Решение № 64 от 31.03.2022, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Б.С., 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Н. Гердова при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело № 20211410101483 по описа за 2021 година

Предявена е искова молба от К. АНДР. П. с ЕГН ********** от с.М., общ.Х., обл.В., чрез адв.И.Т. Ц. от САК с адрес за призовки и съобщения гр.С., ж.к.Л., бл.35, ет.4, ап.23 против Община Х., ЕИК 000193551 с адрес с.Х., обл.В., ул.“Г.Д. № 135 представлявана от Кмета Т.А.Т., с правно основание чл.357 от КТ, вр.чл.199, с която е поискала съдът да отмени Заповед № РД-409-/20.07.2021г. издадена от Кмета на Община Х. Т.А., с която на основание чл. 199 от КТ е временно отстранена от длъжността „С. ДСП“ с месторабота с.М., общ.Х., обл.В., ведно с произтичащите от това законни последици.

Желае на основание чл.214 от КТ да се осъди ответната Община Х., ЕИК 000193551 с адрес с.Х., обл.В., ул.“Г.Д. № 135 представлявана от Кмета Т.А.Т. да й заплати обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето за незаконното й отстраняване в общ размер на 3864,60 лв., считано от 20.07.2021г. за период от 6 месеца занапред.

С определение постановено в с.з. на 09.03.2022г. на основание чл.214 от ГПК съдът допуснал изменение на иска по чл.214 от КТ относно размера на обезщетението за времето за незаконното й отстраняване от 20.07.2021г. за 6-месечен период, ЧРЕЗ УВЕЛИЧЕНИЕ на сумата от 3864.60 лв. на сумата 3951.36 лв.

Първоначално искова молба на ищцата К.П. с вх.№ 1065/09.08.2021г. е постъпила в РС-К., въз основа на която е образувано гр.д.№ 952/2021г. по описа на РС-К., което е прекратено с Определение № 211/29.09.2021г. и изпратено на Председателя на ОС-В. за определяне на друг равен по степен първоинстанционен съд за неговото разглеждане.

С Определение № 313/03.11.2021г. по ч.гр.д.№ 452/2021г. по описа на ВрОС на основание чл.23, ал.3 от ГПК е постановено гр.д.№ 952/2021г. по описа на РС-К. да се изпрати за разглеждане на РС-Б.Слатина.

1

В РС- Б.Слатина делото е образувано под нов № 1483/2021г. по описа на РС-Б.С..

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.357 от КТ, чл. 199 от КТ и чл.214 от КТ.

Ответната Община Х. в срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорва иска на ищцата, като неоснователен и недоказан по изложените в отговора съображения.

Поискала е присъждане на направените по делото разноски.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е по делото заверено копие от ЛТД на ищцата. Допуснати и изслушани са СМЕ и ССчЕ, чиито заключения са възприети от решаващия състав, като компетентни и обосновани.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и се съобрази с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба и от приложеното по делото заверено копие от трудово досие на ищцата К. АНДР. П. се установява, че тя се намира в трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор № 357/15.01.2004 г. и Допълнително споразумение № 186/15.04.2004 г. Същото е безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата полага труд при Община Х. на длъжността „С. - ДСП“, с място на работа с.М., общ.Х..

На ищцата е издадено Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И.Р.“ ЕООД К. № 0625 от 041/14.03.2018 г. от което се установява, че компетентният здравен орган е определил на К. АНДР. П. 73 % трайно намалена работоспособност със срок 3 години, тъй като същата е претърпяла мозъчен инфаркт. В т. 13.1 от решението е посочено, че се касае за състояние след повторен ИМИ в БЛСМА с остатъчна ДЦПХ. Като придружаващи заболявания са описани АХ – 3 ст.; гастроезофагиална рефлуксна болест; намален слух БКБ; калкулозен хр. пиелонефрит; многоетажни дискови хернии в цервикален отдел и Л4билатералис; пиодермия; болест на Крон – неуточнена. В експертното решение е отразено, че лицето не работи, като не са определени противопоказни условия на труд, нито е взето становище относно възможността на ищцата да изпълнява работа, на която е назначена.

След запитване от страна на работодателя, е получено писмо рег. № 907/20.11.2019 г. от Председателя на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И.Р.“ ЕООД К. – д-р ЕМ. Г., с което е даден отговор, че П. не може да работи на посоченото работно място като „С. - ДСП“ и следва да бъде трудоустроена.

Трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено със Заповед № РД727/04.12.2019г. на Кмета на Община Х. на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ, считано от 05.12.2019г. Това уволнение било атакувано по съдебен ред и със съдебно решение № 134/14.07.2020 г. постановено по гр.дело № 82/2020 г. по описа на РС – К. (влязло в законна сила на 08.06.2021г.) на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ е признато уволнението й незаконно наложено със Заповед № РД-727/4.12.2019г. на кмета на Община Х., неговата отмяна и възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „С. - ДСП“ в Община Х., с месторабота: с.М., общ. Х., обл. В..

2

Със Заповед № РД-408/20.07.2021г. на Кмета на Община Х., К. АНДР. П. е възстановена на работа.

С последваща Заповед № РД-409/20.07.2021г. на Кмета на Община Х. на основание чл.199 от КТ, К. АНДР. П. е временно отстранена от работа. В мотивите на заповедта са посочени съдебните решения за възстановяването й на работа, както и Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И.Р.“ ЕООД гр.К. № 625/14.03.2018 г. и писмо рег. № 907/20.11.2019 г. на Председателя на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И.Р.“ ЕООД К. – д-р ЕМ. Г.. В заповедта е отразено, че от влезлите в сила съдебни решения и цитираното експертно решение от 2018г. на ТЕЛК е видно, че К. АНДР. П. е със заболявания, които не й позволяват да изпълнява длъжността „С. ДСП“ с месторабота с.М., а изпълнението им може да доведе до необратими последици на здравето на работничката. Във връзка със запитване изх.№ К-3969/05.11.2019г., общината получила отговор от д-р Е.Г.-Председател на ТЕЛК, който е категоричен, че заболяванията на П. отразени в ЕР на ТЕЛК, многобройните й болнични листове и ползваните отпуски по болест, тя не може да работи на посоченото работно място като „С.“. Отстраняването да продължи, докато работникът възстанови годността си да изпълнява определената му работа или да представи ЕР на ТЕЛК за преосвидетелстване, което изрично да указва противопоказанията за полагане на труд и изпълнение на възложената работа.

В исковата молба се твърди, че така изложените мотиви за издаване на процесната Заповед № РД-409 от 20.07.2021г. на Кмета на община Х. не кореспондират с реалната фактическа обстановка. Писмото на Председателя на ТЕЛК до Кмета на Община Х. от 20.11.2019 г. обаче е ирелевантно за наличието на основание за временно отстраняване от работа на П. и не се явява състояние, което не позволява на същата да изпълнява трудовите си задължения, тъй като еднолично лекар-член на ТЕЛК, няма правомощия да изследва въпросите, свързани с наличието на здравни противопоказания за изпълнение на възложената работа и тяхното отражение с оглед конкретното здравословно състояние на служителя, който я изпълнява.

Законодателят е предоставил такива правомощия на колективен медицински орган какъвто е ТЕЛК, изводимо от разпоредбата на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето и чл. 61, ал. 1, т. 7 и т. 8 от Наредба за медицинската експертиза експертизата.

В с.з. ищцата поддържа исковата молба, като посочва, че от 20.07.2021г. до настоящия момент не получава трудово възнаграждение. Регистрирана била в Д“БТ“ на 03.01.2019г. като получавала една година парично обезщетение за безработица, но към настоящият момент полага само подписи, без получаване на парично обезщетение.

Има издадено ново Решение на ТЕЛК със срок на валидност от една година до 01.06.2022г.

Пред ТЕЛК е представила длъжностната си характерстика и никога не са я питали дали полага труд или не.

Кмета на Община Х., въз основа на Решението на ТЕЛК не й е предлагал да я върне на същата работа, нито й предлагал друга подходяща работа на друго място.

Ответната Община Х., чрез пълномощника си адв.С. в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорва иска на ищцата, 3 като неоснователен и недоказан по изложените в него съображения.

В с.з. процесуалният представител на ответната община Х. поддържа писменият отговор, като счита, че Заповедта на Кмета на Община Х. е издадена от него, в качеството му на работодател, законосъобразна е и правилна. Същата е издадена при стриктно спазване разпоредбите на трудовото законодателство, мотивирана и съдържа всички нормативно определени реквизити.

В подкрепа защитната теза на ответната страна е разпитан свидетеля д-р ЕМ. Г./без родство съсстраните по делото/, който заявил, че е Управител на Общинска болница „И.Р.“ гр.К. от 18.01.2022г., като преди това бил Председател на ТЕЛК около 14 години.

В отговор при предявяване на св.д-р Г. писмо с изх. № 907 от 20.11.2019г. изд. от МБАЛ „И.Р.“ гр.К., същият отговорил, че подписа положен в писмото е негов, но друго не си спомня.

При предявяване на св. д-р Г. експертно решение на ТЕЛК № 0625 от 041/14.03.2018г. изд. от МБАЛ „И.Р.“ гр.К., с което е освидетелствана ищцата К. АНДР. П., същият отговорил, че с тези описани в него заболявания, ищцата не би могла да изпълнява възложените й трудови дейности, тъй като трябва да се пренасят тежести, да се навежда, да се мие, а тук се касае за последствия от мозъчен инфаркт с последици, които не би могла да изпълнява тези задачи.

При инсулт с пареза, няма как да работи.

Това, което бил написал го поддържа, но добави в с.з., че всеки работодател, независимо от решението на ТЕЛК е длъжен да иска мнението на Районната инспекция по труда за освобождаването на лицето, предвид заболяванията посочени в Наредба № 5. Освен това всеки един работодател трябва да има Служба по трудова медицина, която да прави предварителен подбор на лицата за работа.

За 2018г. в ТЕЛК решения не било задължително в тях да се вписва дали лицето може или не може да работи, но към настоящият момент било задължително, както и да се привличат специалисти по трудова медицина към експертните решения.

Свидетеля д-р Г. на зададени въпроси от процесуалният представител на ответната страна отговори, че към 2021г. поддържа същото мнение, че ищцата предвид процента на неработоспособност отразен в решението на ТЕЛК не би следвало да работи, защото това е работа, която е свързана с физически труд, а тя не бива да полага такъв.

Подписа в решението на ТЕЛК от 2021г. е негов.

Свидетеля отговори, че с писмото от 2019г. изпратено в негов отговор на Община Х., може да променя заключението в експертното решение, но ново преосвидетелстване не може. С писмо се отговаря на работодателя, когато той поиска становище от ТЕЛК касаещо здравното състояние на пациента, с цел да не се изисква разрешение за личните му данни.

От заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото СМЕ, се установи, че на 24.01.2022г. експерта извършил личен преглед на ищцата К.П., като се касае за пациентка с анамнеза, с преживян мозъчен инсулт и увреждане на междупрешленните дискове, 4 нарушен слух, болест на Крон.

В момента на прегледа тя била без оплаквания, с нормално кръвно налягане, синусов ритъм без съществени промени.Предприема съответни медикаменти предписани от невролог.

Запознал се с трудовото досие и длъжностната характеристика на ищцата и според длъжностната характеристика П. може да работи заеманата от нея длъжност.

В трудовото досие на ищцата е приложен Формуляр за оценка на изпълнение на длъжносттта „С.” в Домашен социален патронаж за няколко поредни години, като последната е от 2016г. и е отразено, че К.П. е изпълнявала преките задължения и задачите при стриктно спазване на чл. 11 от Наредбата.

Експерта посочи, че работата, която ищцата извършва в социалния патронаж е съизмерима с битовите задължениия на всяка домакиня. В трудовото досие на П. няма становище и оценка от Служба по трудова медицина, което да се инициира с Наредбата за рисковете и опасностите на работното място. Няма извършени периодични прегледи по един път на 3 години, които да обективират здравословното състояние на П. и да установят дали тя може да работи тази работа.