Определение № 190 от 28.02.2025, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 118/2025
- Вид
- Определение № 190
- Подписан
- 28.02.2025
- В сила
- 28.02.2025
- Състав
- Аделина Троева, Елизабета Кралева, Албена Миронова
Цитирани разпоредби
- чл.260 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429, ал. 2, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.51 · Граждански процесуален кодекс
- чл.530 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.541 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.51 · Закон за наследството
- чл. 51, ал. 2 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 190 гр. М., 28.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Аделина Троева
Членове:
Елизабета Кралева
Албена Миронова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500118 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
С Решение№ 548/21.11.2024 по гр.д.1877/2024година по описа на РС М. е постановено ДА СЕ ВПИШЕ в особената книга заявеният от П. В. Н. от град Б., област М., квартал О. 6, ет.*, ап.*, ЕГН ********** прием на наследството останало от В.С., починал на 04.12.2023 година.
Със същото решение е осъдена „Б.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление град С., ул.”М.” № ** да заплати на П. В. Н. от град Б., област М., квартал О. 6, ет.*, ап.*, ЕГН ********** сумата от 250,00 лева - реализирани в производството разноски.
Решението в частта за разноските е обжалвано от Б.” АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул."М." №**,представлявано от Д.Н.-И. Изпълнителен директор иБ.С. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Х.П.,В ЧАСТТА с което първоинстанционния съд определил разноски в размер на 250,00 лв. в полза на П. В. Н., наследник на В.В..
В жалбата е посочено, че решението е неправилно постановено и е в противоречие със закона .Разноските в това производство са регламентирани в нормата на чл.541 ГПК. Тя е в отклонение от общия принцип за възлагане на разноските регламентиран в чл.78 ГПК и свидетелства за подхода на законодателя да я въведе като специална в охранителното производство, 1 предвид обстоятелството, че в това производство няма насрещна страна. В закона няма пращане към общите правила за присъждането на разноските, уредени в чл. 78 и сл. ГПК. Тежестта за поемане на разноските от молителя в производствата по чл.530 и сл.ГПК е за разноските свързани с развитието на производството.
Излагат се доводи, че производството по чл.51 във вр.чл.530 ГПК не е спорна съдебна администрация. Съдът е сезиран с молба и не разрешава спор, а да окаже съдействие при установяване на наследници. В производството по чл.51 ЗН доколкото правомощията на наследника са две да направи изявление, че приема, или че се отказва, вкл. в хипотезата на мълчалив отказ по чл. 51, ал. 2 ЗН съдът само регистрира волеизявлението на наследника.
Счита, че липсва законово основание за присъждане на разноски и първоинстанционния съд незаконосъобразно ги е присъдил.
Моли съда да отмените Решение № 548 от 21.11.2024 г. постановено по ч. гр.д. № 1877/2024 г по описа на РС М., като неправилно и протоворечащо на материалния и процесуален закон.
В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от П. В.
Н. чрез пълномощник адвокат Н. В. .Моли съда да остави същата без уважение и потвърди изцяло
По възражението във въззивната жалба относно присъдените разноски, оплакването и искането за отмяната им са необосновани, предвид разпоредбата на чл. 541 от ГПК.Моли съда да присъди направените от и П. В.
Н. разноски и пред въззивната инстанция.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията в частната жалба, въз основа на закона и събраните доказателства, приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, при спазване на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения.
Производството пред първостепенния съд е образувано по молба подадена от „Б.” АД - град С. с искане за определяне срок за приемане или отказ от наследството, от страна на наследниците на лицето В.С., починал на 2
04.12.2023 година.
Заинтересованата страна П. В. Н. заявява лично в откритото съдебно заседание, че приема наследството на В.С.
Заинтересованите страни Б.Н. и П.Н. вече са направили откази от наследството на В.С., вписани в книгата на съда , за което са представени и съответните удостоверения от адв.В... С Решение
№548/21.11.2024 постановено по гр.д.1877/2024година
МРС е уважил молбата и е постановил ДА СЕ ВПИШЕ в особената книга заявеният от П. В. Н.от град Б., област М., квартал О. 6, ет.*, ап.*, ЕГН ********** прием на наследството на В.С., починал на 04.12.2023 година.
Със същото решение е осъдил „Б.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление град С., ул.”М.” № ** да заплати на П. В. Н. от град Б., област М., квартал О. 6, ет.*, ап.*, ЕГН ********** сумата от 250,00 лева - реализирани в производството разноски.
МОС намира съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен обжалваната му част по следните съображения:
Производството по призоваване на наследник по чл. 51 ЗН, респ. чл.
429, ал. 2, изр. 2 ГПК, се разглеждат като охранително производство, независимо от обстоятелството, че започва по искане на лице, което е заинтересувано от това наследникът да се произнесе по въпроса за приемането или отказа от наследство, т.е. независимо от това, че в производството има две страни. Става дума именно за страни, а не за участници в процеса.
Охранителното производство е едностранно и безспорно, и представлява съдебно съдействие за упражняване на граждански права, целящо да породи изгодни за молителя правни последици. Охранителният процес цели едно безспорно материално право да бъде реализирано. По тази причина охранителният процес се нарича още и “безспорна“ съдебна администрация, тъй като страната (или страните) в процеса искат от съда да постанови акт, въз основа на който да упражняват своите материални права, за чието съществуване спор няма. Производството по чл.51 във вр.чл.530 ГПК не е спорна съдебна администрация. Съдът е сезиран с молба не да разреши спор, а да окаже съдействие при установяване на наследници. В производството по чл.51 ЗН доколкото правомощията на наследника са две 3 да направи изявление, че приема, или че се отказва, вкл. в хипотезата на мълчалив отказ по чл. 51, ал. 2 ЗН съдът само регистрира волеизявлението на наследника.
Гражданският процесуален кодекс предвижда възможност за присъждане на разноските по делото по отношение на исковите, обезпечителните и изпълнителните производства. По отношение на охранителните производства не е предвидена възможност за присъждане на разноски.
Отговорността за разноските по делото е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото.
Отговорността за разноските е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и се урежда от него и чийто фактически състав включва неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски и решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия разноски.
В процесния случай производството е едностранно - липсва насрещна страна, поради което и не може да възникне облигационно отношение с предмет отговорност за разноски.
Настоящото производство е охранително, безспорно и едностранно.
Разноските в това производство са регламентирани в нормата на чл.541 ГПК.
Тя е в отклонение от общия принцип за възлагане на разноските регламентиран в чл.78 ГПК и свидетелства за подхода на законодателя да я въведе като специална в охранителното производство, предвид обстоятелството, че в това производство няма насрещна страна. В закона няма пращане към общите правила за присъждането на разноските, уредени в чл. 78 и сл. ГПК. Тежестта за поемане на разноските от молителя в производствата по чл.530 и сл.ГПК е за разноските свързани с развитието на производството.В случая факта, че наследницата П. В. се е явила с процесуален представител на когото е заплатила адвокатско възнаграждение не следва да се разглежда като разноски в производство, тъй като същото е охранително и и установява факти, а не предполага защита по която е необходима правна помощ, каквато и на практика не е осъществена от.В..
Ето защо като е присъдил разноски в проицводството п чл.51 от ЗН, 4 първоинстанционния съд е постановил един незаконосъобразен акт, който по реда на въззивното произднво следва да бъде отменен.
С оглед установената съдебна практи не се следват и разноски за настоящето производство, каквото искане е направила въззиваемата страна, защото това не е същинско производство, а допълнение на първоначалвоно.
Предвид гореизложеното, МОС намира жалбата за основателна и като такава я уважава като отменява в атакуваната част процесното определение, а искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.
Водим от гореизложеното, МОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение№ 548/21.11.2024 по гр.д.1877/2024година по описа на РС М. В ЧАСТТА, в която Б.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление град С., ул.”М.” № ** е осъдена да заплати на П. В. Н. от град Б., област М., квартал О. 6, ет.*, ап.*, ЕГН ********** сумата от 250,00 лева реализирани в производството разноски като незаконосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5