Решение № 864 от 27.06.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1430/2024
- Вид
- Решение № 864
- Подписан
- 27.06.2024
- В сила
- 27.06.2024
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Цвета Боянова Борисова
Цитирани разпоредби
- чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 864 гр. Пловдив, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20245300501430 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по възражение, имащо характер на жалба, от Д. Н. Л., в качеството й на длъжник по изп.дело № ***г. на ЧСИ П.И., против определените в покана за доброволно изпълнение изх.№ 10581/08.04.2024г. разноски по изпълнението в размер от 1250 лева, с искане същите да бъдат редуцирани до размер от 200 лева. В жалбата се твърди, че жалбоподателката е платила изцяло задължението си по издадения против нея изпълнителен лист още на датата, на която получила покана за доброволно изпълнение. Преди това неколкократно искала да й бъде предоставена банкова сметка, по която да плати. Сочи се, че единствените предприети от пълномощника на взискателя действия са подаване на молба за образуване на изпълнително дело, поради което не е налице основание за заплащане на адв.възнаграждение в размер, надхвърлящ този за завеждане на изпълнителното дело.
От въззиваемата страна „Ж.“ООД е подадено възражение против жалбата, с което същата се оспорва като неоснователна.
От ЧСИ П.И. са представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, с които се поддържа, че жалбата е допустима, но по същество- неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Изп.дело № ***г. на ЧСИ П.И. е образувано по молба от „Ж.“ООД от 28.03.2024г., с която е представен изпълнителен лист против жалбоподателката от 26.02.2024г. за сумата от 3000 лева- главница, ведно със законните лихви върху същата, считано от 16.11.2022г., до окончателното й изплащане, 2420 лева- съдебни разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 2304 лева- съдебни разноски във въззивното производство или общо 7724 лева. Изпратената на 08.04.2024г. покана за доброволно изпълнение до Д. Л. е върната невръчена. На 10.04.2024г. на „УниКедит Бълбанк“АД е връчено съобщение за наложен запор върху банковите сметки на жалбоподателката. На 11.04.2024г. е постъпила 1 молба от пълномощника й, адв.И.С., за запознаване с материалите по изпълнителното дело.
Нова ПДИ е изпратена на жалбоподателката на 12.04.2024г. и й е връчена на същата дата. В подаденото на 15.04.2024г. възражение- предмет на разглеждане по настоящето дело, се сочи, че на 12.04.2024г. жалбоподателката е превела доброволно сумата от 10028,03 лева, с които е погасила всички свои задължения, с изключение на сумата от 1250 лева- разноски на взискателя по изпълнителното дело.
По допустимостта на производството по делото следва да се отбележи, че съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е разяснено, че „ използвания в чл. 435, ал. 2 ГПК израз "постановление за разноски", следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението“, като „това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение“. В конкретния случай разноските са определени именно във връчената на жалбоподателката покана за доброволно изпълнение, в която задължението й е определено в общ размер от 10120,76 лева, включващи и 1250 леваразноски по изпълнителното дело.
Съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнителното дело минималното адв.възнаграждение е в размер от 200 лева. Съобразно с материалния интерес по изпълнителното дело- 8252,96 лева / 7724 лева + 528,96 лева- лихва за забавено плащане за периода 16.11.2022г.- 12.04.2024г., и съобразно с правилото по чл.10, т.2 от наредбата, минималното адв.възнаграждение за воденето на делото е в размер от 562,65 лева /400 лева + 725,30 лева / 10% върху 7252,96 лева/ : 2/.
Относно дължимостта на адв.възнаграждение по т.2 на чл.10 от наредбата следва да се отбележи, че при завеждане на изпълнителното дело, когато между кредитора и пълномощника му е договорено адвокатското възнаграждение, не са съществували никакви гаранции относно това, дали длъжникът- жалбоподател в настоящето производство, ще плати доброволно и как въобще ще се развие принудителното изпълнение. Липсват данни за това преди образуване на изпълнителното дело жалбоподателката да е ангажирала под някаква форма в определен срок да изплати задълженията си. Плащането е извършено, след като е наложен запор върху банковите й сметки и пълномощникът й се е запознал с това обстоятелство. Ето защо не е налице основание да се приеме от една страна, че тя не е станали причина за завеждане на изпълнителното производство, а от друга- че това производство се изчерпва само с образуването му.
Договарянето и плащането на възнаграждение не само за образуване на изпълнителното дело, но и за процесуално представителство, защита и съдействие по същото не може да се възприеме като злоупотреба с право и следователно не и налице основание за редуциране на адв.възнаграждение до размер само от 200 лева. Платеното адв.възнаграждение обаче се явява прекоремно и поради това ще следва да бъде намалено до размер от 560 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определените във връчената на жалбоподателката Д. Н. Л. покана за доброволно изпълнение изх.№ 10581/08.04.2024г. по изп.дело №***г. на ЧСИ П.И. разноски по изпълнението за разликата над 560 лева до пълния им размер от 1250 лева, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Д. Л. жалба по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК в частта, с която се иска редуциране на разноските за изпълнението за разликата над 200 лева до 560 лева.
2
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3