Решение № 18734 от 15.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18734 гр. София, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20231110106613 по описа за 2023 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т С “ ЕАД срещу З. С. В., К. Н. В. и М. Н. В., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди наличието на облигационно правоотношение с ответниците, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че в изпълнение на договорните си задължения, в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., е доставил топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда“, бл. 457, вх. 1, ет. 10, ап. 40, притежаван в съсобственост от ответниците, настъпила по силата на наследствено правоприемство, която била на стойност 1766,73 лева и не била заплатена от купувачите. Твърди, че съгласно общите условия към договора, купувачите са длъжни да заплащат цената за доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. В тази връзка, сочи че за него са налице основания за претендиране на мораторно обезщетение в размер на 262,71 лева, начислено за периода 16.05.2020 г. – 30.09.2022 г. Твърди, че в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот било извършвано разпределение на топлинната енергия по система за дялово разпределение, осъществявано от „МХ Е ООД, поради което ответниците му дължали и цената на услугата за дялово разпределение, на стойност 40,98 лева, за периода от 01.09.2019 г. до 1

30.04.2021 г., както и лихва за забава върху посоченото главно вземане в размер на 8,81 лева, начислена за периода 31.10.2019 г. – 30.09.2022 г.

Посочва, че за процесните изискуеми вземания разполага с издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56338/2022 г., по описа на Софийски районен съд, 177 с-в, срещу която ответниците са възразили. В тази връзка, моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат процесните вземания при условията на разделна отговорност, при квоти както следва: 1) З. С. В. – 4/6 части от общото задължение или сума в размер на 1177,82 лева – главница за доставената и незаплатена топлинна енергия в периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, 175,14 лева – мораторно обезщетение, начислено за периода 16.05.2020 г. – 30.09.2022 г., 27,32 лева – цена на услугата за дялово разпределение, дължима за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и 5,87 лева – мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 30.09.2022 г.; 2) К. Н. В. – 1/6 част от общия дълг или сума в размер на 294,46 лева – главница за доставената и незаплатена топлинна енергия в периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, 43,79 лева – мораторно обезщетение, начислено за периода 16.05.2020 г. – 30.09.2022 г., 6,83 лева – цена на услугата за дялово разпределение, дължима за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и 1,47 лева – мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 30.09.2022 г.; 3) М. Н. В. – 1/6 част от общия дълг или сума в размер на 294,46 лева – главница за доставената и незаплатена топлинна енергия в периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, 43,79 лева – мораторно обезщетение, начислено за периода 16.05.2020 г. – 30.09.2022 г., 6,83 лева – цена на услугата за дялово разпределение, дължима за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и 1,47 лева – мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 30.09.2022 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба. Вземат становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Считат претенциите на ищеца за недоказани. Молят съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендират разноски.

В хода на производството, с Определение № 22176/23.06.2023 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, съдът конституира като трето лице – помагач на страната на ищеца, фирмата за дялово разпределение /ФДР/ - „МХ Ел ООД, 2 като дружеството не е взело становище във връзка с предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):

1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача. Като безспорен в отношенията между страните следва да бъде отделен фактът, че процесният недвижим имот е топлоснабден.

По отношение на претенцията на ищеца за цената на услугата за дялово разпределение, същият следва да докаже, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата, в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, са възложили извършаването на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия на „МХ Елвеко“ ООД /ФДР/, като въз основа на договорно правоотношение между ФДР и ищеца, ответниците следва да заплащат цената на посочената услуга в полза на „Топлофикация София“ ЕАД.

По отношение на исковете с правна квалификация по чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже наличието на главни изискуеми вземания, съответно изпадането на купувачите в забава, както и стойността на претендираните мораторни обезщетения.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Видно от съдържанието на § 1, т. 2а от ДР ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна 3 енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“

По делото е представен препис от Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 - г от ЗПИНМ № 31, том XXX, дело № 5831/1974 г., видно от който Н К.ов В. е придобил по покупко - продажба от Софийски градски народен съвет – „Главна дирекция за изграждане на София“, правото на собственост върху апартамент № 40 в блок № 21, ет. 10, в жилищен комплекс „ Представено е удостоверение от Столична община – район „Надежда“, съгласно което е налице идентичност между административните адреси – ж.к. „ , като е посочено че блок № 457 е с един единствен вход. На основание чл. 186 ГПК, с Протоколно определение от 25.09.2023 г., съдът е уважил направено искане от ищеца, като по реда на чл. 186 ГПК е изискал от Столична община – район „Надежда“ заверен препис от акт за сключен граждански брак между З. С. В. и Николай К.ов В.. В тази връзка по делото е постъпил Акт за женитба № 1105/23.09.1962 г., съставен в „Ленински“ – РНС по повод сключен граждански брак между Н В. и З. В.. Видно от посочените писмени доказателства е обстоятелството, че процесният недвижим имот е придобит от Н В. по време на действие на сключения с З. В. граждански брак.

Към момента на настъпване на вещнотранслативния ефект по отношение на жилището, законоустановените правила относно имуществените отношения между съпрузите са регламентирани в чл. 13 СК от 1968 г., съгласно който недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от 4 съпрузите по време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Ищецът твърди, че ответниците са наследници на Николай К.ов В., което обстоятелство остава недоказано предвид липсата на ангажирани доказателства удостоверяващи смъртта му, както и кръга на неговите законни наследници. Липсват доказателства за прекратяването на съпружеската имуществена общност, както и данни относно наличието на поголям дял от общото имущество в полза на единия от съпрузите, поради което съдът счита че са налице основания за прилагане на законовата презумпция, съгласно която всеки от съпрузите притежава равни дялове в собствеността, по арг. на чл. 14, ал. 3 СК от 1968 г. Поради изложеното, следва че доколкото ответницата З. В. има качеството на собственик на ½ идеална част от процесното жилище, на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, същата е клиент на топлопреносното дружество. Не са налице основания за изследване на отговорността за процесните вземания по отношение на ответниците К. Н.