Определение № 31553 от 25.07.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31553 гр. София, 25.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110169774 по описа за 2024 година

Подаденa e молбa от ЕАД „Д. М.“, чрез адв. Д. М. за изменение на решение № *** от 16.04.2024 г. постановено по гр. д. № 69774/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

С молбата се иска да се присъди възнаграждение в размер на 480 лв., вместо присъдените 360 лв., тъй като по делото са разгледани два иска, като се допълва, че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09. 07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения се дължи възнаграждение в размер не по- нисък от минималния за всеки иск.

Насрещната страна в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК оспорва молбата като неоснователна, като моли съда да остави без уважение искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Подадена е молба и от „**********“ ЕООД за изменение на решение № ***/16.04.2025 г. постановено по гр.д. № 69774/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

В молбата се твърди, че съдът неправилно е начислил ДДС в размер на 20 % върху присъденото адвокатско възнаграждение. Счита, че когато насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на чл.

ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО. Поддържа, че нито ЗДДС, нито ЗА въвеждат изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавена стойност.

Насрещната страна по молбата на ответника заявява, че предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. Счита, че дължимото възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС следва да включва ДДС.

Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Исканията по чл. 248 от ГПК са направени в рамките на законоустановения срок от легитимирани страни, поради което се явяват процесуално допустими.

Разгледано по същество искането обективирано в молба с вх. № ******* от 29.04.2025 г. е неоснователно.

С решение *** от 16.04.2025 г. постановено по гр. д. № 69774/2024 г. по описа на СРС, 39 състав е прогласена за нищожна по предявения от И. К. Д., 1 срещу „**********“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, клаузата за заплащане на такса за бързо разглеждане по договор за паричен заем № *************** от 29.06.2021 г., сключен между „**********“ ЕООД и И. К. Д., както и е осъден ответникът **********“, да заплати на И. К. Д., по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.

1 ЗЗД сумата от 55,82 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем № *************** от 29.06.2021 г., сключен между „**********“ ЕООД и И. К. Д., ведно със законната лихва от 22.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението „**********“ ЕООД е осъдено, да заплати на И. К. Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски в исковото производство, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на ЕАД „Д.

М.“ сумата от 360 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Настоящият състав намира, че в случая правилно е определено с оглед изхода на спора дължимото възнаграждение. При определяне размерите на адвокатските възнаграждения следва да се прави разграничение дали са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от един ищец срещу определен ответник няколко иска или са предявени в условията на субективно съединяване искове от няколко ищци срещу определен ответник. В настоящия случай е налице първата хипотеза, поради което интересът върху който следва да се определи минималния размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове - в този смисъл определение № 29 от 20.01.2020 г., по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС.

Още повече, че с определение № 603 от 11.10.2021 г. постановено по ч.гр.д. № 3103/2021г. по описа на ВКС и определение № 10 от 13.01.2020 г. постановено по ч.гр.д. № 4908/2021г. по описа на ВКС се възприема становище, че адвокатското възнаграждение принципно следва да се определя върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск по отделно. По отношение на оплакванията, че размерът на възнаграждението следвало да се съобрази с наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се посочи, че в случая с решението е присъдено в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер от 360 лева.

Касае се за осъществено безплатно процесуално представителство и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда. Действително така посочената сума е в размер по-нисък от определения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В същото време предвид даденото тълкуване с решение от 25.01.2024 по дело С-438/22, СЕС посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая интересът по делото е в малък размер, вида и количеството на извършената работа се изразява в подаването на искова молба, както и молба за разглеждане на делото в отсъствие на адвоката, като делото не се отличава с фактическата и правна сложност. При така изяснените параметри на релевантните обстоятелства, настоящият състав намира, че сумата 360 лв. е адекватно възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за представителството на ищеца пред настоящата инстанция. С оглед на гореизложеното молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна.

По отношение на молбата на „**********“ ЕООД:

Настоящият състав намира, че следва да посочи, че никъде в мотивите нито в диспозитива на решението е посочил, че определената сума за 2 възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е с начислен ДДС, поради което оплакванията на страната в тази насока са неоснователни и е безпредметно да бъдат обсъждани. По изложените съображения следва извода, че депозираната от „**********“ ЕООД молба с правно основание чл.

248 ГПК, ал. 1 ГПК се явява неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбa с вх. № ******* от 29.04.2025 г. от ЕАД „Д. М.“, чрез адв. Д. М.. за изменение на решение № *** от 16.04.2025 г. постановено по гр. д. № 69774/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № ******* от 30.04.2025 г. от „**********“ ЕООД за изменение на решение № *** от 16.04.2025 г. постановено по гр. д. № 69774/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3