Решение № 166 от 02.07.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Бургас , 02.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Недялка П. Пенева

Даниела Д. Михова

Детелина К. Димова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20212100500561 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на М. Н. П. и В. Г. Г. (вх.№ 275268/09.12.2020 г. на БРС), против решение № 260416 от 13.10.2020 г. по гр.д.10145/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивниците иск против Г. СТ. А. от ***, за приемане за установено по отношение на ответницата, че същата дължи солидарно на ищците сумата от 4318,04 лв, представляваща ½ от разноските, направени по водене на гр.д.5581/2013 г. по описа на Бургаски районен съд, адм.д.2018/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас, по гр.д.8997/2014 г. по описа на Бургаски районен съд, по адм.д.3/2016 г. по описа на Бургаски районен съд, по адм.д.444/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас, платени изцяло от кредиторите; сумата 696,89 лв, представляваща лихва за забава, начислена върху главница в размер на 4 318,04 лв, за периода от 18.11.2017 г. /датата на влизане в сила на решението, постановено по адм.д.444/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас/ до 20.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 4 318,04 лв, считано от 21.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане е предмет на Заповед № 3352/09.09.2019 г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.5478/2019 г. на БсРС, и с което решение въззивниците са осъдени да заплатят на въззиваемата Г.А. сумата от 696 лв за направените разноски по гр.д.10145/2019 г. по описа на Бургаския районен съд.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По-конкретно се твърди, че по делото е доказано, че вследствие заплатените от двамата ищци разноски по описаните по-горе дела, цената на подобренията в съсобствения на страните недвижим имот значително се е намалила в сравнение с оценката на Община Созопол, при което вместо сумата от 13 000 лв, сумата, която която ответницата е следвало да заплати, за да могат 1 страните наследствения си имот, е била определена на 3 318 лв. Сочи се още, че тъй като ответницата, въпреки многобройните покани от Община Созопол, не е заплатила и сумата от 3 318 лв, за да не бъде изнесен имотът на публична продан ищците са заплатили и дължимата от ответницата сума. Твърди се, че ответницата с конклудентни действия е приела и е съгласна с предприетите от останалите наследници действия, но е отказала да им заплати заплатените от тях вместо нея суми. Излагат се твърдения, че по този начин ответницата се е възползвала от всички извършени от останалите наследници благоприятни за нея действия и се е обогатила от плащанията и от извършените в нейна полза дължими съдебни разноски по делата и дължими суми към Община Созопол, за да придобие тя безвъзмездно ½ ид.част от имота. Твърди се, че тези доводи и фактически твърдения, както и представените в тази връзка доказателства, не са обсъдени от първоинстанционния съд.

Сочи се, че неправилно съдът е обсъдил като доказателства само представените списъци за разноски, които не доказват реално извършено плащане, и не е съобразил, че в решенията по изброените по-горе дела, съответният съд е коментирал направените от ищците разноски във връзка с представените първични документи, удостоверяващи извършените плащания.

Твърди се, че съдът е следвало да приеме от конклудентните действия на ответницата, че тя признава извършените в нейна полза плащания. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което искът се уважава в пълния предявен размер.

Претендират се разноски за двете инстанции. Не са ангажирани нови доказателства.

В законовия срок против въззивната жалба на ищцата е подаден писмен отговор от ответницата по делото Г.А., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Излагат се твърдения, че по делото не е проведено пълно главно доказване (със съответните платежни документи), че ищците реално са заплатили претендираните от тях суми като съдебни разноски. На второ място се твърди, че по изброените дела ответницата не е била представлявана от адвокат, не е извършвала съдопроизводствени действия, а по адм.д.444/2017 г. на Административен съд Бургас не е била и страна, поради което е неоснователна претенцията за заплащане от ответницата на припадащата й се ½ ид.ч.от съдебните разноски, само защото притежава ½ ид.част от наследствения имот. На следващо място се твърди, че не е налице увеличение на имуществото на ответницата. Излагат се съображения, че правото на собственост на сграда с идентификатор *** е признато на наследниците на Ж.З. за сумата от 6636 лв (вместо за 26 000 лв), но не и на ответницата, поради което е неоснователно твърдението, че тя е придобила недвижим имот на по-ниска цена. Сочи се още, че ищците не са доказали твърдяното обогатяване на ответницата и твърдяното тяхно обедняване, да произтичат от едни и същи факти. На следващо място се твърди, че ответницата не е била жалбоподател по сочените от ищците дела, не е искала да обжалва посочената заповед на Кмета на Община Созопол, поради което е неоснователно искането тя да заплати половината от направените от ищците разноски по тези дела. Твърди се, че обжалваното решение е правилно, обосновано, не са допуснати процесуални нарушения при постановяването му поради което се претендира същото да бъде потвърдено.

Също не се сочат нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззивниците М. Н. П. и В. Г. Г. за приемане за установено, че въззиваемата-ответник Г.А. дължи солидарно на ищците сумата от 4318,04 лв, представляваща ½ от разноските, направени по водене на гр.д.5581/2013 г. по описа на Бургаски районен съд; гр.д.8997/2014 г. на БРС; адм.д.2018/2013 г. на Административен съд Бургас; адм.д.3/2016 г. на 2

Административен съд Бургас; и адм.д.444/2017 г. на Административен съд Бургас; сумата 696,89 лв представляваща лихва за забава, начислена върху главница в размер на 4 318,04 лв, за периода от 18.11.2017 г. (датата на влизане в сила на решението, постановено по адм.д.444/2017 г. на Административен съд Бургас) до 20.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 4 318,04 лв, считано от 21.06.2019 г. до окончателното изплащане, както и осъждане на ответника да заплати направените разноски по делото и по ч.гр.д.5478/2019 г. на БРС. Твърди се, че сумата представлява дължима от ответницата, в качеството й на наследник на Ж.З. и на собственик на ½ от притежаваните от него имоти, ½ от заплатените от останалите наследници съдебно деловодни разноски (за съдебни такси, съдебно-технически експертизи и адв.възнаграждения) по изброените по-горе дела във връзка с възстановяване на собствеността на наследниците на Ж.З. на собствеността на притежаваните от него имоти. Твърди се, че общият размер на заплатените от ищците съдебни разноски по посочените граждански и административни дела е 8 636,08 лв, от които ответницата, като наследник на Ж.З. с ½ид.част от наследството, дължи 4 318,04 лв. Сочи се, че благодарение на заплатените от двамата ищци съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорари по посочените дела, ответницата е придобила недвижим имот за сумата от 3 318 лв, вместо за сумата от 13 000 лв, която следвало да бъде платена, ако не са водени посочените дела. Сочи се, че за претендираните суми са предмет на Заповед № 3352 от 09.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.5478/2019 г. по описа на БРС.

В заявлението по ч.гр.д.5478/2019 г. по описа на БРС, делата, по които се твърди, че са направени претендираните съдебни разноски, са изброени, но самите разноски не са конкретизирани нито по което конкретно дело и на какво основание са направени, нито като размер.

С нарочна Уточняваща молба (вх.№ 1533/13.01.2020 г.) претенцията е конкретизирана и е посочено, че: по гр.д.5581/2013 г. на БРС се претендира общо 1262,50 лв (възнаграждение на вещи лица по единична и по тройна и повторна тройна експертизи, и за заплатен адв.хонорар); по гр.д.8997/2014 г. на БРС се претендира общо 362,79 лв (за депозит за вещо лице и за заплатено адв.възнаграждение); по адм.д.2018/2013 г. на Административен съд Бургас се претендира 450 лв (за заплатено адв.възнаграждение); по адм.д.3/2016 г. на Административен съд Бургас се претендира общо 1367,75 лв (за възнаграждения за вещи лица и за заплатен адв.хонорар); и по адм.д.444/2017 г. на Административен съд Бургас се претендира 750 лв (за заплатен адв.хонорар).

Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е представила писмен отговор на исковата молба, с който е оспорила предявените искове като неоснователни. Твърди се, че ответницата не е била жалбоподател по посочените от ищците дела, нещо повече – тя не е искала да обжалва посочената заповед; твърди се, че ответницата не е била представлявана от пълномощниците на ищците по делата, нито от свой пълномощник и не е извършвала съдопроизводствени действия, поради което е неправилно становището на ищците, че ответницата следва да заплати припадащата й се 1/2 ид.ч. от съдебните разноски. Сочи се още, че този извод следва и от произнасянето на съдилищата по разноските в посочените решенията, където Община Созопол е била осъдена да заплати разноските по делата на жалбоподателите, но не и на ответницата. На следващо място се сочи, че по адм.д.444/2017 г. на Административен съд - Бургас, ответницата изобщо не е страна, съотв.не е могла да атакува решението в частта на разноските, а самите ищци са разполагали с възможността по чл.248, ал.1 от ГПК да искат неговото допълнение или изменение в частта на разноските.

Оспорва се твърдението, че ответницата е придобила недвижим имот за сумата от 3 318 лв, 3 вместо за 13 000 лв като се сочи, по силата на Заповед № 8-Z-895/26.08.2019 г. на Кмета на Община Созопол, ответницата не е придобила право на собственост върху сграда с идентификатор № ***, представляваща подобренията (изградената в имот с идентификатор №*** постройка). Оспорва се и реалното извършване на претендираните разноски, техния размер и заплащането им от двамата ищци. Оспорва претенцията за мораторна лихва.

С обжалваното решение БРС е отхвърлил исковете като е приел, че от представените от ищците доказателства не се доказва извършването от ищците на претендираните от тях съдебни разноски.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Настоящият състав приема, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и изводите му по фактите са обосновани.

Съдът намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че доводите и фактическите твърдения на ищците, както и представените в тази връзка доказателства, не са обсъдени от първоинстанционния съд, а съдът е обсъдил като доказателства само представените списъци за разноски, които не доказват реално извършено плащане, и не е съобразил, че в решенията по изброените по-горе дела, съответният съд е коментирал направените от ищците разноски във връзка с представените първични документи, удостоверяващи извършените плащания.

По иска по чл.59 ЗЗД, съдът следва да установи дали и доколко е налице неоснователно обогатяване на едната от страните за сметка на другата, както и дали е налице причинна връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца. В тази връзка, както правилно е посочил първоинстанционният съд, ищецът следва да докаже своето обедняване, обогатяването на ответника и причинната връзка между двете, а ответникът – наличието на правно основание на своето обогатяване.