Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 277 от 07.04.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 2164/2025
Вид
Решение № 277
Подписан
07.04.2026
Състав
Татяна Иванова Тодорова

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 142, ал. 1 и 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 142, ал. 1 и 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 143, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл.149 · Закон за енергетиката
  • Чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • § 1 · Закон за енергетиката
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Перник, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20251720102164 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Топлофикация-Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище/адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“ ТЕЦ „Република“ чрез ю.к. С., срещу Е. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** и Д. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***** и настоящ адрес в гр. *****, с която са предявени обективно субективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 от ГПК вр. Чл.150 ЗЕ, с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците в качеството им на съсобственици, дължат на ищеца сумата в общ размер на 260,29 лева, равняваща се съгласно ЗВЕРБ на 133,08 евро, която дължат РАЗДЕЛНО, всяка една съответната си идеална част, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град *****, както следва: главница в размер на 223,68 лева, равняваща се съгласно ЗВЕРБ на 114,37 евро за периода 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 36,61 лева, равняваща се съгласно ЗВЕРБ 1 на 18,72 евро за периода от 08.01.2023 г. до 17.07.2024 г., както и законната лихва върху главницата от 223,68 лева, равняваща се съгласно ЗВЕРБ на 133,08 евро, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 01.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, а именно:

- Е. Д. Б., ЕГН ********** дължи на ищеца „Топлофикация-Перник” АД, в качеството и на съсобственик, притежаваща 1/6 ид.ч. от топлоснабден имот, находящ се в гр. *****, сумата в размер на 130,15 лева, равняваща се съгласно ЗВЕРБ на 66,54 евро, от които: главница в размер на 111,84 лева, равняваща се съгласно ЗВЕРБ на 57,18 евро за периода 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 18,31 лева, равняваща се съгласно ЗВЕРБ на 9,36 евро за периода 08.01.2023 г. до 17.07.2024 г., както и законната лихва върху главницата от 111,84 лева, равняваща се съгласно ЗВЕРБ на 57,18 евро, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 0110.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 3699 от 02.10.2024 г. по ч.гр.д. № 05724/2024 г.

- Д. Д. Б., ЕГН ********** дължи на ищеца „Топлофикация-Перник” АД, в качеството и на съсобственик, притежаваща 1/6 ид.ч. от топлоснабден имот, находящ се в гр. *****, сумата в размер на 130,15 лева, равняваща се съгласно ЗВЕРБ на 66,54 евро, от които: главница в размер на 111,84 лева, равняваща се съгласно ЗВЕРБ на 57,18 евро за периода 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 18,31 лева, равняваща се съгласно ЗВЕРБ на 9,36 евро за периода 08.01.2023 г. до 17.07.2024 г., както и законната лихва върху главницата от 111,84 лева, равняваща се съгласно ЗВЕРБ на 57,18 евро, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 0110.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 3699 от 02.10.2024 г. по ч.гр.д. № 05724/2024 г.

Моли да им се присъдят сторените по делото разноски.

В срока за отговор ответника Е. Д. Б. не е подала отговор на исковата молба и не е взела становище по иска.

В срока за отговор ответника Д. Д. Б. чрез назначения си особен представител адв. Б. М. е подала отговор на исковата молба, с който предявените искове са оспорени по основание и размер. В отговора се твърди, 2 че между страните не е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, тъй като няма данни Д. Б. да е приела наследството на А.Б.И., нито да е неин наследник. В отговора е противопоставено и възражение за погасяване по давност на част от процесните суми . По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез ю.к. М., заявяват че поддържат исковете и молят съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът Е. Д. Б. в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не взема становище по иска.

Ответникът Д. Д. Б. в съдебно заседание се представлява от назначения и особен представител – адв. М., която оспорва иска и моли съда да го отхвърли.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими, а исковата молба е редовна, тъй като в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, връчена на ответниците при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.

По основателността:

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на 3 топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.

В конкретния случай ищецът твърди, че вземането му произтича от облигационно правоотношение с ответниците, поради което в негова тежест е да докаже съществуването на вземането на твърдяното основание и в претендирания размер по отношение на всеки един от ответниците. Той трябва да установи всички положителни факти и обстоятелства, от които черпи права, а именно наличието на твърдяното договорно отношение с ответниците, както и размера на дължимите суми, в съответните части. В тази връзка ответницата ****, чрез назначения му адвокат предоставящ му правна помощ, изрично е оспорил твърдението на ищеца, че между страните е налице договор за предоставяне на топлинни услуги в процесния имот, като е оспорил и обстоятелството за реално предоставяне в процесния период топлинни услуги, което предпоставя необходимостта от главно и пълно доказване на твърдения от ищеца факт по отношение на този ответник.

За да бъде задължено лице за заплащане цената на доставена и потребена през исковия период топлинна енергия и БГВ, ответниците трябва да имат качеството „клиент" на топлинна енергия.

Съгласно чл.149 и чл.150 от ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и “битовият клиент”, който според легалното определение в т.2а от § 1 от ДР на ЗЕ, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ “клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

По делото са приети и неоспорени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация – Перник” ЕАД от 29.04.2008 г., публикувани във в. “Съперник”, и действали през процесния период. Съгласно чл.1 от Общите условия, страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – в случая ищецът “Топлофикация – Перник” АД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди, а съгласно чл.3 от Общите условия, купувач на топлинна енергия може да 4 бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване, на имот в топлоснабдена сграда.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки).

Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

5

От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено.

Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите съконтрахенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.