Решение № 392 от 02.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. София, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20241000502608 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се развива по реда на Дал ІІ, Гл.ХХ от ГПК.

С решение № 4056 от 05.07.2024г. постановено по гр.д. № 270 по опис за 2024г., Софийският градски съд е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на В. С. Ц.: сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление по чл. 353д, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в законна сила на 20.07.2023г. присъда № 260004 от 04.07.2023г. постановена по НОХД № 1363/2019 г. по опис на на Районен съд - гр. Ямбол, ведно със законната лихва от 20.07.2023 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над присъденото обезщетение от 10 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева; сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди настъпили като пряка и непосредствена последица от същия деликт, представляваща разход за платено адвокатско възнаграждение за осъществената защита в наказателното производство; сумата от 1 127,86 лв. - разноски по делото, от които 1 117,86 лв. 1 адвокатско възнаграждение с включен ДДС и сумата от 10 лева - разноски за държавна такса.

Въззивното производство е образувано възоснова на 1./ въззивна жалба с вх. Рег. № 81284 от 18.07.2024г. подадена от ответника – Прокуратурата на Р България, която обжалва като неправилно и необосновано решението в осъдителната част - за присъденото обезщетение за нанесени не имуществени вреди в размер над 5000 лева до 10 000 лева и имуществени вреди в размерна 600 лева. Въззивният жалбоподател - ответник в исковото производство счита, че искът за неимуществени вреди е недоказан по размер и моли да бъде намалено присъденото обезщетение над 5000 лева като съда приложи разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. По отношение на останалата част от осъдителния диспозитив, поддържа искане за цялостна отмяна и отхвърляне на исковата претенция изцяло. В жалбата се излага, че съда не е изложил мотиви относно начина, по който следва да бъде определен размера на справедливо обезщетение, поради което съдът приема, че се поддържа и порока необоснованост на решението в обжалваната част.

В писмен отговор насрещната страна, ищец в исковото производство, а именно В. С. Ц. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага подробни доводи за правилността на съдебния акт в осъдителната му част и моли моли в тази част решението да бъде потвърдено. Същевременно, В. С.

Ц. - ищец в исковото производство, също е сезирал съда с 2./въззивна жалба с вх. Рег. № 83347 от 24.07.2024г., в която оспорва правилността и обосноваността на първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лева до претендираните 80 000 лева. Поддържа становището, че в тази част решението е неправилно и необосновано и моли за неговата отмяна и постановяване на акт по същество, с който искът да бъде изцяло уважен чрез присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева.

Решението на първоинстнационният съд е влязло в законна сила за сумата от 5000 лева, представляваща присъдено обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 20.07.2023г. до окончателното изплащане на главницата.

Въззивните жалби са подадени от страни обосновали правен интерес от въззивно обжалване на решение № 4056 от 05.07.2024г. постановено по гр.д.

№ 270 по опис на СГС за 2024г., в частта, в която то не е влязло в законна сила.

В законна сила решението е влязло само за сумата от 5000 лева, присъдени неимуществени вреди, ведно със законна сила върху тази сума, считано от 20.07.2023г. до окончателното изплащане на главницата. Обжалван е съдебен акт, който подлежи на въззивна проверка, поради което съдът приема въззивните жалби за процесуално допустими.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите.

Настоящият въззивен състав след цялостна преценка в рамките на служебното начало приема, че решение № 4056 от 05.07.2024г. постановено по гр.д. № 270 по опис на СГС за 2024г е валидно. С него, съдът се е произнесъл по предявени в условията на обективно съединяване осъдителни искове за заплащане на неимуществени и имущестевни вреди, настъпили от обвинение в извършване на престъпление, след като лицето е било оправдано, т.е. в хипотезата на чл. 1, ал.1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ.

Решението е допустимо в обжалваната осъдителна част за разликата над 5000 лева и в отхвърлителната част над 10 000 лева до претендирания размер от 80 000 лева, поради което съдът следва се произнесе по същество на въззивните жалби, с които се сезиран.

От фактическа страна, страните не спорят и от събраните по делото доказателства се установява, че на ищеца е било повдигнато обвинение на 25.05.2018 г. по ДП № 43/2017 г. за извършено престъпление по чл. 353, ал.1 вр. Ал. 2 вр. Чл. 26, ал.1 вр. Чл. 20, ал.2 от НК и наказателното производство е приключило на 20.07.2023г. с влязла в законна сила оправдателна присъда № 260004/04.07.2023г. постановена по НОХД № 1363/2019 г. по опис на РСЯмбол. В периода от повдигане на обвинението 25.05.2028 г. до влизане в сила на оправдателната присъда 20.07.2023г. ищецът е търпял мярка за неотклонение „подписка“. Не е спорно, че ищецът е инженер химик, от 1997 г. до 1991 г. работил в държавен химически завод в гр. Девня, а след това заедно с П. С. С., основали ООД“Контининвест“ и с това дружество осъществявал производство и продажба на химически продукти. Обвинението е било свързано със специфичната дейност на дружеството, която изисква особени познания в областта на химическата промишленост. В хода на наказателното производство обвиняемият не се е признавал за виновен.

От публикация във вестник „Дневник“ от 01.12.2023г. е видно, че е отразено движението на наказателното производство. В статията са вписани имената подсъдимите и управляваното от тях дружество, както и отметката, че от 2017 г. на площадката за производство на хлор в района на бившия комбинат „Ямболен“ не се извършва дейност. Статията уточнява факти от търговската дейност, броя на работните места в дружеството, извършени проверки и наложените глоби. В друга публикация от 14.11.2023г., инициирана от жител на гр. Ямбол се посочва, че дейността на дружеството е била заплаха за града в продължение на 10 години. В друга публикация е отразено съдържанието на присъда № 88 от 16.07.2019 г. постановена по НОХД № 716/2018 г. с която въззивния жалбоподател е бил осъден по повдигнатото му обвинение на лишаване от свобода за срок от 1 г. , изтърпяването на която е отложено за срок от 3 години и му е наложена глоба в размер на 5000 лева. От доказателствата по делото се установява, че тази присъда е била отменена с Решение № 143 от 05.12.2019 г. по ВНОХД 3

263/2019 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Представени са медицински документи, които са били обект на изследване от вещо лице, представило заключение по приета като доказателство СМЕ. От нейното съдържание се установява, че в периода на повдигане и поддържане на обвинението, са настъпили изменения в здравето, характерни за артериална хипертония. От заключението се установява, че в периода на наказателното преследване обвиняемия, в последствие и подсъдим е бил в състояние на силно нервно напрежение предизвикано от продължител продължителен стрес. Данни за артериална хипертония са налице от 2017 г., като годината съвпада с образуване на наказателното производство. По делото е изслушана и съдебно психиатрична експертиза, от заключението на която се установява, че подсъдимият е променил драстично начина си на живот. Оттеглил се е от трудовата си дейност и е заживял в наследствен дом – сам. Започнал е да употребява алкохол, който приема с цел да си осигури чрез сън, време в което да не мисли за случилото се. Разделен е от семейството си, по причини свързани също с наказателното производство. Заключението сочи, че освидетелствания изпитва срам, чувство, което е характерно за личности с високи изисквания към себе си. Не е могъл да понесе наказателно преследване, както и обстоятелствата свързани с провала на изградения от него бизнес. Възоснова на подробен анализ, вещото лице е дало заключение, че е преживял психически стрес, който по категоричен начин свързва с наказателното производство. Към датата на освидетелстването е налице ситуативна тревожност, раздразнителност, преживявания на срам и вина, понесена несправедливост, ощетеност поради претърпени невъзвратими загуби в семеен, здравословен и професионален план. Приел е преживяното като прелом в неговия живот, който е довел до социална изолация. Не страда от психическо заболяване. От събраните поделото гласни доказателства се установява, че фирмата „Континвест“ създадена през 1994 г. все още съществува и неин изпълнителен директор е Ц. В. Ц. – син на ищеца. От неговите показания се установява, че наказателното преследване е започнало с нахлуване в офисите на фирмата, вземане на отпечатъци и проверки от много институции. През целия шест годишен период от разследването, баща му променял поведението си, докато накрая заживял сам без интерес към фирмата, към деца, към внуци. Станал затворен, угрижен. Трудно понесъл, че не е могъл да осъществи професионалните си планове. Разпитана като свидетел К., служител във фирмата, сочи, че ищецът е имал безспорен авторитет, изграден върху компетентност и грижа към работниците и служителите във фирмата. Тя също е очевидец на промените в неговото поведение, като свързва тези промени с наказателното преследване.

От правна страна: Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е в сила от 1.01.1989 г. С нея се обезщетяват вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, тогава когато те са обвинени в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, 4 след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Фактическият състав включва: обвинение за извършено престъпление, оправдателна присъда или прекратяване на наказателното производство, настъпили вреди и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. Пред въззивния съд не е спорно, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане осъществено по отношение на ищеца.

Спорен пред въззивния съд е размера на дължимото обезщетение като се твърди и от двете страни, че присъденото обезщетение е несправедливо, т.е. неправилно приложена разпоредба на чл. 52 от ЗЗД.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. ІІ от Постановление на Пленума на Върховния съд №4/68 г., понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Така дадените в постановлението указания са доразвити във формираната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД в случаите на ангажиране на отговорността на държавата по чл. 2 ЗОДОВ за дейност на правозащитните органи. Съгласно същата, за да определи справедливо обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно предприето наказателно преследване, съдът следва да вземе предвид данните за личността на увредения, за предишни осъждания, за начина му на живот и обичайната среда; за тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението; за продължителността на наказателното производство и наложените мерки на процесуална принуда, за отражението върху личния, обществения и професионалния живот на лицето; за разгласата и отзвука в общественото пространство; за това стигнало ли се е до разстройство на здравето и ако има такова - трайно ли е увреждането и каква е медицинската прогноза за развитието му, както и общественоикономическите условия в страната и стандарта на живот. Отчитайки посочените критерии, съдът е длъжен да определи обезщетение само за тези неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.