Решение № 2332 от 19.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2332 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221100512678 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 20055162/26.08.2022 г., постановено по гр.д. № 8098/2021 г. на СРС, са отхвърлени предявените от Г. О. С., ЕГН **********, срещу „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД /с предходно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/, ЕИК ****, искове с правно основание чл.

82 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 1 250 лв, предявена като частична от общо 12 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи – неполучен наем в размер на 1 500 лв. месечно за периода от 01.06.2020 г. – 09.02.2021 г., вследствие на неизпълнение от страна на дружеството на Договор за присъединяване на обект на клиента към разпределителната електрическа мрежа 1203221967/19.03.2019г. /„ДПЕРМ“/, ведно със законна лихва от датата на исковата молба /10.02.2021г./ до окончателното плащане, както и сума в размер на 464,17 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху обезщетението за пропуснати ползи за периода от 10.06.2020 г. до 09.02.2021 г. и сума в размер на 250 лв., предявена като частична от претенция в общ размер на 2 500 лв. – обезщетение за претърпени загуби – изразходвани средства за пренастилане и превалиране на изградената вече каменна настилка с оглед компрометирането на същата, вследствие на неизпълнение от страна а ответника на Договор за присъединяване на обект на клиента към 1 разпределителната мрежа 1203221967/19.03.2019 г. /„ДПЕРМ“/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /10.02.2021г./ до окончателното плащане.

По делото е постъпила въззивна жалба от ищеца Г. О. С., в която се твърди, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Поддържа се, че по делото са установени множество косвени положителни факти, водещи до извод, че ищецът не е получавал доходи от отдаване под наем на процесния имот през исковия период, като за доказването му не е необходимо страните да подписват допълнително споразумение за изменение на наемния договор, в което изрично да отразят посоченото обстоятелство. Допълва се, че доколкото неполучаването на наем е отрицателен юридически факт, то за страната, която се позовава на него и има интерес от установяването му не съществува тежест за неговото доказване. Оспорва се и изводът на първоинстанционния съд, че представената по делото разписка от 12.02.2021г. за изплатена от наемодателя на наемателя сума за закупуване на материали, изработка и монтаж на портална врата, осветителни тела и камери за видеонаблюдение била антидатирана, като се сочи, че плащането на сумата е станало след извършване на описаните дейности предвид доверието между страните по наемния договор. Твърди, че ползването на имота по предназначение като платен паркинг към един по-късен момент без да е присъединен към електропреносната мрежа не изключва възможността вредите, нанесени по време на процесния период да се намират в пряка причинно- следствена връзка с неизпълнението на задължението на ответното дружество. В заключение се посочва, че доколкото пропусната полза се определя като неосъществено сигурно увеличаване на имуществото на кредитора, което в случая е безспорно доказано, то недобросъвестният длъжник следва да бъде осъден да я поправи. С оглед на всичко изложено се отправя молба първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове- уважени.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от

„Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД, с който дружеството оспорва подадената жалба като неоснователна и моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че са сключили Договор за присъединяване на обект на клиента към разпределителната мрежа № 1203221967/19.03.2019г.

/„ДПЕРМ“/ за недвижим имот- собственост на ищеца с идентификатор *** по КККР на гр. София, ж.к. „Люлин 1“, бул. „Сливница“. От него се установява, че ответното дружество е поело задължение да проектира, 2 съгласува в съответствие с действащата нормативна уредба и изгради съоръженията за присъединяване за своя сметка срещу платима от клиента цена за присъединяване. В чл. 3, ал.2 от договора са посочени и конкретните дейности, необходими за осъществяване на присъединяването. Съгласно чл.

10 срокът за проектиране и издаване на разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване е шест месеца от датата на заплащане на дължимата цена за присъединяване по договор, а срокът за изграждането им и въвеждането им в експлоатация- осем месеца от датата на издаденото и влязло в сила разрешение за строеж. В договора са уредени подробно и правата и задълженията на страните, сред които и задължението на клиента по чл. 22 при възникнала необходимост да учреди/осигури в полза на дружеството сервитутно право, право на прокарване на електропроводни линии и право на преминаване на хора и техника за обслужване на енергийни съоръжения в срок от един месец от подписването му. В чл. 30 е посочена и дължимата от клиента цена за присъединяване в размер на 696 лева, за която е издадена и представената по делото фактура № 0001780546/19.03.2019г., а видно от приложената разписка № 05000876325633/19.03.2019г. същата е платена на посочената дата.

С писмо от 16.07.2019г. дружеството е уведомило клиента, че трасето на кабела за присъединяване преминава през два поземлени имота частна собственост, предвид което е необходимо да бъдат учредени следващите се по чл. 64 от ЗЕ сервитутни права в тежест на тези имоти. Предвид изложеното и на основание чл. 22 от ДПЕРМ е отправена молба до клиента за предприемане на всички правни и фактически действия за организиране и извършване на сделката за учредяване на нужните сервитутни права. В тази връзка по делото е представена Заповед от 15.04.2020г. на кмета на СО- район „Люлин“, с която се нарежда да бъде учредено необходимото право на прокарване през част от имот частна общинска собственост при условията на чл. 193 от ЗУТ във вр. с чл. 210 от ЗУТ. Видно от Определение № 1127/14.08.2020г. вписването на заповедта е отказано от съдията по вписванията

По делото е представен и Договор за наем от 01.11.2019г., сключен между ищеца Г. С. и „А.П.“ ЕООД, по силата на който ищецът е поел задължение да предостави ползването на процесния имот като открит паркинг с търговско предназначение– за възмездно предоставяне на трети лица 3 правото да ползват паркоместа за автомобили срещу плащането на месечен наем в размер на 1 500 лева. В чл. 4.2 от договора е посочено, че при подписването му имотът е негоден за уговореното ползване, като наемодателят поема задължение да извърши за своя сметка необходимите дейности по привеждането му в необходимия вид, сред които и осигуряване на електроснабдяване, до момента на влизането му в сила, който съгласно чл.

5.2 е 01.04.2020г. и е обвързан с крайната дата за електроснабдяване на имота съгласно ДПЕРМ.

Приложени са и разписки от м. 12.2019г., от които се установява плащането от страна на ищеца на суми за извършване на следните дейности в имота, а именно: изкопаване, извозване на земна маса и отпадъци, подравняване, настилане с трошен камък и валиране / общо в размер на 9 750 лв./ и машинен монтаж на метална ограда / общо в размер на 520 лв./.

Представени са и бележки за предоставени на наемателя суми за извършване на ремонтни дейности- 608 лева за донасипнане и валиране на настилката, 1 100 лева за изработка и монтаж на автоматична портална врата, осветителни тела и средства за видеонаблюдение, 1360 лева за закупуване на материали за изграждане на метална ограда по границите на имота.

В рамките на първоинстанционното производство е разпитан свидетелят Н.П. в качеството му на управител на дружеството-наемател „А.П.“ ЕООД. В показанията си той сочи, че след подписване на договора имотът бил изчистен и изравнен, но ток не бил прекаран. Твърди, че имотът започнал да се ползва от чужди хора, които паркирали в него, поради което настилката се амортизирала. Това наложило повторното насипване и укрепване на имота, както и неговото ограждане. Заявява, че към момента имотът се ползвал, но не по предвидения начин. Имало подсигурено от прожектори с акумулатори и солари осветление, което все пак позволявало ползването му като паркинг. Посочва, че цената, на която се предлагали към момента услугите е два пъти по-ниска от плануваното, тъй като не можело да се осигури необходимото им качество.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в 4 законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК настоящият състав препраща към мотивите на първоинстанционния. В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, съдът намира, че следва да добави следното:

За да възникне задължение за плащане на обезщетение за договорно неизпълнение, следва да се установят следните елементи на сложния фактически състав, а именно: 1/ наличие на облигационна връзка- двустранна правна сделка, валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2/ виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорното задължение; 3/ вреди /ефективни, предвидими/, настъпили от неизпълнението и 4/ причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди. Тези правопораждащи вземането на изправния кредитор факти трябва да са налице кумулативно, като липсата само на един от тях е основание за отпадане на договорната отговорност за обезщетение за вреди по чл. 82 от ЗЗД.

В настоящия случай основният спорен между страните въпрос касае наличието на твърдените от ищеца вреди, изразяващи се в пропуснати ползи и претърпени загуби, наличието на недобросъвестно поведение от страна на ответника, както и връзката помежду им.

Съгласно чл. 82 от ЗЗД обезщетението при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са негова пряка и непосредствена последица и са могли да бъдат предвидени при пораждането му. Като форма на вреда, пропуснатите ползи представляват неосъществено увеличение на имуществото на кредитора, което е било 5 препятствано или временно осуетено от допуснатото от длъжника неизпълнение. Установяването им е свързано със съпоставяне на състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, в случай че длъжникът бе изпълнил точно задължението си и състоянието му към момента на неизпълнение. Следователно за да бъде доказано наличието на пропуснатите ползи, то претендиращото ги лице следва да установи не само съществувалата сигурна възможност за увеличаване на неговото имущество, но и състоянието, в което последното се намира, за да бъде възможно да се направи извод, че в действителност увеличението не е настъпило.

В разглеждания от настоящата инстанция казус ищецът е представил договор за наем, по силата на който страните са уговорили, че процесният имот ще бъде предоставен за ползване на наемателя, който от своя страна ще го експлоатира като паркинг. В договора е посочено, че същият ще влезе в сила на определена, по-късна от подписването му дата, а именно- 01.04.2020г.