Решение № 1756 от 11.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1756 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Богданова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20241100902220 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на „НИВИНИ“ ЕООД, ЕИК:

204295660 със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ********, представлявано от управителя Л.Г.С. чрез адв. П. З. И. срещу „ПОЛИМЕР ПРОДУКТ” ООД, ЕИК: 130820902 със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, с. Яна, 1805, район Балканстрой, представлявано от Ж.В.Т.управител, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 59 627,96 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца вреди от неизпълнението на задължението на ответника по Договор за наем от 10.04.2024г. да предостави наетото помещение в състояние отговарящо на ползването, за което е наето които вреди се изразяват в обезценка на 56.89 тона дървени въглища и унищожаването на 30 411 нови хартиени торби, ведно със законна лихва върху главницата от датата на решението до окончателното плащане. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за наем от 10.04.2024г. на недвижим имот - хале, с площ 560 кв.м., находящо се в Промишлената зона на Гара Яна, град София. Предназначението на горепосочения имот е за склад, като е сключена уговорка между страните за наема с цена в размер на 900 евро без ДДС на месец с гратисен период до 15.05.2025г. и заплащането на депозит в размер на един месечен наем. Предаването на имота е било на 10.04.2024 г., с приемно-предавателен протокол от същата дата. Ищецът твърди, че е изпратил договора и приемно-предавателния протокол по електронната поща на ответника заедно с фактурата и платежното нареждане за първия наем. Сочи, че поради липса на забележки към договора и протокола предал подписани екземпляри от тях на брокера, който е бил посредник при сключването на договора. На 15.04.2024 г. депозитът е бил заплатен и наемната цена за периода 15-30.05.2024 г., съобразно издадената от ответника фактура №200000060/10.04.2024 г. като ищецът твърди, че за депозита няма издадена фактура.

Ищецът посочва, че на 15.05.2024 г. заради метеорологични условия и завалял 1 дъжд се получил теч на много места на покрива на наетото помещение за склад- хале.

От това е последвало нанасяне на множество щети на съхраняваните в него материали, а именно въглища и хартиени чували. Твърди, че уведомил ответника по Вайбър и по електронна поща, като с електронни писма от 19.05.2024 г. ищецът е изявил желание за прекратяване на договорните отношения поради констатираните течове и негодното състояние на имота за складиране на нужните материали. На 03.06.2024 г. складът вече е бил освободен като за това бил уведомен и ответникът, отново с електронно писмо и с покана за възстановяване на платените наеми и депозита.

Твърди се, че към момента на наводняване на склада, материалите, които претърпели увреждане били следните: дървени въглища в торби по 10 кг. от артикул „Premium hardwood charcoal in 10 kg PP Bags“ и хартиени торби, артикул ХАРТ 24*2x55/49/12 HXпром. + БХ печат Нивини.

Направен бил оглед и оценка от „Българска сървейорска компания“ за установяване на причинените щети и бил съставен Авариен протокол №5750 от 10.06.2024 г., в който било констатирано:

- намокрени и слепени общо 30 411 нови хартиени торби от гореописания вид, както следва: 20 036 бр. намокрени и слепени хартиени торби по фактура №1000067276/23.04.2024г. с единична цена 0.48 лева/брой и обща цена от 9 617.28 лв.;

10 375 бр. намокрени и слепени торби по фактура № 1000067690/30.04.2024 г. с единична цена 0.568 лева/ брой и обща цена от 5 810 лв.;

- намокрени, компрометирани и в резултат на това - обезценени общо 56.89 тона дървени въглища от гореописания вид, пакетирани в 5689 бр. торби по 10 кг. всяка, както следва: 34.2 тона /3420 намокрени сини торби по 10 кг./, доставени с фактури № 31А/29.08.2023 г. и № 31В/29.08.2023г. с единична цена 600 евро/тон и обща цена 20 520 евро; 16.64 тона /1664 намокрени оранжеви торби от по 10 кг/ с единична цена 355 евро/тон и обща цена от 5970.20 евро; 6.05 тона /605 намокрени зелени торби от по 10 кг/, с единична цена 355 евро/тон и обща цена 2147.,75 евро, доставени с фактури №34С/16.01.2024 г., № 35/15.02.2024 г. и № 39/03.04.2024 г.

Било прието, че намокрените торби вследствие течовете били изцяло негодни за употреба, поради което размерът на причинената му щета възлизала на 17 092,28 лв.

По отношение на въглищата била приета частична възможност за реализацията им и при цена от 120 евро/тон, поради което причинената щета била определена като разлика между цената на придобиване на въглищата (28 574,95 евро) и намалената 6 826,80 евро, в резултат на което размерът на определената щета е 21 748,15 евро, равностойно на 42 535,68 лв.

С оглед гореописаното, ищецът претендира обща стойност на нанесените щети в размер на 59 627,96 лева, от които 42 535,68 лв. за обезценка на 56.89 тона дървени въглища и 17 092,28 лева за изцяло негодните за употреба 30 422 бр. хартиени торби.

Ищецът излага доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 230 ал. 1 ЗЗД, наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на целта, за която е наета - в случая за складово помещение. Според ал. 2 на същата разпоредба, наемателят има право на обезщетение за причинените от неизпълнението на това задължение вреди. Твърди се, че наемодателят не е предоставил наетия имот в годно състояние за складиране на нужните материали от ищеца.

В законовия срок по чл. 367 ГПК ответникът „ПОЛИМЕР ПРОДУКТ“ ООД е упражнил правото си на писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Излагат се доводи, че обстоятелствата, на които се позовава ищецът са 2 недостоверни и незаконосъобразни.

Ответникът твърди, че според съдържанието на процесния договор за наем, наемодателят е отдал на наемателя за възмездно ползване хале, като в договора изрично е посочено, че „имотът ще се използва като склад“. Твърди се, че предмет на съглашението е отдаването на склад с общо предназначение, а не склад за въглища.

Ответникът допълва, че складът действително не е предназначен за съхранение на горивни и запалими материали и това е видно от Договора и приемно-предавателния протокол. Съхранението на горепосочените материали може да бъде извършвано само в строго определени складове съгласно Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите. В тази връзка се твърди, че халето, отдадено под наем на ответника, представлява общ склад, който не е проектиран да отговаря на специфични технически изисквания съгласно горецитираната Наредба, съгласно което не разполага с разрешително за съхранение на твърди горива - въглища и други лесно запалими продукти. От тук се извежда и изводът, че наемателят не е имал законово право да внася и съхранява в наетото хале близо 57 тона въглища. Още повече, излагат се доводи, че ищецът няма право да претендира обезщетение за вреди, които си е самопричинил вследствие на своите противоправни действия.

Ответникът излага становище, че ищецът в опровержение на собствения си иск твърди и представя доказателства в полза на това, че ответникът е изпълнил задължението си и е предал вещта в състояние, което отговаря на ползването за което е наета, а именно склад с общо предназначение, както и че в цитирания приемнопредавателен протокол отсъства изявление от страна на ищеца, че халето не е в състояние, което позволява да бъде използвано като склад.

Твърди се, че ищецът бил приел обекта, държал го е повече от месец, от съдържанието на приемо-предавателния протокол от 10.04.2024 г. следвало, че бил направен предварителен оглед на имота, предмет на договора, при който ищецът имал възможност своевременно да прецени дали обектът отговарял на неговите изисквания.

Твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства от които да следва, че към датата на сключване на договора имотът е имал недостатъци, които наемодателят е поел ангажимент да отстрани.

На следващо място, ответникът излага доводи с основание чл. 233 ал. 1 изр. 4 ЗЗД, че до доказване на противното се предполага, че вещта е приета в добро състояние.

Също така, ответникът посочва, че Аварийния протокол № 5750/10.06.2024 г. е нищожен юридически акт, тъй като е издаден в нарушение на закона. Излагат се аргументи, че нито Договорът сключен между страните, нито ЗЗД, съдържат разпоредби, които придават удостоверителна юридическа сила на трето лице - частно търговско дружество. Твърди се, че подписалият аварийния протокол е независим оценител по смисъла на ЗНО, а посоченото лице не отговаря на разпоредбата на чл.5 ЗНО. В допълнение, се сочи, че е недопустимо повреди и щети в имота, собственост на ответното дружество да бъдат установявани без присъствието на собственика наемодател.

На следващо място, ответникът излага доводи, че не са налице достатъчно доказателства, че ищецът е собственик на посочените повредени материали и че приложените фактури са неподписани и не са годни самостоятелно да удостоверяват доставките на посочените материали, както и че е недоказано какви по вид и количество стоки са били налични в процесния имот към дата 15.05.2024г., тъй като не се предоставят никакви складови документи.

3

Излагат се още доводи, в полза на твърденията, че липсват представени доказателства за извършена инвентаризация, бракуване, преоценка или обезценка на материални запаси в предприятието на ищеца. Още повече, че не са били взети мерки и не са били изследвани по законовия ред веществени проби от самите въглища с цел да се установи степента и мащаба на овлажняването им, както и дали същите са годни в това състояние.

Ответникът оспорва валидността на изявлението на ищеца за разваляне на договора за наем по реда на чл. 87 ЗЗД, тъй като нямало доказателства или данни, от които да се установи че наемодателят не е изпълнил задължението си по чл. 230 ал. 1 ЗЗД, което да е основание на наемателя да направи изявление за разваляне на договора.

На следващо място, ответникът посочва, че появата на теч е следствие на обилни валежи и не отрича това обстоятелство. Въпреки това твърди, че това е случайно събитие и не може да се вмени вина.

Счита, че констатирането на настъпили вреди от наводняване на стоки се извършва с протокол от държавен или общински орган и съответната химическа експертиза.

В срока по чл. 372 ГПК е депозирана допълнителна искова молба, с която ищецът уточнява първоначалната и взема становище по изложените твърдения и възражения от ответниците.

Ищецът оспорва доводите на ответника по неоснователността и недоказаността на иска. Заявява, че поддържа всички предявени в първоначалната искова молба твърдения и доводи, свързани с предявените искови претенции.

Излага доводи по отношение на твърденията на ответника, че въпросните съхранявани материали, в частност въглищата, попадат в категорията „горивни и запалими материали“ като заявява, че се касае за дървени въглища, които са пакетирани в торби от по 10 кг., което изключвало риска, на който се позовавал ответникът в ОИМ.

Поддържа, че вредите, за които претендира обезщетение се дължат на протичане на покрива на наетото помещение в резултат на проливни дъждове, поради което видът на съхраняваните в него стоки - дървени въглища - не бил допринесъл за настъпване на вредите, нито бил увеличил риска от настъпването им или техния обем.

Това изключвало твърдяното от ответника „самопричиняване“ на вредите.

Твърди се още, че претендираното обезщетение е за вреди, настъпили следствие от т.нар. „скрити недостатъци“ на наетата вещ. Счита, че наемодателят не бил изпълнил задължението си да предостави годна за предвиденото в наемния договор предназначение вещ.

Посочва, че наемателят не е бил уведомен за скритите недостатъци на вещта поради небрежност на наемодателя следователно той следва да отговаря за вредите, причинени от скритите недостатъци на ползваната вещ, тъй като не е положил необходимата грижа по установяване, както и премахването им.