Присъда № 86 от 24.04.2024, Районен съд - Пловдив

Мотиви към присъда № 86 от 24.04.2024 г. по НЧХД № 20225330207148 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив, XXI нак. състав Частният тъжител В. А. К., ЕГН: ********** е подал в Районен съд – Пловдив частна тъжба срещу подсъдимия Д. П. П., ЕГН: ********** по обвинение в това, че:

На *** г. в гр. Пловдив подсъдимият Д. П. П., ЕГН: ********** е:

1) приписал на другиго – на В. А. К., ЕГН: **********, престъпление със следните думи:

- „недоумявам как К. е регистрирал две дружества, след като при създаване на фирма всеки собственик попълва декларация по чл. 313 за липса на задължения към държавата. В същото време той има фирма „***“, която е обявена в несъстоятелност“ и

- „*** коментира, че е завел срещу предприемача дело за обсебване на голямо количество строителни материали“, като приписването на престъпленията е разпространено чрез средствата за масова информация – със статия, публикувана на *** г. в интернет сайт на „***“, с адрес на редакцията ***, както и е

2) разгласил позорно обстоятелство за другиго – за В. А. К., ЕГН:

**********, със следните думи:

„реабилитацията е изключена, тъй като осъденият бизнесмен не е възстановил нанесените щети“, като позорното обстоятелство е разпространено чрез средствата за масова информация – със статия, публикувана на *** г. в интернет сайт на „***“, с адрес на редакцията ***.

С Разпореждане на съдията докладчик на лист 30 от делото е даден ход на тъжбата и е определена правна квалификация на изложените в нея обстоятелствата като повдигнато обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.

С протоколно определение от 01.02.2024 г. съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от частния тъжител В. А. К. срещу подсъдимия Д. П. П. за заплащане на сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за твърдените от тъжителя неимуществени вреди в резултат от деянието, за което подсъдимият е предаден на съд, платима ведно със законната лихва, считано *** г. до окончателното изплащане на сумата. С определение на съда от същата дата частният тъжител К. е конституиран като граждански ищец по делото.

Повереникът на частния тъжител и граждански ищец поддържа тъжбата и моли подсъдимият да бъде признат за виновен. Пледира от показанията на свид. Н. да се установява подсъдимият да е извършил вменените му във вина деяния. Взема становище тъжителят да не е свързан с дружеството „***“ ЕООД и да не носи отговорност за влошеното му финансово състояние и настъпила неплатежоспособност. Твърди още към момента на публикуване на 1 статията по подадената жалба от името на свид. И. да е имало образувана само прокурорска преписка, но не и досъдебно производство. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание, за което предлага на съда да бъде определено към минималния размер. Моли също гражданският иск да бъде уважен, като счита, че същият е доказан по основание и размер.

Претендира разноски.

Частният тъжител и граждански ищец В. А. К., редовно уведомен, не се явява лично в откритото заседание, в което е даден ход на съдебните прения.

Защитникът адв. З. Т. пледира обвинението да не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна, а освен това го намира и за несъставомерно, поради което моли подсъдимият да бъде признат за невинен.

Предлага на съда от показанията на свид. Н. да приеме за установено, че разговорът на последната с подсъдимия не е представлявал интервю, а в текста на статията отговорите на П. да не са дословно възпроизведени.

Позовава се на липсата на поставени препинателни знаци за цитиране при изписването на инкриминираните изрази в публикувания от журналиста материал. Моли подсъдимият да бъде оправдан, тъй като счита, че повдигнатото му обвинение е за думи, преразказани от свид. Н., но които да не са точно възпроизведени в статията. Посочва, че по искане на тъжителя в същата медия е публикуван негов отговор, поради което той да не е претърпял сериозни вреди, а евентуалното им обезщетяване да следва да търси от издателя на статията, а не от подсъдимия.

Подсъдимият Д. П. П. се възползва от правото си да даде обяснения по делото, в които разказва за съдържанието на проведения разговор със свид. П.

И. Н. и за обсъдените теми. В хода на съдебните прения поддържа становището на своя защитник. Твърди описаните в статията обстоятелства, за разгласянето на които му е повдигнато обвинение, да не са позорни. Счита, че за такива не могат да се определят нито подаването на жалба, нито обявяването в несъстоятелност на търговско дружество, нито коментар на процедурата и предпоставките за съдебна реабилитация. Поддържа още в процесната статия думите му да не са възпроизведени точно, а след тяхна интерпретация от свид. Н., което да е довело до промяна в смисъла им. В последната си дума заявява, че желае да бъде оправдан.

СЪДЪТ, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д. П. П. е роден на *** в гр. П., б., б.г., живущ в ***, с висше образование, женен, работещ, неосъждан, с ЕГН: **********.

С присъда № 192 от 23.05.2014 г. по НОХД № 4139/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив частният тъжител и граждански ищец В. А. К. бил признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 5 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

Присъдата била обжалвана и протестирана, като с Решение № 70 от 23.03.2015 г. по ВНОХД № 1577/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив била изменена в частта относно размера на наказанията на осъдените лица, включително на тъжителя К., който бил увеличен на четири години и шест месеца лишаване от свобода. Това решение било окончателно.

На 25.10.2022 г., след като бил изтърпял наказанието си, частният тъжител и граждански ищец К. подал молба за съдебна реабилитация пред Районен съд – Пловдив, по която било образувано ЧНД № 5942/2022 г. по описа на съда.

По това време свид. П. И. Н. работела *** на информационния интернет сайт „***“ с адрес на редакцията в ***. Свидетелката Н. била запозната с производство по НОХД № 4139/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, приключило с осъдителната присъда за частния тъжител, тъй като по време на процеса работила като *** във *** и отразявала този случай. От свои източници, неустановени по делото, тя разбрала за подадената молба за съдебна реабилитация от частния тъжител и граждански ищец К. и решила да напише статия за това искане. На първо място свид. Н. си припомнила спомените си от приключилото с осъдителната присъда дело пред Районния съд в гр. Пловдив и тогава се сетила, че *** /***/ на част от лицата, участвали като пострадали в това производство, бил подсъдимият Д. П. П..

Подсъдимият П. работил като ***, вписан в .....

Свидетелката Н. се обадила по телефона на подсъдимия и поискала да му зададе няколко въпроса под формата на коментар, за да събере информация за статията, която подготвяла. Свидетелката не записвала разговора им с диктофон или друго записващо устройство, а само си водила бележки. Тя помолила подсъдимия за неговото становище относно основателността на молбата на частния тъжител и граждански ищец за съдебна реабилитация. В отговор подсъдимият П. обяснил, че не е чувал от своите клиенти, участвали в делото, по което К. бил осъден, да са им възстановени претърпените щети, поради което считал, че това е пречка да бъде уважено искането. Тогава свид.

Н. се поинтересувала дали имало законова възможност осъдено лице да бъде реабилитирано от съда дори и да не е възстановило вредите от деянието си.

Подсъдимият П. отговорил, че имало такава възможност и дал като пример ситуация, при която молителят в производството по реабилитация е тежко болен, поради което да не е могъл да възстанови тези вреди. Тук подсъдимият добавил, че доколкото знаел, частният тъжител и граждански ищец К. бил в добро здраве и осъществявал строителна дейност. Обяснил още, че друг негов клиент, за когото по делото се доказва да е свид. С. Р. И., имал финансови претенции към К., по повод на които подсъдимият изготвил и подал писмена жалба в прокуратурата за обсебване на строителни материали. Свидетелката Н. решила да включи и тази информация в своята статия, но не задавала допълнителни въпроси за хода и етапа на това производство, тъй като то не било централен интерес на нейното журналистическо изследване.

3

След края на телефонния разговор въз основа на бележките си, спомените от приключилото дело, както и на друга събрана от нейни източници информация свид. Н. написала статия, която била със заглавие: „В. К. иска да бъде реабилитиран, без да е платил на ужилените с екскрузии до Малдивите“ (запазен е оригиналният начин на изписване на думата екскурзии ). Статията била написана изцяло и единствено от свид. Н.. Тъй като тя била и ***, текстът не бил съгласуван, преглеждан и поправян преди публикацията му от никое трето лице. Включително съдържанието му не било изпращано и на подсъдимия П..

На *** г. в 13:00 часа статията била публикувана в интернет сайта „***“ на електронен адрес ***. В нея свид. Н. включила цитат от разговора им с подсъдимия П. със следното съдържание: „К. излежа присъдата си, излезе от затвора и се включи активно в строителния бизнес. Регистрира фирма, строи комплекс с къщи в Марково, но до този момент не е върнал нито лев на клиентите ми. А по закон трябва да е възстановил щетите, за да иска реабилитация.“.

В останалата част написаното в статията не представлявало дословно пресъздаване на думите на подсъдимия, а тяхна интерпретация от свид. Н..

Така по заявеното й от П. обстоятелство, че е подал жалба в прокуратурата от името на свой клиент, свид. Н. изменила съдържанието, като написала, че подсъдимият е завел дело срещу частния тъжител и граждански ищец К., смятайки че тази поправка няма съществено значение и че за читателите на медията двата израза били тъждествени.

В статията присъствали и следните изречения:

- „реабилитацията е изключена, тъй като осъденият бизнесмен не е възстановил нанесените щети“;

- „*** коментира, че е завел срущи предприемача дело за обсебване на голямо количество строителни материали“ /отново запазен оригиналният правопис/ и

- „Той недоумява как К. е регистрирал две дружества, след като при създаване на фирма всеки собственик попълва декларация по чл. 313 за липса на задължения към държавата. В същото време той има фирма „***“, която е обявена в несъстоятелност.“.

Те обаче не представлявали цитати от разговора на свид. Н. с подсъдимия П., а нейна интерпретация на думите на последния така, както тя ги е разбрала и въз основа на записките, които си е водила.

След публикуването на статията в „***“ частният тъжител и граждански ищец К. я прочел и подал тъжбата срещу подсъдимия П., въз основа на която е образувано настоящото производство.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите: П. И.

Н.; С. Р. И. и Д.К.Д., обясненията на подсъдимия Д. П. П., както и 4 от писмените доказателства – удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК за наличието или липсата на задължения (лист 5 от делото); удостоверение с изх.

№ 18278/07.10.2022 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив (лист 6 от делото); удостоверение с изх. № 7076/07.10.2022 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив (лист 7 от делото); статия със заглавие: „В. К. иска да бъде реабилитиран, без да е платил на ужилените с екскрузии до Малдивите“ (лист 63-68 от делото); присъда № 192/23.05.2014 г. по НОХД № 4139/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив заедно с мотиви към нея (лист 88-197 от делото); Решение № 70 от 23.03.2015 г. по ВНОХД № 1577/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив (лист 198-252 от делото); Определение от 17.07.2014 г. по НОХД № 4139/2012 г. на Районен съд – Пловдив (лист 253-256 от делото); Определение № 748 от 31.07.2014 г. по ВЧНД № 1110/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив (лист 257-258 от делото); извадка от Протокол № 2 от 25.01.2023 г. от заседание на *** и Решение № 23 от 25.01.2023 г. (лист 260262 от делото); писмо с вх. № 33723/26.03.2024 г. от прокурор при Районна прокуратура – Пловдив (лист 263 от делото); жалба от С. Р. И., подадена чрез адв. Д. П. П. (лист 264-265 от делото); Постановление за образуване на досъдебно производство от 17.02.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив (лист 266 от делото); Постановление за спиране на наказателното производство от 16.08.2023 г. по ДП № 134/2023 г. по описа на 01 РУ при ОДМВР – Пловдив (лист 267 от делото); Определение № 748 от 25.10.2023 г. по ЧНД № 5873/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив (лист 268 от делото); справка от търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ за актуално състояние на „***“ ЕООД (лист 271 от делото); справка за управителите на „***“ ЕООД (лист 272 от делото); справка за обявени актове (лист 273 от делото); Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 18.11.2009 г., сключен между В. А. К. и Т.А.К. (лист 274 от делото); Решение №332 от 23.09.2010 г. по търг. дело по несъстоятелност № 115/2010 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив (лист 275-279 от делото), както и от приетите за послужване материали по ЧНД № 5942/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, по ВЧНД № 383/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и по НД/В/ № 460/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.