, а шофьорът го е изоставил. Решава да се върна в Турция. Стига пеша до друг паркинг, за който му казват, че има автобуси, които пътува т за Турция.

Успява да се скрие в автобус марка „Неоплан” с румънски регистрационен № **********, пътуващ по линия от Румъния за Турция и така достига до ГКПП „Капитан Андреево” на 03.10.2024 година около 22.50 часа. След спирането на автобуса пътниците, шофьорите и персоналът слизат и влизат в терминала за проверка на документите. Подсъдимият се опитва незабелязано между останалите хора, чакащи за извършване на проверка, да премине пункта, но е спрян от граничен служител – свидетеля М. И. И.. Когато граничният служител го пита за Паспорта му, Й. Д. заявя, че няма такъв, поради което е задържан.

2

Разпитан в хода на ДП подсъдимият описва механизма на извършване на деянието. Признава се за виновен. Изразява съжаление за случилото се, но заявява, че е бил принуден от обстоятелствата да постъпи по този начин.

По делото се извършени множество процесуално-следствени действия: разпити на свидетели, разпит на подсъдимия, изискани, респ. приложени са писмени документи и т.н.

Изведената въз основа на събираните и проверени доказателствени средства, фактическа обстановка, която Съдът изложи, е установена, за което се цениха приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от Съда, включват: Докладна записка; Експертна справка;

Протокол за доброволно предаване; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Справка за съдимост и актуална такава и др.

Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани пред настоящия Съдебен състав, а именно: М. И. И., Д. Т. Т. и А. Г. Т.. Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма.

Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като са относими към предмета на делото и поради систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им.

Разпитаните свидетели М. И., Д. Т. и А. Т. са трети лица, незаинтересовани от изхода на делото. Липсват индиции за предубедеността на полицейските служители. Предвид изложеното Съдът оцени показанията на всички свидетели като достоверен и надежден източник на информация, т.е. като убедителни. Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от събраните на ДП и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Справка за съдимост, Докладна записка, Експертна справка, Протокол за доброволно предаване, както и от събраните в съдебната фаза на процеса, доказателства.

Т.е. въз основа на съвкупното обсъждане на събраните по делото гласни доказателства, в съотнасяне и аналитичен анализ с писмените доказателствени средства, се установяват времето - календарната дата и часа, както и мястото на нелегалното преминаване на държавната граница, както и изпълнителният механизъм на конкретното престъпление, включително настъпването на престъпния резултат.

Обясненията на обвиняемия, дадени в това качество на досъдебната фаза на процеса и прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от НПК, също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от ДП - кредитирани, поради което липсват основания изложеното от тях да се счита обективно невярно.

3

Гореизложената фактическа обстановка се установява и от вещественото доказателство, прието и приобщено в хода на съдебното следствие.

В случая няма спор по фактите.

Няма спор и по дадената правна квалификация на деянието на подсъдимия.

При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият Й.

Д. е осъществил състава на престъплението чл. 279, ал. 1, вр.чл. 18, ал. 1 от НК.

Съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано извършването на престъплението, предмет на обвинението и неговото авторство. С деянието си подсъдимият Й. Д. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 279, ал. 1, вр.чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като на 03.10.2024 година през ГКПП „Капитан Андреево” – шосе, област Хасково, направил опит да излезе през границата на страната от Република България за Република Турция, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини. Времето, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от кредитираните показания на свидетелите, както и от обясненията на обвиняемия, дадени в това качество на досъдебната фаза на процеса и прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от НПК.

От обективна страна, касае се за престъпление, чиято обществена опасност се свързва с това, че се нарушават отношения, свързани с дейността на държавни органи. С инкриминираното по чл. 279, ал. 1 от НК деяние се нарушава установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, осъществено във формата на първата хипотеза: „преминаване през границата на страната, без разрешение на надлежните органи на властта”.

Същото, извършено от страна на подсъдимия, обхваща действията му по физическо пресичане – преминаване през държавната граница на Република България и опит за излизане от територията на страната ни, в района на регламентирано за преминаването й място – функциониращ ГКПП, без разрешение на надлежните органи на властта. Еднопосочни в тази насока са доказателствата по делото – писмените и показанията на разпитаните свидетели, кредитирани от Съда. С идентична насоченост са обясненията, дадени от самия обвиняем в това качество, пред разследващия орган и прочетени по съответния процесуален ред пред настоящия Съдебен състав.

Деянието правилно е квалифицирано с престъпния състав на чл. 279, ал. 1 от НК, с оглед доказаното място на престъплението – ГКПП и дестинацията - на излизане от страна, с оглед организационно – 4 административното местоположение - ситуирано в българска държавна територия, преди линията на фактическата държавна граница.

Деянието, извършено от подсъдимия правилно е квалифицирано като опит по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като е останало недовършено в стадия опита поради независещи от дееца причини и благодарение единствено на адекватната и В конкретния случай деянието е останало в стадия своевременна намеса на полицейския служител - свидетеля М. И. И.. на опита, тъй като залавянето на дееца е прекъснало изпълнителното деяние и довършването на престъплението.

Предвид изложеното като вменяемо пълнолетно лице подсъдимият е годен субект на престъплението.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл. Тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и от волева страна е целял тяхното настъпване. Той в съзнанието си е имал формирана представа, че преминава държавната граница на Република България и излиза от страната ни, имал е представата и за действащия пропускателен режим. Знаел е добре, че държавната граница се преминава само с редовни документи, каквито той не е притежавал. От тук и аргумент за съзнавано от негова страна, че преминаването си осъществява не по установения ред, следователно и противозаконно, като от волева страна пряко е целял и искал това, за реализиране крайната си цел. Прекият умисъл е обективиран в конкретните действията на подсъдимия, свързани с преодоляване на действащия граничен режим. Допълнително съображение за наличието на умисъл, в измерението на волевите му елементи, се явяват и наличието на мотив за осъществяване на деянието и целта му – нелегално да излезе от територията на Република България, за да достигне до крайна си дестинация – Турция. Поради това, Съдът прие, че е налице пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, който правен извод се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства.