Решение № 21730 от 29.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21730 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. П. при участието на секретаря Н. М. като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. П. Гражданско дело № 20241110106192 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание 226, ал. 2 от КТ за осъждане на ответника „Мeдисън Фарма България“ ЕООД, ЕИК 206099009, да заплати на ищеца Р.

Т. Т., ЕГН **********, сумата в размер на 24 753,78 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца за периода от 17.11.2023г. до 18.12.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.02.2024г. до окончателното плащане.

Ищецът Р. Т. Т. твърди, че с ответника били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по трудов договор от 08.02.2023г., по който ищцата била назначена на длъжност „Оперативен ръководител за страната“, срещу основно месечно възнаграждение в размер на 21 952 лева, което трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ със заповед, получена от ищеца на 15.11.2023г.

Поддържа, че на адреса на управление на ответното дружество гр. София, бул. „Ген.

Ед. Тотлебен“ № 53-55, офис 211, фактически няма представители на работодателя, офис и деловодство, поради което на същата дата 15.11.2023г. ищцата е отправила запитване до Г. О. – мениджър „Човешки ресурси“ на регионално ниво относно предаване на трудовата книжка за оформяне. Посочва, че на 16.11.2023г. получава инструкции на електронния си адрес да предаде документа на Д.Т. в офиса на ответника, находящ се в гр. София, Европейски Търговски център, бул. „Цариградско шосе“ № 115, сграда Д. Поддържа, че изпълнила указанията незабавно, като изпратила чрез куриер трудовата си книжка, получена от ответника на 17.11.2023г. Ищецът Т. заявява, че едва на 01.02.2023г. получава документа чрез куриер, като същият не бил 1 надлежно оформен – липсвал подпис на представляващия работодателя и печат на дружеството, поради което на 04.12.2023г. отново се обърнала към Г. О. за валидно оформяне на трудовата книжка. След ново продължително и незаконосъобразно задържане, на 11.12.2023г. отправила покана до адв. З. Т., представяща се като пълномощник на ответника, с искане да бъде уведомена на кого да я предаде. В последвалата кореспонденция била поканена в срок до 15.12.2023г. да предаде трудовата си книжка на адрес: гр.София, АДРЕС – на вниманието на адв. З. Т. или г-н С. В.. Ищцата твърди, че с товарителница № 5132885524/13.12.2023г. на „Спиди“ АД пратката е доставена на г-н В. на 15.12.2023г. Излага съображения, че на същата дата 15.12.2023г. е изпратено уведомление до електронната поща, че трудовата книжка е оформена и може да бъде получена, като фактически е предадена с протокол на 18.12.2023г. С оглед изложеното прави искане да бъде заплатена сумата от 24 753,78 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца за периода от 17.11.2023г. до 18.12.2023г., ведно със законната лихва.

Претендира сторените разноски.

Ответникът „Медисън Фарма България“ ЕООД е депозирал отговор в срока по чл.131 ГТПК, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка като твърди, че ищцата е предприела неправилни действия по повод предаване на трудовата книжка, адресирайки ги до лица, които не са служители на ответника, с цел злоупотреба с правото на обезщетение по чл.226 КТ. Оспорва водената кореспонденция с посоченото лице - Г. О. и даваните инструкции за предаване на книжката на адреса в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115, при твърдения че същата е служител на друго, румънско дружество, поради което извършените действия са от лице без представителна власт. Оспорва твърдението, че адреса на управление на работодателя - гр. София, бул. „Ген. Ед.

Тотлебен“ № 53-55, офис 211 е фиктивен. В тази насока подчертава, че ищецът е изпратила на последния адрес предизвестието си за прекратяване на правоотношението с работодателя, а впоследствие и поканата за плащане на обезщетение от 05.01.2024г. В допълнение излага, че на адреса в ТР винаги е имало служители, които да получават входящата кореспонденция, а след напускането на ищцата /оформяла трудовите книжки на служителите в българския офис/, тези правомощия са възложени с изрично писмено пълномощно на адв. З. Т. и на С. В., поради което и заповедта за прекратяване е подписана от адв. Тодорова. Оспорва надлежното връчване на трудовата книжка на адреса на бул. „Цариградско шосе“ при твърдения, че лицето подписало пратката няма общо с ответника и дори и да е получило трудовата книжка не я предало, поради което счита, че не е изпаднал в забава, а фактически предаването се е осъществило на 15.12.2023г. Оспорва наличието на настъпили имуществени вреди. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените в производството разноски.

2

Съдът, като обсъди доказателствата по делото отделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните изводи от фактическа и правна страна:

Нормата на чл. 350, ал. 1 КТ вменява на работодателя задължение при прекратяване на трудовото правоотношение да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.

Според разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.

За основателността на иска е необходимо и достатъчно кумулативно наличие на следните предпоставки: прекратено трудово правоотношение, незаконно задържане на трудова книжка и вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане. Размерът на вредите е определен от КТ. На обезщетение подлежат имуществените вреди, които се съизмерват с брутното трудово възнаграждение за времето на задържане на трудовата книжка.

С постановеното ТР № 1/02.12.2019г. на ОСГК, ВКС приема, че: 1.

Задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение.

Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. 2. Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия 3 стаж.

По настоящото дело не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен между тях Трудов договор от 08.02.2023г., с който работодателят – ответникът в настоящото производство, е възложил, а работникът/служителят – ищецът, е приел да изпълнява длъжността „Оперативен ръководител за страната“ при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 21 952 лева към датата на подписване на договора.

Страните не спорят и че правоотношението е прекратено по силата на Заповед от 15.11.2023г. на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, поради отправено предизвестие от страна на работника/служителя. Съгласно т.3 от заповедта, служителят следва да предаде на работодателя за попълване, след което да получи своята трудова книжка, надлежно попълнена и заверена от работодателя.

Релевантните към предмета на спора обстоятелства са предал ли е работникът трудовата си книжка за вписване на обстоятелствата, свързани с прекратяване на трудовия договор, както и задържал ли е работодателят незаконно трудовата книжка, отказвайки да я върне доброволно или го възпрепятства да я получи своевременно след прекратяване на трудовия договор. Следва да бъдат установени по делото от ищеца и претърпените от него имуществени вреди, които следва да са в причинно следствена връзка с противоправното поведение на ответника или негови служители, а именно неоснователното задържане на трудовата книжка.

По делото е представен имейл, изпратен от ищцата Р. Т. на 15.11.2023г. на адрес [email protected], с копие до ИМЕЙЛ, ИМЕЙЛ, ИМЕЙЛ, съдържащ изявление на служителя, че е получила заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Със същото писмо е отправено запитване на кого и къде да предаде трудовата си книжка за оформяне. Видно от електронно писмо от 16.11.2023г. Г. О. информира ищцата, че следва да изпрати посочения документ в офиса в гр. София, Европейски търговски център, бул. „Цариградско шосе“ 115, сграда Д, в запечатан плик, на вниманието на Д.Т. или да я предаде лично. В допълнение към това в писмото Олтеану заявява, че ще предаде на Т., след което книжката ще бъде изпратена до местна счетоводна фирма за оформянето . По делото е представена разписка от куриерска фирма „Спиди“ от 16.11.2023г. с подател ищцата Т. и получател ответното дружество – „Медисън Фарма България“ ООД, с посочен адрес: гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ 115М, ет.1, сграда Д/офис Регус, с отразяване изпращането на документи. В допълнение към това е представен касов бон за заплатена на 16.11.2023г. о т ищеца пощенска услуга, като е ангажирана и обратна разписка от 17.11.2023г. за получаване на пратката.

От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът 4 намира за установено, че работодателят /ответник/ е бил уведомен за готовността на работника/служителя да предаде за оформяне документа с писмото от 15.11.2023г.

Ответникът е възразил, че лицето Г. О., с която е осъществена писмената кореспонденция, не е служител на ответното дружество и фактически не полага труд при него, а при румънското дружество Medison Pharma S.R.L. Видно от приложения в превод трудов договор на Г. О., същата изпълнява длъжността – специалист човешки ресурси в Medison Pharma S.R.L., което несъмнено включва пълния обем от права и задължения свързани с администриране на персоналния състав и документално оформяне на трудовите правоотношения между работодателя и наеманите служители/работници. Не съществува законово ограничение тези правомощия да се осъществяват от служител в отделно звено, клон или подразделение на работодателя, какъвто несъмнено е настоящия случай, видно от отразяването на позицията на Олтеану в приложените по делото електронните писма - Бизнес Партньори ЧР, Централен и Южен клъстър, Европейски партньорски пазари, а на още по – силно основание няма пречка този служител да изпълнява задълженията си на място различно от работното място на ищцата. В допълнение към това следва да се отбележи и че писмото на ищцата от 15.11.2023г. е адресирано както до Г. О., но и до други лица, всички с електронни адреси поддържани при ответника - Medisonpharma.com, в това число и до Панагиотис Фостерис, пълномощник на ответното дружество, който е подписал трудовият договор с ищцата, съответно се явява лице с работодателска власт, което обстоятелство не е било оспорено в хода на производството. С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че с изпращане на официалния удостоверителен документ, респективно получаването му от страна на ответника на 17.11.2023г., за последния е възникнало задължението да предаде на ищеца незабавно надлежно оформена трудовата книжка, съответно работодателят е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си по чл. 350 КТ в същия ден. Не може да бъде споделено възражението на ответната страна, че документът не е бил надлежно връчен, респективно и получен на 17.11.2023г. Противно на изложеното в отговора на исковата молба, посоченото седалище и адрес на управление на ответника в трудовия договор и заповедта за прекратяване на трудовоправната връзка не е идентичен, доколкото в договора е отразен адрес: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 8, ет. 3, а в уволнителната заповед - гр. София, бул. „Ген. Ед. Тотлебен“ № 53-55, офис 211.