Решение № 326 от 01.06.2026, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Враца, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделин Й. Захариев при участието на секретаря ВАЛЯ П. АПОСТОЛОВА като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело № 20261420100294 по описа за 2026 година

Предявен е отрицателен установителен иск от В. Х. К. от гр.Враца против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, гр.София, с настоящо наименование „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за признаване, че ищецът не дължи на ответника сумите: 3136.81 евро - главница по договор за кредит от 19.05.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.07.2013г. до окончателното й изплащане, 442.48 евро възнаградителна лихва за периода 05.01.2012г. до 03.05.2013г.; 455.49 евро мораторна лихва за периода 03.02.2012г. до 02.07.2013г.;131.83 евро -. направени разноски. Ищецът поддържа, че посочените суми са предмет на изпълнителен лист, издаден на 08.10.2013г. по ч.гр.дело № 2793/2013г. на РС гр.Враца, въз основа на който е образувано изп.дело № 178/2014г. на ЧСИ В.Йо., рег.№ *** в КЧСИ.

Твърди се, че вземането е погасено по давност, тъй като последното валидно изпълнително действие е извършено на 15.06.2018г., а на 15.05.2019г. служебният архив на ЧСИ Й. е запечатан и предаден на приемащия ЧСИ Ц. Н., който също е извършвал изпълнителни действия. Твърди образувано изп.дело №2326/2024г., както изп.дело № 157/2025г., което е прекратено с постановление от 05.11.2024г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Поддържа, че по това изпълнително дело са постъпвали парични суми от наложени запори. Счита, че са изминали повече от пет години от 15.06.2018г., сочена за датата на последните валидни изпълнителни действия, от когато е започнала да тече пет годишна погасителна давност, с две прекъсвания на давността, считано от 15.09.2019г. до 03.07.2020г., и считано от 08.02.2024г. до 24.07.2024г., при съответните прехвърляния на архива на ЧСИ Н. и ЧСИ Н.. Счита, че към 28.02.2025г. е изтекла погасителната давност за кредиторовите вземания по посочения изпълнителен лист, поради непредприемане на ефективно изпълнително действие, годно да прекъсне давността. Претендира направените в 1 производството разноски.

Искът е с правно основание чл.439, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.

В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че вземането му не е погасено по давност, тъй като съгласно тълкувателната и съдебна практика на ВКС всяка редовна молба от взискателя прекъсва давността. Твърди, че по изпълнението са предприемани множество изпълнителни действия, прекъсващи давността, включително и по последното ИД № 157/2025г. на ЧСИ М.Н. Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С изпълнителен лист от 08.10.2013 г. по ч.гр.дело №2793/2013 г. на Районен съд Враца е осъден В. Х. К. да заплати на БНП П. П. Ф. ЕАД сумата от 6135.07 лева – главница по договор за кредит PLUS 01579095 от 19.05.2011 г., сумата от 865.41 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.01.2012 г. до 03.05.2013 г., сумата от 890.86 лева – мораторна лихва за периода 03.02.2012 г. до 02.07.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 157.83 лева – държавна такса и сумата от 100.00 леваадвокатско възнаграждение.

За събиране на дължимите вземания било образувано изп. дело №20147210400178 по описа на ЧСИ В. Й. като в хода на изпълнителния процес е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжинка – ЕТ НЕЛМИРА К.А, получено от управителя Н. К. на 19.05.2014г.

По делото е приложен протокол от 02.03.2016 г. неподписан от ЧСИ В. Й. за насрочване на опис на движими вещи на длъжника за 22.03.2016 г. от 11.00ч.

На 13.06.2016г. от Кредит инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД е постъпила молба за конституиране като взискател по делото, поради сключен договор за прехвърляне на вземания между него и предходния кредитор П. П. Ф. ЕАД.

На 28.09.2016 г. от Кредит инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД е постъпила молба за извършване на справка в ТП на НОИ на името на длъжника за наличието на валидно сключени трудови договори като при наличието на такива да се предприемат изпълнителни действия за обезпечаване на вземането.

На 23.11.2016г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на В К. - ЧЕЗ Разпределение България за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение.

На 22.12.2016 г. по изп. дело е постъпил писмен отговор от работодателя, че по отношение на К. са постъпили преди това три запорни съобщения, като настоящото се явява четвърто и работодателят няма задължение да извършва разпределение на суми като съдебен изпълнител с последващ запор може да се присъедини към изпълнителното дело по предходния запор като след присъединяването, съдебният изпълнител по първия наложен запор следва да извърши разпределение.

На 02.05.2017 г. е постъпила молба от Кредит инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД за налагане на запор на банкови сметки на длъжника в ЦКБ АД и ОББ АД.

На 15.06.2018г. са изпратени 2 бр. запорни съобщения: до Централна кооперативна банка АД и до Обединена българска банка АД.

2

На 12.03.2021г. е постъпила молба от КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД по изп. дело 178/2014 г. на ЧСИ Ц. Н. за извършване на справки в електронния регистър на БНБ и запор върху откритите банкови сметки на длъжника.

Върху молбата е отразено, че няма пълномощно.

На 25.10.2024г. по изп. дело №20247230402326 е подадена молба от КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД до ЧСИ М. Н., рег.№ ****** за извършване на справка в Електронния регистър на БНБ на името на длъжника и да се наложат запори върху новооткритите му банкови сметки, както и върху вземанията му от финансови и платежни институции. Поискано е да се извърши справка в НАП на името на длъжника за наличието на валидно сключени трудови договори, получавани пенсии, както и да се наложи запор на получаваните от длъжника трудови възнаграждения или пенсии, а в случай че не бъдат наложени запори да се насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника.

С Постановление изх.№ 13292/05.11.2024г. на ЧСИ е прекратено ИД 2326/2024г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като на основание чл.433, ал.З от ГПК са вдигнати наложените възбрани и запори. Отбелязано е, че постановлението е влязло в сила на 21.11.2024г.

На 28.02.2025г. въз основа на процесния изпълнителен лист е постъпила молба за образуване на изпълнително дело от КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД до ЧСИ М.Н. срещу длъжника В. Х.. Поискано е насрочване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, както и да се извърши справка в електронния регистър на БНБ на името на длъжника и да се наложат запори върху ноовооткритите му банкови сметки, както и върху вземанията му от финансови платежни институции.

На 19.03.2025г. са изпратени четири броя запорни съобщения до ОББ АД, до Банка ДСК АД и до Пейнетикс АД за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, както и до Елетроразпределителни мрежи запад ЕАД за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

На 19.03.2025 г. е изпратено писмо до В. Х., с което е уведомен на 24.03.2025 г. за така посочените четири броя запори.

При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:

Според чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва при материалноправна незаконосъобразност принудителното изпълнение. Искът може да се основе само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай се твърди, че претендираното вземане е погасено по давност поради непредприети изпълнителни действия в петгодишния давностен период.

Според ППВС № 3/18.11.1980г. образуването на изпълнителното производство прекъсва погасителната давност, като след това, докато изпълнителният процес е висящ, давност не тече. Според тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС №3/1980г. погасителната давност за вземания, признати с влязло в сила съдебно решение, е прекъснала с образуване на изпълнителното дело.

За претендираните като погасени по давност вземания е издаден изпълнителен лист от 08.10.2013 г. по ЧГД №2793/2013 г. на РС Враца, по който е образувано изпълнително дело №178/2014 г. по описа на ЧСИ В. Й..

В случая, тъй като изп. дело 178/2014 г. по описа на В. Й. е образувано по време на действие на ППВС № 3/18.11.1980г. за него се прилагат правилата посочени в 3

ППВС и погасителната давност е прекъсната през 2014г., доколкото е образувано и изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника – ЕТ НЕЛМИРА К.А, получено от управителя Н. К.а на 19.05.2014г., като нова давност е започнала да тече съгласно постановките на ТР № 2/26.06.2015г.

На 02.03.2016 г. е съставен протокол за нарочване на опис на движими вещи на длъжника за 22.03.2016 г. от 11:00ч., но тъй като същия не е подписан от съдебния изпълнител, това действие не е валидно извършено и не е прекъснало погасителната давност.

Доколкото до 26.06.2015г. – дата на приемането на тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980г. е обявено за изгубило сила, процесното принудително изпълнение не е било прекратявано с нарочен акт на съдебния изпълнител, т.е. било е висящо до този момент /26.06.2015г./, погасителната давност е спряла. Така новата петгодишна давност, след прекъсването на предходната с образуването на изпълнителния процес и спирането на течението на давностния срок при висящността на принудителното изпълнение, започва да тече от постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС.

В този смисъл е определение №735/06.11.2019 г. по гр.дело №3982 на трето гр.отделение ГК на ВКС.

Образуването на изпълнителното производство прекъсва погасителната давност, като след това, докато изпълнителният процес е висящ, давност не тече - ППВС №3/1980г. С т. 10 ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, според което в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко изпълнително действие, като от момента на същото започва да тече нова давност, но през времетраенето на изпълнителния процес давността не спира, поради което и цитираното ППВС е обявено за изгубило сила. Прилагането на даденото с горепосоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, по които не са предприемани действия за период поголям от този срок. Тогава давността би се счела за изтекла със задна дата, преди момента на постановяване на новото тълкувателно решение, при действащо ППВС № 3/1980г. Ето защо извършената с т. 10 ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980г., според горецитираните решения на ВКС по чл. 290 ГПК, поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение – 26.06.2015г., като даденото с последното задължително разрешение се прилага от тази дата и само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Такъв отговор на този правен въпрос съответства и на практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, пар. 1 Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в решение от 19. 02. 2013г. по дело П. П. срещу България /жалба № 2834/2006г./ и в решение от 10. 01. 2019г. по дело В. срещу България /жалба № 48149/2009г./. Според последната при аналогични хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС /ТР № 1/04.02.2005г. на ОСГК на ВКС/, отменящи стари ППВС /ППВС № 4/1964г./ и придаващи различно задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно действие на новия тълкувателен акт означава да се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС.