Решение № 76 от 09.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Пловдив, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600504 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХXI от НПК.

С присъда №2 от 26.05.2021г., постановена по НОХД №382/2020г. по описа на ОС – Хасково, подсъдимият В М. Х. / ***/ е признат за НЕВИНЕН в това, на 27.09.2018г. през ГКПП „*”, област * с товарен автомобил-влекач, марка „*“, рег. №* и прикачено към него ремарке марка „*“ с рег. №* без надлежно разрешително да е пренесъл през границата на страната от Република * в Република * високорисково наркотично вещество – хероин със съдържание на активeн компонент – диацетилморфин - 56,52 и 55 тегловни процента с общо нетно тегло 332,810кг. на обща стойност 29 952 900 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което на основание чл.304 от НПК е оправдан изцяло по предявеното му обвинение в извършване на престъпление по чл.242, ал.4, пр.1 вр. ал.2, пр.1 от НК.

Със същата присъда за НЕВИНЕН е признат и подсъдимият М. В. Ф. П. /****/ за това, на 28.09.2018г. през ГКПП „*”, област * с товарен автомобил-влекач марка „*“, рег. №* и прикачено към него ремарке марка „*“ с рег. №* без надлежно разрешително да е пренесъл през границата на страната от Република * в Република * високорисково наркотично вещество – хероин със съдържание на активен компонент – диацетилморфин - 55,4, 55,3 и 56,2 тегловни процента с общо нетно тегло 355,020кг. на 1 обща стойност 31 951 800лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък и на основание чл.304 от НПК е оправдан изцяло по предявеното му обвинение в извършване на престъпление по чл.242, ал.4, пр.1 вр. с ал.2, пр.1 от НК.

С присъдата, на основание чл.242, ал.7 от НК в полза на държавата е отнет предмета на престъплението – хероин със съдържание на активно вещество – диацетилморфин - 56,52 и 55 тегловни процента с общо нетно тегло 332,780кг. остатък след представителна проба и хероин със съдържание на активно вещество – диацетилморфин - 55,4, 55,3 и 56,2 тегловни процента с общо нетно тегло 354,975кг. остатък след представителна проба, както и остатък от представителни проби, съответно 42 грама и 28 грама. Окръжният съд се е разпоредил и с останалите приложени по делото веществени доказателства, като двата товарни автомобила, ведно с прикачените към тях ремаркета, контактните им ключове и регистрационни талони, както и мобилните телефони, ползвани от подсъдимите, е постановено да се върнат на собствениците им.

Недоволна от постановената присъда е останала ОП – Хасково, прокурор от която я атакува с доводи за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост, поради превратно и непълноценно анализиране на доказателствената съвкупност. Прави се искане присъдата да се отмени и да се постанови нова, с която подсъдимите В М. Х. / ***/ и М. В. Ф. П. /****/ да бъдат признати за виновни по предявените им с обвинителния акт обвинения.

Представляващият Апелативна прокуратура - Пловдив прокурор изразява различна от застъпената в протеста теза, като намира, че при постановяване на присъдата е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в излагане на противоречиви и неотговарящи на обективната действителност факти, довели и до неясни и вътрешнопротиворечиви мотиви касателно коректната индивидуализация на товарните композиции, управлявани от всеки един от двамата подсъдими на инкриминираната дата и място. Счита, че констатираните неточности не могат да се квалифицират като незначителни технически грешки и наличието им следва да се причисли към същественото нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК – липса на мотиви. По тези съображения прави предложение присъдата да се отмени на процесуално основание и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ОС – Хасково.

Въззивното производство протече в отсъствието на подсъдимите, като беше приложена хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ и б. “в“ НПК. Веднага след постановяване на първоинстанционната присъда и свързаното с нея изменение на мярката им за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Подписка“ подсъдимите са се завърнали в *, без да са посочили и без да е известен точният адрес на 2 местоживеенето им. За всяко от въззивните съдебни заседания двамата подсъдими са редовно уведомявани /от своите защитници/, като последните декларират, че подсъдимите са известени за датите на проведените във въззивната инстанция съдебни заседания. Голословно е твърдението за предприети неуспешни действия да се снабдят с необходимите визи за явяването им в съдебна зала. ПАС прецени, че неявяването на В. М. Х. и М. В. Ф. П. няма да попречи на разкриването на обективната истина. Това е така, тъй като те са присъствали и на досъдебното, и на първоинстанционното производство и са изложили информативни обяснения, които спомагат за изясняване на фактическата обстановка, поради което не се налага техен повторен разпит, а и страните не поискаха да се извършат процесуално-следствени действия с тяхно участие.

Защитниците на подсъдимите оспорват протеста и молят да не се уважава, а присъдата като правилна и законосъобразна пледират да се потвърди.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Протестът на ОП - Хасково е подаден в срок, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМ, но разгледан по същество – НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Въз основа на събрания в двете фази на процеса доказателствен материал настоящият състав намира за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият В. М. Х., по професия шофьор, извършвал международни превози.

Международен шофьор бил и неговият брат св.С. Х.. Никой от двамата не притежавал собствено товарно превозно средство. Подсъдимият М. В. Ф. П. също работил като шофьор към инкриминираната дата, като притежавал собствена товарна композиция – влекач „*“, рег.№ * и ремарке „*“, рег.№*, видно от приобщеното по делото свидетелство за регистрация, с която извършвал международните превози. Като международен шофьор работил и неговият брат св.А. В. Ф., който също притежавал собствен камион.

Макар и колеги, двамата подсъдими не се познавали.

Свидетелят М. Г. М. Н. също е от гр.*, също шофьор по професия и познавал семейството на подс.Х., бил далечен родственик на родителите му. Бил по - близък с неговия брат св.С. Х., с когото са почти връстници и преди години работили заедно в *, но С. живеел в друг град. Свидетелят притежавал два камиона, единият от които влекач „*“, рег.№* и ремарке „*“, рег.№*, видно от приобщеното по делото свидетелство за регистрация. Именно тази композиция управлявал подс.В. Х. по време 3 на курса, за който му е повдигнато настоящото обвинение. в * притежаването на товарен камион от физическо лице било разрешено, но не и извършването на международна транспортна дейност. За последната се изисквал лиценз, какъвто могли да притежават само юридически лица – търговски дружества.

Поради това собствениците на камиони сключвали договор за наем с транспортна фирма, срещу което ползвали нейния лиценз, ТИР-карнети и пр. Свидетелят М. Г. М.

Н. имал такъв договор с транспортната фирма „*“, а подс. Ф. П. – с „*“. Освен това иранските международни шофьори имали нужда от виза, за да пътуват в ЕС. Визите били 6-месечни и не се подновявали автоматично, нито се издавали лесно, поради което се случвало за определен период подсъдимите да останат без такава. Свидетелят М. Н. често си търсел шофьор, тъй като освен, че притежавал два камиона, не винаги получавал виза. Около месец преди настоящия случай подс.В. Х. извършил курс с негов камион до *. Свидетелят С. Х., брат на този подсъдим, също извършил два курса с камион на св.М. Н. през 2018 год. до *.

През м.септември 2018 год. св.М. Н. получил заявка от голяма спедиторска компания „*“ да извърши превоз на строителни плоскости от гр.*, * до *, *. Бил уведомен, че същата стока от същия склад ще товарят и ще превозват по същата релация още два камиона, но той не познавал техните шофьори. Макар по това време да нямал виза, приел заявката. Най-напред се обадил на св.С. Х. с молба да поеме курса, но последният също нямал виза в момента. Тогава започнал да звъни по телефона на подс.В. Х., за да възложи курса на него. Подсъдимият съзнателно не му вдигал телефона, тъй като още не си бил получил възнаграждението за курса до * отпреди месец. Тогава св.М. Н. помолил брат му С. да придума В. да поеме курса, за да не го загуби. Обещал възнаграждение от 600 евро, същото било уговореното възнаграждение и за курса до *. Предложил да поеме натоварването и цялата процедура по оформянето на митническите документи на територията на *, да откара натоварения камион със стоката на граничния пункт с * – гр.* от * страна, и там да предаде камиона на В.. Свидетелят М. Н. процедирал винаги по този начин, когато ангажирал друг шофьор да извърши курс с негов камион, като според св.С. Х. така е процедирано и при неговите два курса до *. В крайна сметка се стигнало до споразумение и подсъдимият се съгласил да поеме курса при условие, че свидетелят му заплати дължимото за превоза до *, което било сторено. Тъй като в * предстоял голям религиозен празник с няколко почивни дни, подс. Х. заявил, че ще тръгне на път след края на празника.

Свидетелят М. Н. отпътувал за гр.*, където натоварил стоката от склад, които не бил на производителя. Там бил посрещнат от лице на име А. Ф., който според него бил отговорник за натоварването. Последният сам и лично натоварил стоката в присъствието на свидетеля, който не взел участие в тази дейност. В склада в гр.* 4 потвърдили на свидетеля информацията, че още два камиона ще превозват същата стока, за същия получател, но те още не са натоварени. След натоварването, свидетелят уредил митническите формалности на вътрешна митница в гр.*, където камионът бил прегледан и пломбиран. Съгласно търговската практика в *, митническите документи се изпращали от спедитора служебно от вътрешната митница на граничния митнически пункт, откъдето шофьорът ги получавал от представител на спедитора, след като мине митническа проверка и на външна граница. След това св.М. Н. откарал натоварения камион на охраняем паркинг, близо до * граничен пункт към *, * и се прибрал у дома в гр.*, тъй като в * започвал голям религиозен празник, продължаващ няколко дни. От общодостъпно в интернет приложение „Гугъл Мапс е видно, че разстоянието * – * е около 20 км.

След като отминали почивните и празнични дни, св.М. Н. взел камиона си от охраняемия паркинг и го закарал на граничния митнически пункт *. Там преминал през митническа проверка с рентгеново устройство и кучета, която протекла нормално и не било открито нищо съмнително, след което камионът бил пломбиран. Получил оформените придружаващи товара митнически и транспортни документи от представител на „*“ на пункта. Най-после оставил камиона на „опашката“ на т.нар.

„нулева точка“ между * и * и отишъл с кола до гр.*, откъдето взел подс.В. Х. от дома му. После двамата се върнали на пункта и свидетелят предал на подсъдимия ключа за камиона, митническите и транспортните документи за товара и превоза. Камионът бил зареден напълно с гориво. Подсъдимият се поинтересувал има ли друга кола със същия товар и за същия адрес, за да не пътува сам. Свидетелят му отвърнал, че има още две коли, но не познава шофьорите, а от спедитора разбрал, че документите им не са готови и вероятно ще тръгнат на другия ден.