Решение № 193 от 13.05.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Перник, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Тина Р. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20231720201909 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №23-1158-002463/10.10.2023г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Перник, на Р. Б. Й., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба 30 /тридесет/ лв. на основание чл.183, ал.3, т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за това, че на 10.08.2023г., в 20.55 ч., в град Перник, движейки се по път № II-63 в посока от град Брезник към магазин Билла, управлява МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. №*****, като на км.4 – около 200 метра преди градински център в кв. Стара чешма, не съобразява поведението си с пътна маркировка М1 – „Единична непрекъсната линия“, като предприема и извършва изпреварване, пресичайки маркировката – нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Р. Й., чрез пълномощник – адв. К. М., в която се твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано,. Излага се възражение, че вмененото му нарушение нарушението не е извършено, че приетите фактически обстоятелства не съответстват на действителността и че неправилната им оценка е довела до издаване на наказателно постановление при неправилно приложение на материалния закон. Моли се за отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично.

Пълномощникът му поддържа позицията в жалбата и пледира за отмяна на издаденото наказателно постановление,.

Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание 1 представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е и основателна.

От фактическа страна:

На 10.09.2023г., около 20.55 часа, жалбоподателят Р. Б. Й. се движел по път № II-63, в посока от гр. Брезник към град Перник, управлявайки лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. №*****, собственост на неговия баща – свид. Б. Й. М.. В автомобила с него пътували родителите му, а неговият автомобил управлявала сестра му – свид. Д. Б. П., с която пътували съпругът и детето й. Всички се връщали от семейно тържество, състояло се в град Брезник. Свидетелката П. карала след своя брат и с по-ниска скорост, предвид неблагоприятните условия за шофиране в тъмната част на денонощието - при липса на осветеност на по-голямата част от пътя между двете населени места и заслепяването от фаровете на насрещно движещите се МПС по двупосочния път, а и поради това,че управлявала чужд автомобил.

По тази причина свидетелката не успявала да поддържа постоянна близка дистанция с движещия се пред нея автомобил, с който пътували нейните брат и родители.

След влизане в град Перник, на около 200 метра преди градинския център в кв. Стара чешма /км.4-ти, път II-63/, в прав участък от двупосочния път, Р. Й. предприел изпреварване на движещи се пред него МПС, като пресякъл пътна маркировка М1 „Единична непрекъсната линия“, очертаваща двете ленти, на които било разделено платното за движение, навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещното движение и след като преминал покрай движещите се в същата посока пътни превозни средства, завършил маневрата, като се върнал своята лента .

Действията му били възприети от свидетелите Р. С. Е. и М. П. С. - мл. автоконтрольори в сектор ПП на ОД МВР Перник, които изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение на територията на Първо РУ – Перник. Свидетелят М. С. подал сигнал за спиране със стоп палка на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. №*****, при което същият спрял в близост до служебния автомобил на автопатрула, до градинския център. След кратко време покрай мястото преминала и свид. Д.

П..

Служителите на МВР установили самоличността на водача – жалбоподателят Р. Б. Й. и го уведомили, че за извършеното нарушение пресичане на маркировка М1 - единична непрекъсната линия, при осъщественото от него изпреварване ще му бъде съставен акт.

Р. Й. веднага оспорил нарушението, като отрекъл да е изпреварвал други превозни средства. Съобщил, че в личния му автомобил, управляван от неговата сестра и движещ се след него, е наличен видеорегистратор и настоял записите да бъдат прегледани. Същият позвънил на свид. Д. П. и я помолил 2 да се върне на мястото, на което бил спрян за проверка, което същата сторила.

Записите от техническото устройство били прегледани от жалбоподателя и от служителите на МВР, като последните констатирали, че автомобилът с видеорегистратора е достигнал участъка, в който Й. извършил изпреварването в момент, в който последният вече бил спрян за проверка, поради което движението му в същия участък изобщо не е заснето.

По тази причина и въз основа на непосредствените си възприятия за поведението на водача, контролните органи приели, че записаната информация е неотносима към казуса и предприели съставяне на АУАН срещу жалбоподателя. С АУАН серия GА, № 987798/ 10.09.2023г. актосъставителят - свид. Р. Е. образувал административнонаказателно производство, като приел, че Й. не е съобразил поведението си с пътната маркировка /М1/, като при изпреварване пресякъл единичната непрекъсната линия, с което виновно нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП. При съставяне на акта соченият като нарушител заявил, че има възражения, какъвто запис бил отразен в съдържанието му. Същият отказал да подпише акта, което било удостоверено с подпис на свидетел - присъстващата на мястото негова сестра – свид. Д. П., но приел връченият му екземпляр.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН подал писмено възражение, рег.

№9613/12.09.2023г., в което изложил възражения срещу начина на изпълнение на задълженията по служба от служителите на МВР, извършили проверката, като отново оспорил вмененото му нарушение, позовавайки се на записи от видеорегистратор, монтиран в автомобила му, с твърдение, че същите са относими към случая и подкрепят тезата му, че не извършвал изпреварване при изложените обстоятелства.

При проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, извършена въз основа на събраните по преписката доказателства, в т.ч. предоставените от сочения като нарушител видеозаписи, докладна записка, изготвена от Р. Е. – командир на отделение в сектор ПП – ОДМВР – Перник, възражение срещу АУАН, наказващият орган приел, че последното е неоснователно, за което жалбоподателят бил уведомен с писмо от 06.10.2023г.. В него било посочено, че след преглед на видеозаписите не е установено същите да имат отношение към съставения акт, като и че не са установени достатъчно доказателства за извършено съставомерно нарушение на служебната дисциплина от страна на служители от ОДМВР – Перник.

На 10.10.2023г., след като установил, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН, АНО издал наказателно постановление, с което на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на Р. Й. за установеното нарушение.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид показанията на свидетелите Р. С. Е., М. П. С., Д. Б. П., Б. Й. М., както и писмените доказателства: АУАН серия GА, № 987798/ 10.09.2023г., писмо, рег. № 15800-10501/06.10.2023г., и заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Въз основа установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е 3 неоснователна.

При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт.

Актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата като писмено доказателство по делото заповед, рег. №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, както и че това е станало при спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила.

Спазени са изискванията в чл.42, ал.1, т.4,т.5 и чл.57, ал.1, т.5, т.6 от ЗАНН – нарушението е описано ясно, с излагане в пълнота на всички обстоятелства относими към фактическия състав на посоченото административно нарушение, описанието му съответства на правното му квалифициране, поради което правото на защита на жалбоподателя не е ограничено.

Възражения в тази насока не прави и жалбоподателят, поради което спорът следва да се разгледа по същество.

Р. Й. е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП като му е вменено, че като водач на МПС /лек автомобил/, не е съобразил движението си с пътната маркировка - М1 „единична непрекъсната линия“ като е пресякъл същата, навлизайки в лентата за насрещно движение, осъществявайки изпреварване на автомобили, движещи се в същата посока.

Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП по императивен начин предписва, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Съгласно чл.63, ал.2, т.1 от Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата /ППЗДвП/ „Единична непрекъсната линия“ – М1 е надлъжна пътна маркировка, чието значение е забрана пътните превозни средства да я застъпват и пресичат. При излагане на обстоятелствата, при които е извършено нарушението в акта и постановлението е посочено още, че пресичането на пътната маркировка в нарушение на предписанието в чл.6, т.1 от ЗДвП е осъществено от жалбоподателя при изпреварване, доколкото е навлязъл в в пътната лента, предназначена за насрещното движение.

По делото не е спорно, че на посочените дата и час жалбоподателят Р. Й. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. №*****, както и че на посоченото място е спрян за проверка от служители на Сектор ПП – ОД МВР - Перник.

Същият не оспорва и наличната в същия участък пътна маркировка М1, установена от гласните и писмените доказателства по делото.

Спорно е обстоятелството осъществил ли е изпреварване, при което да е 4 пресякъл единичната непрекъсната линия, в нарушение на забраната, произтичаща от вида на пътната маркировка.

Този правнозначим факт съдът приема за доказан от показанията на свидетелите Р. Е. и М. С., непосредствено установили конкретното нарушение, които кредитира с пълно доверие. Двамата потвърждават констатациите, обективирани в АУАН, като внасят и допълнителна конкретика досежно пътната обстановка, при която са констатирали нарушението и начина на протичане на проверката. Излагат релевантните факти без противоречия помежду си, логично, уверено и в детайли, което не оставя съмнение, че имат ясен спомен за случая и го възпроизвеждат добросъвестно и по обективен начин. Съдът не установява каквито и да е основания за съмнение в правилното установяване и излагане на фактите, относими към предмета на доказване. Свидетелите посочват, че отлично познават контролирания участък във връзка с ежедневната им работа по контрол на пътното движение, че там изпреварването е забранено, предвид наличната пътна маркировка М1 „Единична непрекъсната линия“, както и че при гореизложените обстоятелства жалбоподателят не е съобразил поведението си с нея, доколкото е предприел и извършил изпреварване на повече от едно МПС, при което е пресякъл надлъжната маркировка, разделяща двете ленти на двупосочния път, навлизайки в лентата за насрещно движение. Съобщават, че действието му са възприели ясно, тъй като било извършено в прав участък, в неограничена за тях зона на видимост, както и че именно това действие, макар да не е създало опасност за движението /поради липса на движещи се в противоположна посоката автомобили/, е мотивирало подаване на сигнал на водача за спиране, на който последният се подчинил. Свидетелите изясняват, че предвид изразеното от водача несъгласие с констатацията им и настояването да прегледат записите от видеорегистратора в движещия се след него автомобил, са направили това на място, в негово присъствие, но са констатирали, че автомобилът, управляван от свид. Д. П. е преминал същия участък в момент, в който жалбоподателят вече е бил спрян, т.е., запис на движението му непосредствено преди спирането не е имало. Аналогични констатации служителите на МВР удостоверили в съставената от свид. Р. Е. докладна записка, чието съдържание АНО е преценявал при извършената проверка по чл.52, ал.4 от ЗАНН наред с предоставените с възражението на жалбоподателя видеозаписи. При извършен преглед на същите наказващият орган също не установил да съдържат информация от значение за оспореното обстоятелство. Тези записи не са приобщени към доказателствения материал по делото. След изискването им от АНО, в отговор е получено писмо, рег.