Решение № 73 от 11.04.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Ловеч, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело № 20224300500553 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази :

Производство с правно основание чл. 251 от ГПК

Постановено е съдебно решение от 15.02.2023 г. по гр.д. 553/2022 г. на ЛОС, с което е потвърдено, като законосъобразно съдебно решение № 200/02.11.2022 г. по гр.д. №189/2021 г. на Районен съд – гр. Троян .

Постъпила е молба №1235/27.02.2023 г. от С. А. М. за тълкуване съдебно решение от 15.02.2023 г. по гр.д. 553/2022 г. на ЛОС, в частта на мотивите. Моли да бъде посочено, да ли е извършено разпределение право на ползване на имотите по вариант втори на заключението на вещото лице или не и следва ли да бъде прилаган в отношенията между страните.

Ловешки окръжен съд намира, че искането за тълкуване е неоснователно, тъй като не са налице условията на чл. 251 от ГПК. Тълкуване на съдебно решение е форма на авторитетно тълкуване, по реда на специалното производство по чл. 251 от ГПК и цели отстраняване на неяснота във формираната и обективирана в съдебния акт воля на съда 1

Интересът на страната за тълкуване по чл. 251 от ГПК се определя от изпълнителното действие на съдебното решение. Следователно тълкуването засяга диспозитива на съдебния акт, а се извежда от анализ на мотивите.В такава насока е съдебната практика, която настоящата инстанция споделярешение № 172 от 18.05.2022 г. по гр. д. № 517/2021 г . на ВКС . В конкретният казус диспозитивът на съдебното решение от 15.02.2023 г. на ЛОС е кратък и ясен,като в него няма противоречие или двусмисленост относно волята на съда. Съдът се е позовал на ТР №13/10.04.2013 г. по т.д.

№13/2012 г. на ОСГК в мотивите, кат f е приел,че общата вещ се използва и управлява от съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Искът по чл. 32,ал.2 от ЗС се предявява при невъзможност да се образува мнозинство , каквато хипотеза не е в казуса, тъй като въззивникът е съсобственик на 1/3 ид. Част от процесния имот и следователно искът е неоснователен и недоказан. Втората хипотеза за основателност на иска по чл.

32,ал.2 от ЗС е съществуване на решение на мнозинството за ползване на вещта, което е вредно за общата вещ. В този смисъл съдът е обсъдил заключението на вещото лице по вариант 2, само в подкрепа на становището си, че страните в продължение на дълги години са разпредели правото на ползване, то отговаря на техните нужди и не е вредно за ползването на общата вещ. Следва да се отбележи, че решението по чл. 32,ал.2 от ГПК е постановено в производство по съдебна администрация и в този смисъл страните да съобразят правните последици.

Ловешки окръжен съд счита,че следва да бъде отхвърлено искането , с правно основание чл. 251 от ГПК, по молба №1235/27.02.2023 г. от С. А. М. за тълкуване съдебно решение от 15.02.2023 г. по гр.д. 553/2022 г. на ЛОС,в частта на мотивите, като неоснователно

Воден от гореизложените мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ , като неоснователно, искането, с правно основание чл.

251 от ГПК, по молба №1235/27.02.2023 г. от С. А. М. за тълкуване съдебно решение от 15.02.2023 г. по гр.д. 553/2022 г. на ЛОС.

Решението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3