Решение № 211 от 09.05.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 481/2022
- Вид
- Решение № 211
- Подписан
- 09.05.2024
- В сила
- 11.06.2024
- Състав
- Кръстина Любенова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 211 гр. Пловдив, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Кръстина Люб. Димитрова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Търговско дело № 20225300900481 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.432, ал.1 от Кодекс за застраховането.
Ищецът Т. С. К., ЕГН ********** от гр.****, ул.”*******”№** твърди, че на *******г. около **** часа в гр.*****, на ул.”*****”№***, при управление на товарен автомобил „Ивеко А65Ц15Арабио” с рег.№*** с несъобразена скорост водачът И. Ц. Ч. е блъснал ищеца, пресичащ като пешеходец пътното платно отляво надясно. Съставен е констативен протокол за ПТП и е образувано досъдебно производство №***/2021г. по описа на Сектор „РПТ” – ****. На ищеца били причинени увреждания и бил хоспитализиран по спешност в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ”****” – ****. Поставена му била диагноза „контузио капитис, храктура крании линеарис ет, контузио церебри дифуза и хеморагия субарахноидалис трауматика”. Твърди, че преживял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, безсъние, затрудняване на движенията при извършване на ежедневни дейности като обличане, къпане, ограничаване на социалния живот, зависимост от чужда помощ, безпокойство.
Твърди се, че към датата на произшествието виновният водач е имал 1 валидна застраховка “гражданска отговорност” при „ЛевИнс“АД, посредством застрахователна полица №******, валидна за периода от 24.06.2021г. до 23.06.2022г. Ищецът предявил претенциите си пред застрахователя със заявление от 26.04.2022г. В определения от закона тримесечен срок не му било заплатено обезщетение.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника „Лев Инс“АД, ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Симеоновско шосе”№67А да заплати на ищеца сумата 40 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законна лихва, считано от 26.04.2022г. до окончателното изплащане.
В срока по чл.367, ал.1, ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Оспорва се твърдението за вина на водача на застрахованото МПС за настъпване на ПТП и механизма на последното. Ответникът счита, че настъпване на произшествието вина има или в много голяма степен е допринесъл ищецът, който в пияно състояние, в тъмната част на денонощието, с тъмни дрехи се е движел по пътното платно и е навлязъл внезапно пред автомобила. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка на ПТП с посочените в исковата молба телесни повреди. Счита, че искът е предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Оспорва и претенцията за лихва.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори, а това е видно и от представените по делото писмени доказателства /протокол за ПТП, епикриза/, че на *******г. в гр.*****, на ул.”*****”№***, около **** часа ищецът Т. С. К. е пресичал като пешеходец пътното платно отляво надясно пред автомобила, управляван от И. Ц. Ч., при което бил ударен от същия автомобил. След инцидента пострадалият е приет по спешност в УМБАЛ „****”ЕАД – **** в тежко увредено общо състояние, тежко безсъзнателно състояние. При извършените прегледи е установено, че е с черепна фрактура и дифузна мозъчна контузия, в състояние след употреба на алкохол. Лекуван е в болничното заведение за периода от 24.07.2021г. до 30.07.2021г. В епикризата е записано, че в деня след приемането му 2 пациентът се подобрил и стабилизирал – с прояснено съзнание и адекватен; в следващите няколко дни се оплаквал от гадене и повръщане, които оплаквания са отзвучали напълно след назначеното медикаментозно лечение; на 2-3 ден пациентът вертикализирал и раздвижел активно, субективните оплаквания отзвучали напълно. Посочено е още, че К. отказвал да спазва наложения му постелен режим и указанията на персонала, като искал да пуши цигари, да си тръгва с твърдението, че не няма повече оплаквания и не желае да стои в клиниката.
Видно от представената справка от Гаранционен фонд, за управляваното от водача Ч. МПС към датата на ПТП е имало сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответното дружество, валидна за периода 24.06.2021г. – 23.06.2022г.
Приетата по делото комплексна експертиза в медицинската й част установява, че при описаното ПТП на ищеца са причинени: контузия на главата, линейно счупване на черепния покрив /поотделно и в съвкупност довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/, контузия на мозъка /довела до разстройство на здравето временно опасно за живота/, травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка /довел до разстройство на здравето временно опасно за живота/, масивна подкожна кръвна колекция в теменната област и охлузвания на двете подколенни области /поотделно ив съвкупност причинили болка и страдание без разстройство на здравето/, сопорозно-коматозно състояние /довело само по себе си до разстройство на здравето, временно опасно за живота/. Според вещото лице травматичните увреждания на Т. К. са умерени към тежки по тежест и интензитет, като в началото са застрашавали живота му. Не е получил травми, които да са ограничавали неговото движение.
Непосредствено след инцидента пострадалият е изпитвал умерени по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителния процес са затихвали до пълното им изчезване след неговото приключване.
Оздравителният процес е траел 4-5 месеца при благоприятен ход и липса на усложнения. Констатация на лекаря е, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП, извършените след това прегледи и изследвания и получените травматични увреждания. Вещото лице установява още, че съгласно протокол за извършено химическо изследване, приложен към материалите по досъдебното производство, пострадалият К. към момента 3 на ПТП е бил в състояние на тежка степен на алкохолно опИ.е /2.98 промила етилов алкохол в кръвта/. Общоприето в такава степен на алкохолно опИ.е е появата на тежко потискане на ЦНС, силна нарушена мисловна дейност, реч, съобразителност, силно нарушена координация и рефлекси, силно забавени реакции, повлияване на съзнанието до степен на сопор или кома, пълно обезчувстване към болка, тежки смущения в дишането и сърдечната дейност, възможност за настъпване на смъртен изход.
От заключението на вещото лице автоексперт се установява следното: произшествието е настъпило на хоризонтален прав участък от пътя при движение през нощта, при намалена видимост от изкуствена светлина – автомобилни фарове; автомобилът „Ивеко Абрарио” се е движел със скорост около 45 км/ч, а в момента на удара скоростта на пешеходеца е била около 6 км/ч.; пешеходецът след удара е паднал пред и вдяснопред автобуса; когато автобусът е бил на около 40 м, ищецът е предприел пресичане на платното отляво надясно пред него; в този момент К. е бил осветен от фаровете на автомобила и водачът е имал техническа възможност да го забележи; водачът е започнал да реагира на около 36.52 м чрез екстрено задействане на спирачната система, но въпреки това е настъпил вече неизбежния удар в предна дясна част на автомобила. На въпроса дали водачът е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, вещото лице отговаря, разглеждайки вариантите: ако пешеходецът се е движел с бавен, спокойно, с бърз ход или при спокойно бягане, от момента на навлизане наплатното, водачът би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и по този начин да предотврати настъпването му; ако пешеходецът се е движел с бързо бягане, от момента н навлизането му на платното за движение, водачът на МПС не е имал техническа възможност да спре и да предотврати удара; като има предвид казаното от свидетеля И. Ч., че „предполагам, че се е държал за чинара и се е спуснал, и на прибежки така се мъчеше да бяга… изскочи направо зад дървото…бил е зад дървото и оттам вече го видях, когато излезе на платното…бързаше, подтичване накрая...” вещото лице приема, че така описаното движение може да се сведе в диапазона бърз ход до спокойно бягане, при което положение водачът е имал техническа възможност да забележи пешеходеца при навлизането му на платното и чрез екстрено задействане на спирачната система да спре автобуса преди мястото на удара.
В съдебно заседание при приемане на експертизата вещото лице посочва, че 4 ищецът е пресичал пътното платно на място без пешеходна пътека.
Експертизата се възприема изцяло от съда като компетентно и обективно изготвена. Въз основа на нея се налага извода, че вина за настъпване на произшествието има както водачът на автобуса И. Ч., който е имал техническа възможност да възприеме навлизането на ищеца на пътното платно и избягване на удара чрез екстрено спиране, така и Т. К.. Виновното поведение на същия произтича от факта, че сам се е поставил в състояние на тежко алкохолно опИ.е, което значително е занижило неговата възможност за нормална мисловна дейност и съобразяване с пътната обстановка, което от своя страна е довело до нарушаване на забраните, въведени в чл.113 и чл.114 от ЗДвП, а именно „при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на определи правила”, „на пешеходците е забранено да пресичат платното за движение при ограничена видимост”. При това положение съдът приема, че ищецът и водачът на МПС в равна степен са допринесли с поведението си за настъпване на вредоносния резултат.
Предвид установената противоправност на деянието, виновно извършено от водача на застрахования автомобил и настъпилия в следствие на това вредоносен резултат, съдът счита, че съгласно чл.432, ал.1 КЗ са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника застраховател за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди от получените травми.
За доказване на конкретно преживените болки и страдания са разпитани свидетелите К.К. и В.В.. Те са посетили ищеца в болницата на следващия ден след произшествието. Описват го целия насинен, с кръвонасядания, с поставен катетър, не можел да става от леглото, разплакал се. След като Т. не искал да стои повече в болницата, свидетелите го прибрали в дома си и се грижели за него – давали му лекарства за главоболието, къпели го, хранили го.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема, че ищецът е претърпял болки и страдания от нанесените му травматични увреждания, някои от които са довели до временна опасност за живота му. Тези вреди подлежат на обезщетяване от ответника, като размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по справедливост, съгласно разпоредбата 5 на чл.52 от ЗЗД. Съдът приема, че обезщетение в претендирания размер от 40 000,00 лева би било справедливо, но поради приетия процент съпричиняване, искът ще се уважи до размер на 20 000,00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ ответникът дължи лихва за забава, считано от по-ранната дата от тази на уведомяването му за настъпилото застрахователно събитие и датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице. В случая ищецът е уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие на 26.04.2022г., видно от печата с входящ номер, положен върху уведомлението /л.14/. Ето защо лихва върху главницата ще се присъди от този момент до окончателното изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъждат разноски, тъй като е освободен от такси и разноски по делото. На представлявалите го адвокати Р. М. и Б. В. не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, тъй като са представени само пълномощни /л.9 и л.114/ за процесуално представителство и липсват договори за правна защита и съдействие, от които да е видно, че е постигната договореност за оказване на безплатна правна помощ.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество ще бъде осъдено да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса за уважената част от иска в размер на 800,00 лева, както и сумата 925,00 лева – направени разноски от бюджета на съда за експертизи.
Разпечатката съдържа 25 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d77a8ec-67c7-4411-b9b1-078cb8ad56e1