Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 12137 от 02.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 6265/2024
Вид
Определение № 12137
Подписан
02.08.2024
В сила
06.09.2024
Състав
Любка Голакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 22, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 7, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12137 гр. София, 02.08.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любка Голакова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20241100106265 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба с вх. №273678 от 03.02.2021г. от К. И. Д. срещу „М.П.“ ЕООД, въз основа на която е образувано гр. д. №1 451/2021г. по описа на СГС, Г. О. , 13 състав.

На 04.05.2022г. е постановено решение №261504 по гр. д. №1451/2022г. по описа на СГС, Г. О., 13 състав. В този съдебен акт е прието, че правната квалификация на предявеният от ищеца иск е чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Така посочения съдебен акт е обжалван и е образувано в. гр. д. №1907/2022г. по описа на САС, 14 граждански състав. На 10.03.2023г. е постановено решение по в. гр.д.

№1907/2022г. по описа на САС, с което е обезсилено описаното първоинстанционно решение и е разпоредено делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопризводствените действия от друг съдебен състав. В мотивите за постановяване на този въззивен акт е прието, че предявеният иск е с правна квалификация чл. 21, ал. 2 от ЗЗД, а не както е определена правната квалификация от първоинстанционния съд.

Решението на въззивния състав е обжалвано и въз основа на това е образувано ч. гр. д. №3971/23г. по описа на ВКС, Първо Г. О. На 21.05.2024г. е постановено определение №2489, с което не е допуснато касационно обжалване на решение №286/10.03.2023г. на САС по в. гр.д. №1907/2022г. В мотивите си касационният състав приема, че правилно е становището на въззивния съд, че при изложените от ищеца твърдения приложимата правна норма е тази на чл. 21, ал. 2 от ЗЗД, която представлява специален деликтен състав от общия деликт по чл. 45 от ЗЗД.

В резултат на изложеното и в изпълнение на описаното по-горе решение по в. гр.д.

№1907/2022г. по описа на САС е образувано настоящото гр.д. №6 265/24г. по описа на СГС, Г. О., 24 състав.

Настоящият съдебен състав констатира, че при първоначалното разглеждане на делото пред СГС с определение от 13.10.2021г. постановено по гр.д. №1451/2021г. по описа на СГС, Г. О., 13 състав е конституиран като трето лице помагач на страната на ответника – 1

Софийски градски съд /л. 61/.

Предвид така изложеното СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I Г. О., 24 състав счита, че така образуваното пред СГС гр. дело №6 265/2024г. не е подсъдно на СГС, по следните съображения:

Предвид обстоятелството, че в производството като трето лице помагач на страната на ответника участва Софийски градски съд, то настоящият съдебен състав счита, че посочения по-горе факт е основание за отвод на всички съдии, които правораздават в Софийски градски съд по следните съображения. Съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г., правото на справедлив съдебен процес включва в себе си изискването делото да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд. Съществува тясна връзка между гаранциите за „независим“ и за “безпристрастен“ съд, поради което посоченият съд обикновено разглежда тези две изисквания заедно. Терминът „независим“ се отнася до независимостта по отношение на другите власти /законодателна и изпълнителна/, както и по отношение на страните в производството. В практиката на посочения съд когато след членовете на съда има лице, което се намира в подчинено положение от гледна точка на неговите /нейните служебни задължения и организация на неговата /нейната работа по отношение на една от страните, участниците в процеса могат да имат основателни съмнения в независимостта на това лице / в този смисъл дело Sramek v. Austria/. При преценка дали е нарушено правото на безпристрастен съд Европейският съд по правата на човека използва два критерия – обективен и субективен. Първият критерий е изпълнен ако това изискване е спазено от гледна точка на обикновения разумен наблюдател / в този смисъл решение по делото Piersack v. Belgium – 10.1982г/. Въпреки извършените последни промени в Закона за съдебната власт, съдията не е изцяло независим по отношение на организацията си на работа спрямо съдът, в който работи. Съществуващите служебни отношения между съдията и този съд, съгласно посочената по-горе практика на Европейския съд по правата на човека, могат да създадат у обикновения разумен наблюдател съмнения в безпристрастността на съдията, разглеждащ делото. С оглед на така посочения факт, дори и да не е налице субективният критерий, с оглед избягване на възможността за допускане на нарушение по посочения по –горе текст от ЕКПЧ, е налице основание всички съдии в Софийски градски съд да се отведат от разглеждане на настоящото дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ „Когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд“. Тази процесуална норма настоящият съд счита, че следва да се приложи по аналогия, независимо от обстоятелството, че първо процесуални норми не се прилагат по аналогия и на следващо място, че тя не урежда конкретния случай /с оглед на предмета на предявения иск – чл. 21, ал. 2 от ЗЗД/. Аргументите по отношение на този извод са: на първо място – процесуална икономия – доколкото е видно, че производството е образувано пред Софийски градски съд и технологичното продължително време, което е необходимо докато всички съдии от този съд си направят отвод, на следващо място – необходимостта от 2 разглеждане на това производство в разумни срокове. Изложените мотиви според настоящия съд налагат да се попълни празнината в процесуалната уредба в хипотеза, когато страна /а не само като ответник/ в съдебното производство е съдът, пред който се развива самото производство и по аналогия на посочената по-горе правна норма чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ се изпрати на най – близкия по степен съд – в конкретния случай Окръжен съд – София.

Предвид изложеното СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I Г. О., 24 състав приема, че не е родово компетентния съд и не следва да разгледа образуваното пред него гр. д. № 6 265/2024г. по описа на СГС, а настоящото производство се прекрати и изпрати делото на Окръжен съд – София.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №6 265/2024г. по описа на СГС, I Г. О., 24 състав, поради неподсъдност.

ИЗПРАЩА делото на ОКРЪЖЕН СЪД - СОФИЯ по подсъдност.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на съобщението от ищеца.

Препис от определението да се изпрати на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3