Решение № 966 от 08.11.2019, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ-79 08.11.2019 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД втори въззивен граждански състав

На: седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

Секретар Стойка Вълкова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 876 по описа за 2019 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от инж.Ганчо Тенев, подадена чрез юрисконсулт Константин Белев, против решение № 68/25.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 109/2018 г. по описа на РС-Карнобат, с което е отхвърлен иска на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас против Г.К.П. с постоянен адрес: *** и с настоящ адрес:***, за приемане за установено по отношение на ответницата, че същата в качеството си на длъжник по договор за ползване на ВиК-услуги дължи на ищцовото дружество сумата от 56 лв., което задължение е по издадени фактури в периода 25.09.2014 г. – 25.11.2015 г., като същите произтичат от потребени ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода, ведно със законовата лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 656/ 10.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 110/2017 г. по описа на РС-Карнобат до окончателното плащане.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение, като счита същото за неправилно и необосновано. Счита се за неправилен извода на съда, че не е възникнало облигационно отношение между страните, като се сочи, че по делото са представени доказателства за собствеността на наследодателката на ответницата. За неправилен се счита и извода на районния съд, че искът е недоказан по отношение на служебното начисляване на количествата вода, като в отговора на исковата молба липсва възражение от ответникът да не е изразходил услугите ВиК. Посочва се, че изразходените количества са определени посредством електронно мобилно устройство при повреден водомер, поради което липсва възможност за подпис на лицата, обитаващи имота; количествата са определени съобразно броя на обитателите и в съответствие с нормативните изисквания, като до служебни начисления се е стигнало поради липсата на осигурен достъп до водомера и липсата на изградена и отговаряща на техническите изисквания водомерна шахта, което задължение е вменено на потребителя. По тези съображения въззивникът счита, че районният съд не е оценил правилно събраните доказателства и не е определил предмета на спора с оглед направените възражения, поради което моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

Претендират се направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Г.К.П., подаден чрез адв.Минка Колева, назначена от КРС за особен представител на ответницата по реда на чл.47, ал.6 ГПК. В отговора е взето становище за неоснователност на въззивната жалба, като се моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивният съд намира жалбата за частично основателна.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д.№ 109/2018 г. по описа на РС-Карнобат е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас против Г.К.П. за приемане за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 56 лв., което задължение е по издадени фактури в периода 25.09.2014 г. – 25.11.2015 г., като произтича от потребени ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 20.06.2014 г. – 20.10.2015 г., ведно със законовата лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 656/ 10.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 110/2017 г. по описа на РС-Карнобат.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата в качеството си на наследник на В. Ж. А.и съсобственик на процесния имот е клиент на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по отношение на водоснабден обект с адрес с.Сърнево, общ.Карнобат, като има неизплатени задължения към дружеството в размер на 56 лв.

(съответстващи на наследствения й дял) за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 20.06.2014 г. до 20.10.2015 г. Предвид неплащането, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за която длъжникът бил уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда ищецът предявил настоящия установителен иск. В допълнителна молба ищецът е уточнил, че ответницата П. се явява потребител на ВиК-услуги в качеството си на съсобственик на процесния недвижим имот – дворно място, представляващо УПИ І-32 в кв.55 по плана на селото, ведно с изградената в имота жилищна сграда на един етаж, като съсобствеността е възникнала по силата на наследяване по закон. Уточнено е също, че определянето на количествата вода е извършено служебно по реда на чл.39, ал.8 от Наредба № 4/2004 г., тъй като в имота е имало водомер, който се е повредил и след това не е бил монтиран отново, поради недобросъвестното поведение на потребителите на имота.

В депозирания писмен отговор по чл.131 ГПК ответницата, чрез назначения й от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е оспорила исковата претенция по основание и размер, за което са изложени съображения.

Фактите по делото са следните:

Между страните е безспорно, че ответницата Г.К.П. е наследница по закон на майка си В. Ж. А., починала на 22.02.2008 г. От представения Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № *, том *, дело * № */1992 г. на КРС се установява, че наследодателката В. А.е собственик на процесния имот, който факт не се оспорва по делото, видно от изявленията на процесуалния представител на ответницата в писмените бележки пред първата инстанция и в отговора на въззивната жалба.

От представеното удостоверение за наследници № */19.10.2018 г. е видно, че след смъртта си собственичката В. Ж. А., починала на ***** г., е оставила за свои законни наследници: Г.К.П. – дъщеря, Т. Н. П.– дъщеря, Н. К. А.– син, Ж. К. А.– син и Д. К. А.– син.

Не се спори, че процесният имот е бил водоснабден, като от 17.09.2014 г. в имота няма монтирано измервателно устройство – водомер, тъй като на същата дата водомерът е бил демонтиран, поради повреда, което е видно от съставения от „ВиК“ ЕАД протокол за демонтаж от 17.09.2014 г. Това обстоятелство се установява и от приетата пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза и събраните гласни доказателства – св.Г.

Д., която е отчитала абонатите в с.Сърнево. В тази връзка, по делото е безспорно и обстоятелството, че количествата вода са начислявани служебно от ищеца.

От показанията на св.Д. се установява още, че при инкасирането в имота е живеел един от синовете на собственика В. А.– Д. К. А., но след процесния период в къщата не е живеел никой. Установява се също, че след повреждането на водомера, същият е бил занесен на ремонт, но след това не бил отново монтиран от наследниците, които не изпълнили и дадените от ищцовото дружество предписания за изграждане на нова шахта на два метра от оградата, като количествата вода, които св.Д. е записвала без водомер, са били отразявани на база на последните отчети. Свидетелката е заявила още, че спирането на водоподаването е станало на 15.01.2018 г.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че към момента на огледа процесният имот е необитаем, в двора има полуразрушена водомерна шахта, водомерът е демонтиран и водоподаването е прекратено. При извършена справка в програмата на Водния оператор вещото лице е констатирало, че има съставен протокол от 17.09.2014 г. за демонтаж на повреден водомер, който е ремонтиран и е на съхранение във „ВиК“ ЕАД. При ответника е открита партида с абонатен номер ***, но тъй като липсва водомер, няма реални отчети, които да укажат консумацията на питейна вода, поради което цялата схема на отчитане се извършва по реда на Наредба № 4/2004 г. на МРРБ, като отчетите на доставена и консумирана питейна вода преди демонтажа на 14.09.2014 г. са около 15 куб.м. месечно и след тази дата служебно начисляваните отчети са от 10 до 15 куб.м.месечно. Според вещото лице К.Д., изразходваното количество вода за процесния период е 140 куб.м., посочено по месеци в приложената таблица № 1, като месечните показания съответстват на отчетите преди демонтажа.

Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Прието е, че страните по делото през процесния период не са били в правоотношения, уредени по силата на получени от ответника ВиК- услуги, като ищцовото дружество не и доказало по никакъв начин, че ответника е ползвал твърдяните услуги, за да дължи последния заплащане на същите, тъй като съгласно разпоредбата на чл.32 ал.1 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, като отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора или лица на които е възложено с договор от оператора, а съгласно чл.35 ал.1 от същия нормативен акт отчитането се извършва периодично, но за не повече от 6 месеца. Прието е също, че след като водомерът е бил демонтиран на 17.09.2014 г., оттогава е следвало да бъде прекъснато водоснабдяването, но в противоречие с горепосочената наредба ищцовото дружество дори при липса на живеещи, респ. ползватели в имота, които липсват към датата на демонтирането на водомера, тъй като липсва подпис в графата за клиент в същия протокол, е продължило противозаконно да начислява служебно като потребени, непотребени всъщност ВиК услуги. В тази връзка е прието, че ищецът не е доказал по никакъв начин твърдяното си вземане за процесния период, вкл. и предпоставките за служебно начисляване от него на ВиК-услуги, че ищецът е следвало да посочи писмени доказателства в тази насока тъй като върху него пада тази доказателствена тежест, не са ангажирани от ищеца никакви доказателства в подкрепа на претенцията му за посоченото от него вземане и дали същото се дължи от ответника, поради което предявеният иск е отхвърлен като недоказан и неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за основателна, като счита за неправилни правни изводи на районния съд, поради което решението му следва да бъде отменено.

Обжалваното решение е постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото, което е довело и до формирането на неправилни правни изводи за неоснователност на исковата претенция.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от

Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК-услуги са собствениците на недвижими имоти и лицата, на които е учредено право на строеж или право на ползване, а по силата на чл.8 от същата Наредба получаването на услугите

Разпечатката съдържа 37 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d75504e-b51d-4b00-92c9-6522d21fabcb