Определение № 1190 от 07.08.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1190 гр. Плевен, 07.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400500642 по описа за 2025 година С протоколно определение № 1474/ 13.06.2025г. Плевенски районен съд е допълнил свое определение № 2743/29.05.2025г. в частта за разноските,като е осъдил на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК П. Д. А. да заплати на „СИТИ КЕШ „ ООД сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 106,35лв. с ДДС за прекратената част от производството.

На 19.06.2025г.т.е. в срока по чл. 275,ал.1 от ГПК е постъпила частна жалба от П. Д. А. чрез пълномощника му адв.В. Б. срещу това определение на ПлРС. Иска се неговата отмяна като неправилно и вместо това постановяване на определение с което да бъде оставена без уважение молбата на „СИТИ КЕШ „ ООД за присъждане на разноски като неоснователна. Частната жалба е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Постъпил е и писмен отговор от противната страна по делото – „ СИТИ КЕШ„ ООД,чрез пълномощника му адв. Х. М.,според който частната жалба е неоснователна.

Според Плевенски окръжен съд,частната жалба е основателна ,макар и по различни от изложените в нея съображения. Действайки в хипотезата на т.н.“пълен въззив“ съгласно постановката на ТР № 6/ 2017г. от 15.01.2019г. на ОСГТК на ВКС според която „ Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба“, Плевенски окръжен съд намира ,че в конкретния случай Плевенски районен съд е процедирал неправилно по следните съображения :

Именно в резултат на предприетите от ПлРС процесуални действия , изразяващи се в даване на указания по чл. 101 от ГПК към ищеца да уточнява дали предприетото от него изменение на иска е съпроводено с частично оттегляне или отказ от предявените претенции ,ищецът е бил принуден под 1 страх да не бъде зачетено заявеното от него изменение на размера на иска , да заяви допълнително изрично , че изменението на иска по чл. 214 , ал.1 т.3 от ГПК се извършва чрез частично оттегляне на разликата до пълния размер на предявените искове. Вследствие на това пък РС-Плевен е постановил определение № 2743/29.05.2025г.с което е допуснал изменение на исковете ,като заедно с това е и прекратил частично производството , поради допълнително заявеното по указание на съда частичното оттегляне.

На настоящия съдебен състав е служебно известна практиката на някои съдебни състави, в т.ч. и от Плевенски окръжен съд , според която при предприето от ищеца намаляване на исковата претенция по чл. 214 от ГПК е задължително това да е съпроводено или с частичен отказ , или с частично оттегляне на претенцията ,която практика фактически задължава страната в процеса да прави изявления за частичен отказ или оттегляне на иска , каквито тя поначало не е възнамерявала да прави , а и не е длъжна да прави.

Настоящият съдебен състав намира тази практика за неправилна ,тъй като изменението на иска по чл. 214 от ГПК е съвсем самостоятелна правна фигура ,различна от тези по чл. 232 и чл. 233 от ГПК , която не е задължително да е съпроводена с частично оттегляне или с частичен отказ от иска , а при която след като бъде заявено изменението на иска,същият просто следва да се счита за предявен в този му изменен вид и именно спрямо този изменен вид на претенцията би следвало да се изчисляват и деловодните разноски ,които да се присъдят на страните при произнасяне на съда с решението по делото.

В т.см. съдът възприема ,че са постановките и на ТР № 4 / 2021г. от 23.11.2022г. на ОСГТК на ВКС в което се прави разлика между намаляване на иска и частичен отказ от иска и че не е необходимо да се предприемат заедно.

В т.см. ,ако РС-Плевен не беше предприел посочените по –горе излишни процесуални действия по задължаване на ищеца да прави и частично оттегляне на исковете си претенции , а беше зачел напълно валидното и достатъчно само по себе си процесуално действие на ищеца по изменениенамаляване на предявените претенции ,то би следвало след като се приеме валидно направеното изменение на иска по чл. 214 от ГПК, съдът при постановяване на крайния си съдебен акт / решението/ да изчислява дължимите от страните деловодни разноски, приемайки ,че валидно изменените от ищеца искови претенции в размер съответно на 78,84 лв. договорна лихва и 449,80 лв. неустойка са изцяло уважени ,без да има каквато и да било отхвърлителна част ,поради което и на ответника не биха се дължали никакви разноски, съразмерно такава отхвърлителна част.

Вместо да се развие процесът законосъобразно ,като се приеме заявеното от ищеца валидно и допустимо изменение на исковите претенции по чл. 55 от ЗЗД ,касаещи договорната лихва и неустойката ,след което да се постанови решение ,с което тези претенции са уважават в пълен размер /съобразно заявеното им намаляване/ , ПлРС е принудил ищеца да предприеме посочените по-горе процесуални действия с които завява и частично оттегляне на исковите претенции в резултат на което се е стигнало и до посочения неблагоприятен за ищеца резултат по отношение на деловодните 2 разноски ,свързан с прилагането от съда на нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК .

До тази ситуация се е стигнало не поради някакво виновно поведение на ищеца , а поради неправилните действия на ПлРС задължаващи ищеца да извърши процесуални действия по частично оттегляне на исковите претенции ,които ищецът не е искал ,а и не е било необходимо да предприема ,поради изложените по-горе съображения за различния характер на правния институт на изменение на иска. Той не случайно е уреден в глава петнадесета “ отклонения във връзка с предмета на делото„ ,като самостоятелен и отделен правен институт , различен от оттеглянето на иска по чл. 232 от ГПК, който се намира в глава седемнадесета „ отклонения в развитието на производството „ , като двата имат съвсем различни цели и различни правни последици ,които намират израз и по отношение на решаване на въпроса с деловодните разноски. Именно изменението на иска по реда на чл. 214 от ГПК е този правен институт ,който позволява на ищеца законосъобразно да коригира размера на исковата си претенция в хода на производството и съобразно събраните по делото доказателства за актуалния размер на претендираното вземане и да не понася неблагоприятните последици от евентуално частично отхвърляне на първоначално предявения иск,ако такова изменение на иска не бъде предприето от него до приключване на съдебното дирене .

Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното определение следва да бъде отменено ,като вместо това се постанови друго по същество с което да се остави без уважение молбата на „СИТИ КЕШ „ ООД за допълване на определение № 2743/29.05.2025г. в частта за разноските,чрез осъждане на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК на П. Д. А. да заплати на „СИТИ КЕШ „ ООД сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 106,35лв. с ДДС за прекратената част от производството.

Поради това , Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ обжалваното протоколно определение № 1474/ 13.06.2025г.на Плевенски районен съд с което е допълнил свое определение № 2743/29.05.2025г. в частта за разноските,като е осъдил на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК П. Д. А. да заплати на „СИТИ КЕШ „ ООД сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 106,35лв. с ДДС за прекратената част от производството,като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „СИТИ КЕШ „ ООД за допълване на определение № 2743/29.05.2025г. в частта за разноските,чрез осъждане на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК на ищеца П. Д. А. да заплати на „СИТИ КЕШ „ ООД сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 106,35лв. с ДДС за прекратената част от производството.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4