Решение № 1417 от 31.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1417 гр. Варна, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Петя Хр. Великова като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20223110203088 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на О. Ан. И. ЛНЧ ********** с адрес гр. Варна ул. „Петър Слабаков“ **, подадена чрез адв. С. Л. от ВАК, против НП № 22-0819001578/10.05.2022год. на началника на група в ОД ПМВР Варна, сектор „ПП“ Варна, с което на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДП са й били наложени адм. наказание глоба в размер на 1000лв., както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца за нарушаване нормата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДП.

В жалбата си въззивницата твърди, че НП било неправилно и незаконосъобразно като излага аргументи за допуснати съществени нарушения на процес. правила свързани основно с това, че не владеела български език и не могла да разбере за какво нарушение й е съставен АУАН.

Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание, въззивницата редовно призована, не се явява.

Същата се представлява от надлежно упълномощен защитник в лицето на адв. Л., който заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено на основанията изложени в жалбата.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на с.з., представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. К.

Л., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност, в случай че жалбата бъде 1 уважена, и се прави искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение моли за присъждане на такива в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 03.03.2022год., около 01:00ч., въззивницата управлявала МПС – л.а.

„Лексус НХ 300Х“ с рег.№ В4444ВВ по бул. „Осми Приморски полк“ в гр.Варна, в посока към центъра на града. По същото време св. К. Н. и негов колега и двамата служители на Сектор „СПС“ при ОД на МВР Варна изпълнявали служебните си задължения и движейки се по същия булевард забелязали автомобила управляван от въззивницата, който криволичел по пътя. Полицейските служители подали светлинен и звуков сигнал и на бул.

„Мария Луйза“ до дом. №9 спрели въззивницата. Последната отворила прозореца на МПС-то и още тогава полицаите установили мирис на алкохол, а след като се представили и поискали документите й за проверка установили, че тя не говори български език, а руски такъв. Чрез ОДЧ на СПС полицейските служители потърсили съдействие от екип на сектор ПП и на място пристигнал такъв в който участвал и св. М.. Последният заварил въззивницата на шофьорското място в автомобила. С помощта на непозната жена, владееща руски език, , с която въззивницата се свързала посредством личния си телефон включен на високоговорител, свидетелите установили комуникация с въззивницата. На същата била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 номер ARВВ 0079, проба 06335, което отразило положителна проба – 1.17 промила. На същата бил съставен АУАН № 572620/03.03.2022год. в който било посочено, че е нарушила разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДП. Актът бил предявен на въззивницата с помощта на преводачката като неговото съдържание било прочетено на включения високоговорител и било преведено от нея на руски език. Въззивницата подписала акта и получила препис от него. В срока по чл.

44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не постъпили и на 10.05.2022год., въз основа на него АНО издал атакуваното НП. В него възприел изцяло фактическите констатации отразени в АУАН, приел, че въззивницата е нарушила разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП и й наложил съответните адм. наказания – глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 174, ал.1 ,т.2 от ЗДП, за второто нарушение.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които се кредитират от съда изцяло с доверие и преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът като взе предвид изложените в жалбата доводи и в изпълнение на 2 задълженията си за цялостен контрол на атакуваното НП прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които описват в достатъчна степен вмененото на въззивницата нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и нарушената законова норма, като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм. наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведените в жалбата възражения в тази насока.

Безспорно е, че нарушителката е руска гражданка и не разбира български език. Правото на безплатен превод на разбираем за обвиняемия език в наказателното производство е регламентирано в чл. 6, § 3, б. "е" на ЕКПЧ. Това право на национално ниво е защитено с нормата на чл. 21, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) чрез принципното правило, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, и чрез нормата на чл. 55, ал. 3 от НПК , съгласно която обвиняемият има право да му се предостави писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция. Настоящото производство не представлява същинско наказателно производство, т.е. няма за предмет извършване на престъпление, а в ЗАНН, който регламентира производството по установяване и санкциониране на административните нарушения, каквото е процесното санкционирано с оспореното пред ВРС НП, не се предвижда задължително участие на преводач във фазата на установяване на нарушението. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка неприложима е и нормата на чл. 55, ал.3 от

НПК с която в българското законодателство е транспонирана директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 3 от 20 октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. Няма спор, че при установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език, имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице, следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая преценката, дали липсата на преводач при предявяване на АУАН и при връчване на наказателното постановление представлява съществено процесуално нарушение обаче, не следва да се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач, което автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на словенския гражданин. Изхождайки от конкретиката на визираното в наказателното постановление нарушение, поведението на властите, поведението на жалбоподателката, сложността на случая, интересите на наказания, засегнати от наложеното наказание, развитието на процедурата в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват в повечето случаи наказателните постановления за административни нарушения на "наказателно обвинение" по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и че правят разграничение с оглед спецификите на всеки казус (Решение на ЕСПЧ по делото Kurdov and Ivanov v. Bulgaria mf 16137/04). Следва да се има предвид и, че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред съда. Освен това, следва да се съобрази и факта, че в две директиви, а именно Директива 4

2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива

2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. т.е. преценката за нарушено право на защита в случая следва да се направи след задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив съдебен процес.

В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може да се направи извода, че въззивницата, макар и чужденка (руска гражданка), е разбрала в какво се изразява нарушението, за което й е съставен акта, както е разбрала и защо й е издадено наказателно постановление. Извод за това настоящия съд прави на първо място с оглед конкретиката и характера на нарушението. Касае се за деяние свързано с управление на МПС след употреба на алкохол, което е наказуемо навсякъде. И на следващо място предвид показанията на разпитаните свидетели Н. и М., които категорично и без колебание съобщават, че комуникацията с водачката (въззивницата) е била осъществявана на руски език с помощта на жена (преводачка) близка на въззивницата, която лично тя е избрала по телефона, която жена е превеждала. Следва да бъде посочено още и това, че въззивницата е със статут на продължително пребиваващ в страна чужденец от месец март 2017год., който предполага запознаването и с правилата и законите в РБ и разбирането на българския език макар и на елементарно ниво. Нещо повече от приобщените по делото писмени доказателства се установява, че въззивницата е комуникирала с различни институции в РБ подавала е документи за снабдяване с други официални такива. При това положение за настоящия съд няма никакво съмнение, че въззивницата е била наясно с това какво нарушение е извършила още в момента на проверката и на съставяне на АУАН, поради което нарушено право на защита не е налице.

Съдът не споделя и наведеното в жалбата възражение за допуснато нарушение на чл. 42, т.6 от ЗАНН при съставяне на АУАН, тъй като в АУАН изрично е посочена датата на раждане на въззивницата. Следва да бъде посочено, че мястото на раждане е вписано като реквизит при възможност за 5 установяване, а и останалите вписани в жалбата като предвидени по възможност реквизити са с оглед индивидуализиране на нарушителя чужденец очевидно без трайна връзка с РБ. Настоящия случай обаче не такъв. Въззивницата е със статут на продължително пребиваваща в страната същата е индивидуализирана освен с имена и дата на раждане и с ЛНЧ, както и с адрес на територията на РБ, поради което и за каквото и да било объркване досежно адресата на АУАН и НП и дума не може да става.