Акт № 269 от 05.11.2026, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- 115/2026
- Подписан
- 05.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 28, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 60, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1, пр. 1 и пр. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175а, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189,ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 46, ал. 1 · Закон за нормативните актове
- чл. 416, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 31, ал. 3 · Конституция на Република България
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.282 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 269 гр. Б., 05.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20261810200115 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно постановление № **** от ****г., издадено от А.З. И. - Началник група към ОДМВР С., РУ Б., упълномощен със заповед № ****г. на МВР, с което на М. И. М., ЕГН **********, на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 1 533,88 /хиляда петстотин тридесет и три евро осемдесет и осем евроцента/, в левова равностойност от 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Становищата на страните:
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от М. И. М., чрез адв. И. А. И. от АК-Л., в която са релевирани доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Иска се отмяна на Наказателното постановление.
Пред РС-Б. по време на съдебните прения на ****г., в пледоарията си адв. И. заявява, че поддържа жалбата и прави искане процесното НП да бъде 1 отменено по съображенията изложени в жалбата, като твърди и недоказаност на административно-наказателното обвинение по изложени в пледоарията доводи.
Въззиваемата страна – Началник Група към ОДМВР С., РУ - Б., редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН началникът на РУ-Б. е изложил съображения за законосъобразност на НП и прекомерност на разноските в съдебното производство, но същият не е страна в производството, поради което направените възражения и искания са недопустими и не следва да се вземат предвид.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят М. И. М. към датата на инкриминираното деяние е бил правоспособен водач на МПС. Притежавал е свидетелство за правоуправление № ****, издадено за категории В М от ОДМВР-Л.. Санкциониран е многократно за нарушения на правилата за движение по пътищата.
На 23.01.2026 г. бил съставен АУАН серия GA № **** на М. И. М., посочен като лицето, управлявало автомобила, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за това че, на 13.01.2026г., около 17.16 часа в с. Н. на ул. ****, близо до църквата, управлява лек автомобил ****, с рег. № ****, собственост на „****“ ЕООД, клон С., ЕИК ****4, с посока на движение към кръстовището с ул. **** като ускорява рязко движението на автомобила предприема маневра ляв завой, която завършва с кръг и приплъзване на задните гуми на автомобила, като се отделя силен пушек и остава черна следа по пътната настилка, в следствие на действията на водача, в непосредствена близост до други автомобили и хора.
В АУАН е отразено от актосъставителя, че е бил съставен въз основа на преписка № ****г. по описа на РУ-Б..
АУАН e връчен и предявен за запознаване със съдържанието на 23.01.2026г., който жалбоподателят подписал с отразяване в него, че не е управлявал и щял да представи възражения в срок. Обстоятелство удостоверено с подписа му.
2
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е постъпвало писмено възражение.
Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление № **** от ****г., издадено от Началник група в РУ – гр.Б., упълномощен със заповед № ****г. на МВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба” в размер на 1 533,88 /хиляда петстотин тридесет и три евро осемдесет и осем евроцента, в левова равностойност от 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
От приложеното заверено копие на НП № **** от ****г., се установява, че същото е връчено лично на нарушителя на 15.02.2026г., като жалбата срещу него е депозирана в законоустановения срок – на 23.02.2026г. /видно от отбелязването върху нея/.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства - акт за установяване на административно нарушение № **** от ****г.; справка за нарушител/водач; справка за собственост на лек автомобил; докладна записка; приемно-предавателен протокол № ****.; заповед № ****г. на Министъра на МВР за компетентност на актосъставителя и АНО; ЗППАМ № ****г., чрез експертните способи за събиране и проверка на доказателства и изготвеното въз основа на тях заключение на комплексна видеотехническа и лицево идентификационна експертиза приобщена по реда на чл.282 от НПК и устните разяснения на експерта П. К. в съдебно заседание на ****г.; веществените доказателства – два броя оптичен носител на данни диск ****, както и от показанията на разпитаните свидетели М. М., П. М. Ц., А. Н. А., макар те да са в изключително незначителен обем. От тях, а и от приложения по делото АУАН, се установява, че тези свидетели са участвали само при съставянето на АУАН № **** от ****г. на санкционираното лице М. И. М., поради което показанията им са неинформативни за конкретното нарушение, а касаят единствено процедурата по съставянето на АУАН въз основа предоставения материал от Община Б., отдел КСОР и записи от социалната платформа „Ютуб“. Свидетелските показания на Л. Т. не съдържат възпроизведени фактически данни относими към обстоятелствата по делото. Писмените 3 доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, не противоречат на фактическите констатации отразени в съставения АУАН, поради което съдът ги цени като достоверни.
Доводите на защитата за недоказаност на авторството се градят върху заключението на комплексна видеотехническа и лицево идентификационна експертиза и устните разяснения на експерта П. К., а именно: че от съдържанието на представените за изследване два диска, движението на заснетия автомобил е движението именно на ****, с рег. № ****, а лицето заснето е М. И. М.. Но в дадените в съдебно следствие разяснение вещото лице посочва, че от записа на Община Б. жалбоподателят не може да бъде идентифициран, а от втория запис, изтеглен от „Ютуб“, но сравнявайки го с другия видеозапис експертно, не може да бъде установено времето му на заснемане.
Съдът обаче приема, че доказателствената сила на АУАН – чл. 189, ал. 2 от ЗДвП (обн., ДВ, бр. 20/05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г.), не е опровергана. Историческото, сравнително и телеологическо тълкуване на посочената норма (чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове) сочи, че чл.
189,ал. 2 от ЗДвП има значение за цялото административнонаказателно производство, а не само за неговата „досъдебна фаза”. Този извод е верен преди всичко с оглед липсата на изрично ограничение относно нейния обхват.
Наред с това аргументи за възприемане на обратната теза не могат да се изведат и от систематическото й място, в какъвто смисъл са налице отделни съдебни решения (същите не са задължителни, освен по конкретните случаи и доколкото не съдържат убедителни аргументи, не се възприемат от настоящия състав на районния съд). При това чл. 189, ал. 2 от ЗДвП представлява специална норма, наличието на която изключва приложението на чл. 16 от НПК, съгласно правилото на чл. 84 от ЗАНН (Lex specialis derogat legi generali – Специалният закон дерогира приложението на общия закон). С оглед на това именно т. 7 от ППВС № 10/28.09.1973 г. по дело № 9/1973 г. е неприложима към производствата по ЗДвП и по Кодекса на труда (КТ) – чл. 416, ал. 1 от КТ.
При тази позитивноправна уредба не може да се говори и за празнота в закона, която да бъде запълнена по аналогия.
Аргументи в полза на застъпената от настоящия състав на съда теза могат да се изведат не само от формални, но и от съдържателни съображения.
4
Административнонаказателната отговорност макар и да е най-близка по своята същност до наказателната отговорност, е различен вид. В сравнение с наказателната санкция при нея по дефиниция се засягат с по-малка интензивност правата на санкционираното лице. Затова, а и при наличие на изрични правила, е неоправдано установената в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България (КРБ) и чл. 6, т. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) презумпция за невиновност да се пренася механично към по-лекия вид отговорност (вж. и чл. 14, т. 2 от Международния пакт за граждански и политически права). Тя касае единствено извършителите на престъпления по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Наказателния кодекс (обвиняемите лица), но не и на правонарушения с по-ниска степен на обществена опасност (вж. чл. 6, от ЗАНН). Още повече, че изключителният характер на презумпцията за невиновност прави юридически недопустимо прилагането й по отношение на другите видове юридическа отговорност – административнонказателна, гражданска и дисциплинарна. При това, в сравнителен план освен чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и чл. 416, ал. 1 от КТ законодателството познава и друг вид юридическа отговорност, при която в тежест на субекта, чиято отговорност се цели да бъде ангажирана, е да докаже, че е невинен – вж. чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и по отношение на което законодателно разрешение както теорията, така и юриспруденцията не намират да е в колизия с презумпцията за невинност (именно поради приложимостта й единствено към наказателната отговорност).
Накрая следва да се посочи, че чл. 189, ал. 2 от ЗДвП (и чл. 416, ал. 1 от КТ) е създаден по утилитарни съображения (с оглед на способността й да служи като средство за постигане на определена цел) – по дефиниция държавните органи действат добросъвестно, а и с оглед многобройността и еднотипността на констатираните нарушения, не може да се очаква, че лицата, установили нарушенията, ще дадат пред съда различни или по-подробни и конкретни показания от написаното от тях в АУАН, поради което до установяване на противното следва да се даде вяра на отразеното в АУАН. В тежест на оспорващия беше да докаже фактите, на които базира възраженията си, каквото доказване не бе проведено пред въззивната инстанция, поради което се явяват и неоснователни.
5
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Обжалваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите административни актове. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Жалбата е неоснователна по следните съображения:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са изцяло в съответствие с процесуалния и материалния закон; отговарят на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН; издадени са от компетентни лица (съгласно приложената по делото Заповед на МВР) като при съставянето, респ. при издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Фактологията, описана в АУАН и в НП е една и съща. Актосъставителят е спазил срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6-шест месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Актосъставителят в случая – свидетелят П. Ц. е мл. инспектор в РУ-Б. и е длъжностно лице по чл. 189 от ЗДвП /видно от т. 1.3.2. от приетата делото заповед № ****г. на МВР/.
От приетата по делото заповед № ****г. на МВР, т.3.9., административно наказващия орган, в качеството си на началник група „Охранителна полиция“ в РУ-Б. е оправомощен да издава НП за нарушения по ЗДвП. В процесното НП е вписано, че е издадено от А.З. И. - Началник група към ОДМВР С., РУ Б. т. е. следва да се приеме, че групата е именно " Охранителна полиция ". Настоящият състав приема и, че дори да не е посочено изрично, че тази група е именно "Охранителна полиция " от сайта на МВР – ОДМВР-С., който е публично достъпен, е видно че издателят на НП, към момента на издаването му е заемал именно тази длъжност.
Разпечатката съдържа 39 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d75b0f0-38eb-4abd-8e31-81212605cbc4