Решение № 1261 от 07.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1261 гр. Бургас, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20232120100397 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от „Йеттел България“ ЕАД срещу Т. И. Т., искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 100,76 лева, представляваща абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2020 г. по сключено между страните допълнително споразумение от 17.08.2020 г. към договор за мобилни услуги от 26.09.2015 г. за мобилен номер ***, сумата от 210,98 лева, представляваща лизингови вноски за периода от 15.09.2020 г. до 14.02.2021 г. по сключен между страните договор за лизинг от 17.08.2020 г. с предмет мобилно устройство марка „Samsung”, модел „Galaxy А20s 32 GB Dual Black”, сумата от 48,12 лева, представляваща лизингови вноски за периода от 15.09.2020 г. до 14.02.2021 г. по сключен между страните договор за лизинг от 17.08.2020 г. с предмет мобилно устройство марка „пакет базови аксесоари”, сумата от 94,31 лева, представляваща неустойка по Раздел IV, чл. 2, б. „а“ от допълнително споразумение от 17.08.2020 г. към договор за мобилни услуги от 26.09.2015 г. за мобилен номер *** и сумата от 201,54 лева, представляваща неустойка по Раздел IV, чл. 2, б. „б“ от допълнително споразумение от 17.08.2020 г. към договор за мобилни услуги от 26.09.2015 г. за мобилен номер ***, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че между страните са сключени описаните по-горе договори за мобилни и договори за лизинг. Поддържа се, че в посочения период ответникът не е заплащал абонаментни такси и дължимите лизингови вноски по договорите. Посочва се, че при прекратяването на абонамента на ответника са начислени неустойки в размер на три месечни абонаментни такси по съответния договор за мобилни услуги, както и неустойка в размер на направената отстъпка за лизинговите вещи за оставащия срок на договора.

1

Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника, се сочи, че кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, поради което на кредитора били дадени указания да предяви настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.

Направено е искане за уважаване на предявените искове. Претендира се присъждането на направените съдебно-деловодни разноски.

На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията към нея.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност. Сочи се, че поради незаплащане на част от задълженията, на ответника са преустановени всички услуги доставяни от ищеца, в това число изходящи обаждания, интернет и смс, която санкция за неизпълнение не е уговорена между страните. Оспорват се претенциите за неустойки.

Постъпило е на 12.05.2023 г. становище на ищцовата страна, в която се изразява становище по хода на делото, по доказателствата и по същество и представя доказателства.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не изпраща представител.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован се явява лично, като поддържа отговора на исковата молба и не възразява относно приемането на представените от ищеца писмени доказателства.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 7440/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, срещу която в преклузивния едномесечен срок е постъпило възражение от длъжника и искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК.

От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно заверени преписи от: Договор за мобилни услуги, сключен между страните от 26.09.2015 г. за абонаментен план Резерв Стандарт 39.99 лева и предпочетен номер *** (л. 11 - л. 12), допълнително споразумение от 17.08.2020 г. към договора за мобилни услуги за мобилен номер *** с абонаментен план Тотал + 30,99 (л. 16 - л. 18), Договор за лизинг от 17.08.2020 г., сключен между страните, с предмет мобилно устройство марка „Samsung”, модел „Galaxy А20s 32 GB Dual Black”, с уговорени 23 месечни лизингови вноски в размер на 9,59 всяка (л.

19). Съгласно чл. 4 от договора, лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба. Договор за лизинг от 17.08.2020 г., сключен между страните, с предмет мобилно устройство марка „пакет базови аксесоари”, с уговорени 23 месечни лизингови вноски в размер на 2,11 всяка (л. 23 - л. 26).

Съгласно чл. 4 от договора, лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба. Представени са подписани от абоната декларации - съгласие от 26.09.2015 г. и 17.08.2020 г., че Т. Т. е получил екземпляр от общите условия на ищеца (л. 14 и л. 22). Представени са подписани от абоната приложения – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 26.09.2015 г. и от 17.08.2020 г. (л. 15 и л. 20 – л. 21). По делото (л. 6 – л. 10, л. 7073) са приети описаните в исковата молба фактури, издадени от мобилния оператор и общо и детайлно потребление за мобилен номер*** за процесния период, а на л. 74 е приложена справка за издадените от ищеца фактури за ползвани телефонни услуги и съответните плащания от 01.08.2020 до 09.05.2023 г. На л. 27 – л. 30 са представени Общи условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, действали за процесния период.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на 2 страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена редовно на длъжника. В едномесечния срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД:

От гореописаните, приети по делото, неоспорени досежно тяхната автентичност, Договор за мобилни услуги, сключен между страните от 26.09.2015 г. за абонаментен план Резерв Стандарт 39.99 лева и предпочетен номер ***, допълнително споразумение от 17.08.2020 г. към договора за мобилни услуги за мобилен номер *** с абонаментен план Тотал + 30,99 по категоричен начин се установява възникването между страните на облигационно отношение, което ги обвързва и което е действало в рамките на заявения от ищеца период на потребление от 15.09.2020 г. до 14.12.2020 г.

Неоснователно е възражението на ответника, че липсва уговорка между страните след първата неплатена такса, ищецът да ограничава ползването на услугата. По горепосочените договори се прилагат Общи условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги. Видно от т. 27 от Общите условия, ищецът има право да ограничи и/или спре достъпа на потребителя до услугите, при неплащане в срок на дължимата по фактурата сума. Това правило обвързва ответника, тъй като той е получил подписан екземпляр от Общите условия и изрично се е съгласил с тях, видно от подписаните декларации-съгласие от 26.09.2015 г. и 17.08.2020 г.

Неоснователно е искането на ответната страна претендираната сума за използвани услуги да се изчисли съразмерно, с оглед на предоставените и използвани услуги, тъй като абонаментните такси се дължат за предоставения достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца и не зависят от това дали реално ответника ги потребява – по арг. т. 23, б. „б“ от Общите условия. В случая между страните не е спорно, че достъп е предоставен. Отделно от това, обратното не би обосновало сключването на допълнителното споразумение от 17.08.2020 г. Предвид извода, за предоставяне на достъп до мрежата по процесните договори към 17.08.2020 г., в тежест на ответника е да докаже преустановяване на този достъп след 17.08.2020 г. По делото обаче не са ангажирани доказателства за преустановяване на достъпа до мрежата за периода след сключване на допълнителното споразумение, поради което настоящият състав приема, че в исковия период ответникът е имал достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца. При наличие на всички изискуеми предпоставки, съдът намира, че предявените искове са доказани по своето основание и следва да бъдат уважени в заявените размери.

По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 345, ал.

1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД

От ангажираните по делото писмени доказателства, се установява, че на 17.08.2020 г., между страните е сключен договор за лизинг, който валидно ги обвързва. По силата на договора - чл. 1 и чл. 2, ответникът като лизингополучател е получил за временно и възмездно ползване мобилно устройство марка „Samsung”, модел „Galaxy А20s 32 GB Dual Black”, с уговорени 23 месечни лизингови вноски в размер на 9,59 лева всяка, с обща стойност на вноските 220,57 лв. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство, като подпише договор за изкупуване с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане срока на договора и след като заплати изкупна цена от 9,59 лева. Ал. 3 от същия член предвижда, че ако правото на изкупуване не бъде упражнено, то устройството подлежи на връщане в срок до един месец от изтичане на договора, като в същия срок лизингополучателят може да 3 заяви изрично в писмена форма, че желае да върне устройството. Съответно, ако не изпълни задължението си за връщане на устройството, респ. заяви в писмена форма, че не желае да закупи устройството, лизингополучателят дължи неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 9,59 лева. Съгласно чл. 4 лизингополучателят подписвайки договора е декларирал, че е получил устройството във вид годен да го ползва. С оглед обвързващата сила на подписания от ответника документ с цитираното изявление, съдът приема, че лизингодателят надлежно е изпълнил задължението си да предостави вещта и за лизингополучателя е възникнало задължението да заплаща договорената цена за ползването.

Крайният падеж е настъпил на 17.07.2022 г. Доколкото в случая претенцията на лизингодателя се съразмерява с дължимата до края на договора лизингова цена и предвид липсващи твърдения лизинговата вещ да е била върната на лизингодателя, то следва да се приеме, че цената за ползването на вещта за срока до края на договора, който е и изтекъл към момента на завеждане на делото, е дължима.

От погасителния план към договора за лизинг, приобщените фактури и депозираното от ищеца становище от 12.05.2023 г. става ясно, че процесната сума от 210,98 лева, представляваща лизингови вноски за отчетния период от 15.09.2020 г. до 14.02.2021 г. по сключен между страните договор за лизинг от 17.08.2020 г., остойностяваща двадесет и една на брой лизингови вноски, от които три броя за периода 15.09.2020 г. – 14.12.2020 г. и сбор от 18 лизингови вноски, дължими поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия за периода 15.01.2021 г. - 14.02.2021 г., плюс двадесет и втора, начислена като вноска за придобиване собствеността върху апарата, доколкото не е бил върнат на лизингодателя. Не се твърди и не се установява ответникът да е извършвал плащания на дължимите лизингови вноски, поради което ответникът дължи договорените 21 месечни лизинговни вноски на обща стойност 201,39 лева. Остатъкът в размер от 9,59 лв. обаче не съставлява лизингова вноска, а е допълнителна сума за изкупуване на вещта.