Решение № 124 от 24.07.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Шумен, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева в присъствието на прокурора М. Й. С. като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233600600226 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 2 / 19.01.2023 г. постановена по НОХД № 20213610200076/21 г.

Великопреславския районен съд е признал подсъдимия М. А. М. с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода 22.12.2016 г. - 15.01.2018 г. в с.Нова бяла река, общ.Върбица, обл. Шумен, при условията на продължавано престъпление, разпространил чрез информационна и съобщителна технология /системата на интернет/, използвайки различни профили, създадени от него в социалната мрежа „Фейсбук“ и чрез мобилен телефон марка „SAMSUNG", модел SM- J510FM с 1МЕ1 352621/08/116507, порнографски материали - 19 бр. снимки и 1 бр. видеоклип /фото файлове и видео файл/ съдържащи сексуално поведение, изразяващо реални или симулирани полови сношения между лица от различен пол, мастурбация, както и похотливо показване на половите органи на лица, поради което и на основание чл.159, ал.2 вр. с чл.26, ал.2 от НК и чл.54 от НК, ГО ОСЪДИЛ на ОСЕМ МЕСЕЦА “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” и „Глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.

На основание чл.66, ал.1 от НК, отложил изпълнението на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Признал подсъдимия ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода 15.09.2017г. - 23.01.2018 г. в с.Нова бяла река, общ.Върбица, обл.Шумен, при условията на продължавано престъпление, направил опит да принуди Д. Х. А.а от с.Нова бяла река, общ.Върбица, обл.Шумен, да 1 извърши нещо противно на волята й - да му изпрати свои снимки по бельо и такива на голото й тяло, като употребил за това заплашване, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.143, ал.1 от НК вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.18, ал.1 от НК и чл. 54 от НК, ГО ОСЪДИЛ на ОСЕМ МЕСЕЦА “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

На основание чл.66, ал.1 от НК, отложил изпълнението на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, определил ОБЩО НАКАЗАНИЕ на подсъдимия М.

А. М., за престъпленията по настоящата присъда в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

На основание чл.66, ал.1 от НК, отложил изпълнението на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и чл. 190, ал. 2 от НПК, ОСЪЖДИЛ подсъдимия М. А. М., да заплати сума в размер на 1 714.63 лева /хиляда седемстотин и четиринадесет лева и шестдесет и три стотинки/, в полза на държавата, по сметка на Районен съд град Велики Преслав, представляваща направените по делото разноски и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на държавата разноски.

Срещу така постановената присъда на Великопреславкия районен съд в предвидения в закона срок и форма е подадена въззивна жалба от подсъдимия М. А. М.. В жалбата си подсъдимия излага несъгласие с присъдата, като намира същата за неправилна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и несъобразена със събраните по делото доказателства.

В съдебно заседание подадената въззивна жалба се поддържа и се доразвиват изложените доводи, които се припокриват с доводите на защитника изложени пред първоинстанционния съд. Същите са свързани с допуснати процесуални нарушения при изземването на веществените доказателства от дома на подсъдимия; изразяване на съмнения за вмешателство в иззетите мобилни устройства; излага се твърдение че мобилния интернет в дома на подсъдимия е спрян през 2017 г., както и че няма доказателства той да е изпращал посочените в обвинението 20 бр. снимки, тъй като само три са установени в мобилния му телефон, както и че на първата дата в обвинението са посочени за изпратени 6 бр. снимки, от които само една е установена в телефона на подсъдимия. Излага се довод, че изпращаните съобщения са на латиница, а подсъдимия твърди, че изпраща съобщения на български език.

Подсъдимият М. М. излага довод, че не познава лично постарадалото лице, че пише съобщения само на български език и че през 2017 г. интернета в дома му не е плащан, тъй като е бил в чужбина, но не е бил изключен от доставчика на интернет услуги.

Против присъдата е депозиран протест от ШРП, с който се прави искане за изменение на съдебния акт, като към определеното общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 осем месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК да се присъедини и наказанието „глоба“ в размер на 1000,00 лв. Протеста се поддържа в съдебно заседание от представителя на ШОП. Излага се становище, че първоинстанционния съд правилно е анализирал събраните по делото доказателства и правилно е приложил материалния закон. Намира депозираната въззивна жалба за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи наличие на обстоятелства по чл. 338 във вр. с чл. 337, ал.2, т. 1 от НПК.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелката Д. Х. А.а живеела в с. Нова Бяла река, обл.Шумен. В социалната мрежа „Фейсбук“ имала регистриран и използван от нея профил, именуван „**********“.

Профилът бил регистриран с електронна поща diemile [email protected]. По-нататък във времето, започнала да получава съобщения от непознато за нея лице, ползващо профил, именуван „Исмаил Шуганов“. От съдържанието на съобщенията, за нея станало ясно, че човекът стоящ зад профила, е информиран за начина й на живот, а именно адрес на местоживеене, места, които обичайно посещава, кръга от приятели и познати, в който общува, месторабота. По-късно, от този профил в социалната мрежа започнала да получава и неприлични снимки, след което решила временно да премахне акаунта си. От свои приятели узнала, че е бил създаден друг „Фейсбук“ - профил, именуван „Arfunka Ismailova“, в който имало публикувани без нейно знание нейни снимки. От този профил, непознато за нея към този момент лице, изпращало на нейни познати и приятели (съгласно показанията на пострадалата) съобщения и неприлични снимки от сексуално естество, придавайки вид на тази кореспонденцията като на такава, изходяща уж от нейна страна. Впоследствие, съобщения започнал да получава и партньорът й св. Х. А. Х. от с. Плъстина (обл.

Търговище). Съдържанието им било насочено към целта, той да прекрати връзката си със св.

Д. А.а. Чрез интернет- страницата на Община - Върбица, където свидетелката работела, същата започнала да получава (видимо и за колегите й) злонамерени коментари по неин адрес. Тези коментари провокирали у Д. А.а чувство на крайно неудобство пред тях.

През пролета на 2016 год., била посетена в дома си от куриер при куриерска фирма „Лео Експрес“, който й донесъл пратка. За получател на тази пратка било вписано наименованието на временно спрения от нея личен фейсбук- профил „**********“. Тъй като не била поръчвала нищо, свидетелката А.а отказала получаване на пратката. През 2016 г. установила наличие на регистриран друг профил със същото наименование „**********“ (с наименование, същото като на регистрирания от нея личен профил), с публикувани в него нейни лични снимки. На 22.12.2016 г. от този профил получила снимки с порнографско естество. Мотивирана от тормоза върху личното й пространство и наглото навлизане в интимната й сфера, А.а подала на 29.12.2016 г. жалба до РУ-В.Преслав.

На 03.02.2018 год., за нуждите на разследването по образуваното въз основа на 3 жалбата досъдебно произвоство, св.Дж.А.а посочила общо тридесет и един броя фейсбукпрофили, от които във времето получавала съобщения и материали с порнографско съдържание. Копия от кореспонденцията си с тези профили предала за нуждите на разследването на оптичен носител (в хода на разследването съдържанието му е изследвано и прехвърлено също на хартиен носител в том 4 и том 5 на досъдебното производство). Това били следните профили: „Ilmi Ilmov“, впоследствие преименуван на „Halil Halilov“;

„lilo.ismailov“;

„rina.dimitrova“;

„djemi.bairqm“;

„djemi.ilanska“;

„djemi.ilanskaa“;

„mincho.petkov“; „ali.kavunski“; „Кае Касо“; „sasi.sasjev“; „Халили Лили“; „leto.evo“;

„*******;

„lilo.lilev“;

„Аае

Никол“;

„**********“;

„rori.roni“;

„halil.aliev“

„djani.hasanova“;,,daniela.ilieva“;„djena.hasanova“;„dani.pehlivanov“;„marim.martinov “;

„emi.emie“; „moni.monieva“; „Mahmud.hodja“; „lilo.ismailov“; „Янх Евтан“; „Пппп Пжжоа“;

„Djemi Bairqm“; „Кккк Kep". Представила и копия на част от комуникацията във „Фейсбук“ между нея и профилите, посочени горе. Винаги когато свидетелката блокирала някой от посочените профили във „Фейсбук“, излъчващи към нея нежелани съобщения и/или материали с порнографско съдържание, веднага започвала да получава нови съобщения, но вече от друг новосъздаден профил. В есенцията си, кореспонденцията била от един и същ характер - желание на непознатото лице да получи нейни „голи“ снимки, в компенсация на липсата на реален контакт между двамата. Кореспондентът твърдял пред нея, че разполага с неин „порнографски“ клип, както и нейни снимки без облекло, които щял да пусне в мрежата, ако тя не му изпрати нови свои „голи“ снимки. Искания от този характер получавала и на служебния си телефон посредством сайт за изпращане на СМС- съобщения в системата на интернет, скриваща самоличността на изпращача („кореспондента“).

Подсъдимият М. А. М. живее в с.Нова Бяла река, общ.Върбица, обл.Шумен, в едно домакинство с родителите си и брат си М. А. М.. От двамата братя се ползвали два лаптопа, до дома им бил доставян и интернет от „Борамакс“ЕООД, с.Бяла река, общ.Върбица, обл.Шумен с управител М. А. М., като договорът бил сключен с М. А. М.. IP адресът на локална мрежа, използвайки интернет протокол (IP) на адреса на подсъдимия бил 79.110.120.10. Свидетелят М. М. бил интернет доставчик чрез посоченото дружество на цялата Община Върбица, включително и на с.Нова Бяла река. М. М. бил собственик на капитала и на дружеството „Фема груп“ ЕООД, чрез което извършвал изграждане и поддръжка на системи за видеонаблюдение.

През инкриминирания период подс.М. А. М. притежавал мобилен телефон SAMSUNG Galaxy J 5 SM-J510FN модел 2016 г., който ползвал със СИМ карта на мобилен оператор ВИВАКОМ. Подсъдимият познавал бегло Д. Х. А.а, т.к. била в приятелския кръг на брат му М. М., но нямал контакти с нея, нито телефон за връзка.

В периода 2016 г. - 2018 г. подсъдимият знаел, че постр.А.а е в приятелска връзка с Х. Х. и че работи в Община Върбица. Подс.М. М. много харесвал А.а и имал желание да се сближи с нея. Насърчен от анонимността на кореспонденцията чрез интернет, решил да изрази намеренията си към нея. За целта създал различни профили в социалната мрежа „Фейсбук“ и започнал да й пише чрез формата за съобщения, като не разкривал 4 самоличността си. Профилите били на несъществуващи лица и с измислени от него имена.

От същите профили изпращал на А.а съобщения и материали с порнографско съдържание. В някой от съобщенията подсъдимия я карал да прекрати връзката си с Х. Х.. Впоследствие съобщения започнал да получава и приятелят й Х. Х.. Съдържанието им било насочено към това той да прекрати връзката си със св.Дж.А.а. Чрез страницата на Община-Върбица, където свидетелката работела, същата започнала да получава (видимо и за колегите й) злонамерени коментари по неин адрес. След като А.а блокирала някой от профилите, подсъдимия създавал нови, като твърдял пред нея, че разполага с неин „порнографски“ клип, както и нейни снимки без облекло, които щял да пусне в мрежата, ако тя не му изпрати нови свои „голи“ снимки. Недоволен от липсата на интерес от нейна страна и неизпълнение на указанията му да му изпрати свои „голи“ снимки, подсъдимия създал фалшив профил в социалната мрежа „Фейсбук“ с нейна снимка с името Д.И.. Чрез този профил и от нейно име, провеждал кореспонденция с различни мъже, сред които Н. М., Ю.Ю., на същите изпращал снимки с порнографско съдържание и ги мотивирал да снимат А.а на различни места и да изпращат на фалшивия профил снимките. От този профил „Д.И.“ подсъдимия изпратил съобщение до св.Н. М. с молба да купи на представящото се за А.а лице еротично бельо и да го постави под лекия й автомобил, както и да й изпрати негови еротични снимки. На 14.08.2017 г. Н. М. изпълнил посоченото в съобщението, заблуден от това че си кореспондира с Д. А.а, която служебно познавал, като поставил купеното от него бельо под автомобила й. На този профил изпратил и своя интимна снимка /на половия си орган/, отново заблуден, че я изпраща на А.а, която от своя страна му изпращала „голи“ снимки на жени и други с порнографско съдържание. След като разбрал, че кореспондира с фалшив профил прекратил комуникацията, като блокирал профила„Д.И.“.