Определение № 17355 от 08.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17355 гр. София, 08.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20261110102354 по описа за 2026 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 26072/28.01.2026г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 46085/12.02.2026г. на СРС, подадена от К. П. Д. срещу Х. Б. Х..

На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в седмодневен срок от съобщението да посочи банкова сметка или друг еквивалентен начин за плащане, посредством който би могъл да получи евентуално присъдени в негова полза суми /чл. 127, ал. 4 ГПК/.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на:

Дата: 23 юни 2026г.

Час:

10:30

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищецът К. П. Д. чрез адв. М. П. – АК-София, е предявил срещу ответника Х. Б. Х. иск с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3834,69 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, психически дискомфорт, шок, усещане за несправедливост, произвол и силно нервно напрежение, последица от твърдяно осъществено от ответника нападение над ищеца на 26.11.2025г. около 18,30ч. в сградата на Народното събрание на Република България, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че към 26.11.2025г. бил нещатен сътрудник на народния представител Венко Сабрутев. На тази дата се провело заседание на Комисията по бюджет и финанси, което продължило до вечерта. След края на заседанието, ищецът и Калин Лалов – нещатен сътрудник на друг народен представител, преминали през коридорите на втория етаж на сградата на Народното събрание, където достъпът бил свободен и имало членове на политическа партия „ДПС – Ново начало“. Д. и Лалов заснемали с мобилните си телефони клип за събитията, свързани с комисията, който бил публично достъпен. Присъстващите членове на „ДПС – Ново начало“ се държали грубо, арогантно и снизходително спрямо ищеца и Лалов, без да били провокирани по никакъв начин. Към края на видеоклипа група от членове на посочената партия тръгнала към двамата. Народният представител Х. Х. излязъл от стая на същия етаж, като държал права закачалка за връхни дрехи, започвайки да крещи „Дръжте ги!“ и затичвайки се към Калин Лалов, като започнал да го души със закачалката и да го притиска към стената. Ищецът се опитал да попречи на случващото се, но Х. се ядосал и нанесъл многократни удари с юмруци по лицето му. Присъстващ квестор се опитал да спре Х., като ищецът се отскубнал и тръгнал към стая на ПГ „Продължаваме промяната“, изпитвайки притеснение за здравето и живота си. След това посетил 1

УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където били констатирани нанесените му наранявания. На другия ден посетил и съдебен лекар, който удостоверил, че са налице кръвонасядания и охлузвания в областта на долната устна, като тези травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети по механизма на удари с или върху такива, както и от тангенциалното им действие, като могат да се получат по начин и време, както са описани по-горе. Случилото се причинило на ищеца физическа болка и душевни страдания. Спрямо него на публично място била проявена физическа и вербална агресия, съпроводена със снизходително и цинично отношение. Информацията за инцидента била отразена в медиите и социалните мрежи, като по адрес на ищеца били отправени редица обидни и унизителни коментари. Обосновава се основание за възникване на отговорност на ответника за овъзмездяване на причинените вреди.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Х. Б. Х. чрез адв. Константин Даскалов – АК-София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 101955/31.03.2026г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Възразява и отрича по какъвто и да е начин да е упражнил физическа или вербална агресия спрямо ищеца или спрямо друго лице. Наред с това изтъква, че с действията си /заснемане/ ищецът е нарушил чл. 32 от Конституцията. Той нямал правото да прави такъв запис, а записите, които правели по принцип журналисти, били за целите на тяхната професионална дейност. Качеството на нещатен сътрудник на ищеца и достъпът му до съответния коридор не му давал право да нарушава правата и свободите на другите лица, като ги заснема. Причинените неимуществени вреди в исковата молба били описани бланкетно и неконкретизирано, като били и недоказани. Обръща се внимание, че констатациите относно здравословното състояние на ищеца били направени близо 15 часа след твърдения от него инцидент, като били получени от друга злополука, а не от тази, описана в исковата молба. Ответникът нямал общо с публикациите в медиите и социалните мрежи, нито бил автор на наличните там коментари по адрес на Д., който от своя страна сам инициирал публичен отзвук на твърдяната от него ситуация, сам довеждайки се до положение на обект на реакции от потребителите. При условията на евентуалност се оспорва размерът на претендираното обезщетение като прекомерен.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи извършено от ответника противоправно деяние /нападение, както е описано в исковата молба/, естеството и интензитета на причинените от него вреди, причинната връзка на същите с извършеното противоправно деяние. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да установи, че е заплатил претендираната от ищцата сума, съответно наличието на основания, освобождаващи го от това задължение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

По делото не са налице обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените по делото писмени доказателства.

УКАЗВА на ответника в седмодневен срок от съобщението да посочи конкретни писмени доказателства, чиито оригинал претендира да бъде представен по реда на чл.

183 ГПК. При неизпълнение искането ще бъде оставено без уважение.

ДОПУСКА по инициатива на ищеца разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на претърпените от него неимуществени вреди. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК, доказателственото искане за допускане на още двама свидетеля за същите факти.

ДОПУСКА по инициатива на ищеца разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, свързани с обстоятелствата, настъпването, участниците и механизма на твърдения инцидент.

ДОПУСКА по инициатива на ответника разпит на двама свидетели при режим на призоваване за установяване на обстоятелствата, свързани с обстоятелствата, настъпването, участниците и механизма на твърдения инцидент. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК, доказателственото искане за допускане на още един свидетел за същите факти.

УКАЗВА на ответника в седмодневен срок от съобщението ДА ПОСОЧИ кои двама от общо тримата свидетели, заявени при режим на призоваване, желае да бъдат разпитани по делото, като посочи актуалните им адреси за призоваване и представи доказателства за внесени по сметка на съда депозити за свидетелите в размер на общо 80,00 евро /по 40,00 евро за всеки свидетел/. При неизпълнение доказателственото искане за разпита на свидетели на ответника ще бъде оставено без уважение.

УКАЗВА на всяка от страните, че:

Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията 2 съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.

Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.

Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена наполовина).

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез медиация.

Съдът намира, че липсва основание за задължаване на страните да участват в информационна среща за медиация /чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК/.

Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад, да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3