Решение № 8891 от 15.05.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8891 гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20231110147272 по описа за 2023 година

С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявил срещу по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:

По отношение на Г. П. П.:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 1 024,77 лв. - представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, общ. „...., за периода от 01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 16.05.2023г. до окончателното ѝ изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 121,99 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1 024,77 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2021г. – 25.04.2023г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 17,31 лв. – представляващо възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. София, общ. „...., за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 16.05.2023г. до окончателното ѝ изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 3,37 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 17,31 лв. за периода 16.07.2020г. – 25.04.2023г.;

По отношение на Н. Г. П.:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 3 074,31 лв. - представляваща 1 стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, общ. „...., за периода от 01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 16.05.2023г. до окончателното ѝ изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 365,96 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 3 074,31 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2021г. – 25.04.2023г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 51,92 лв. – представляващо възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. София, общ. „...., за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 16.05.2023г. до окончателното ѝ изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 10,12 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 51,92 лв. за периода 16.07.2020г. – 25.04.2023г.;

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, общ. „...., тъй като ответниците /в качеството си на собственици/ се явяват потребители на топлинна енергия за процесния период, съответно са легитимирани да отговарят за задължението да заплащат цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

В срока за подаване на писмен отговор, ответниците Г. П. П. и Н. Г. П., и двамата чрез адв. П. Х., оспорват исковете по основание и размер. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Сочат, че по делото липсват доказателства за наличието на облигационни отношения между страните. Оспорват задължението за дялово разпределение, като поддържат, че не са налице доказателства, че услугата е извършвана в сградата, в която се намира процесният имот, както и че ищецът не е легитимиран да претендира суми за дялово разпределение. Оспорват акцесорните претенции за лихва. Оспорват представените от ищеца доказателства. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “Т.С.” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по 2 делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

От представен по делото Нотариален акт от 19.04.1988г. се извежда, че на същата дата Н. Г. П. и П. Н. П. са придобили собствеността върху имот с адрес: гр.

София, , ***, вх. Б, ет. 6, ап. 30. Наличния по делото нотариален акт е четлив в достатъчна степен, че горепосочените данни да могат да бъдат изведени от него, независимо непредставянето на по-четливо копие от страна на ищеца, както му беше указано. Името на ответницата Н. Г. П. в нотариалния акт е нечетливо единствено на първата страница на акта, но същото е изписано на втората му такава. Ето защо и в съвкупност с доказателствата във връзка с наследниците на лицето П. Н. П. се констатира, че Н. Г. П. е придобила имота заедно с него по време на брака им. По тези съображения съдът намира възраженията на ответниците в тази насока за неоснователни.

От представено удостоверение за наследници е видно, че наследниците на П.

Н. П., починал на 09.08.2002г. са съпругата му Н. Г. П. и синът му Г. П. П.. С оглед горното съдът намира, че Н. Г. П. е придобила ½ ид.ч. от имота чрез прехвърлителна сделка обективирана в Нотариален акт от 19.04.1988г. Другата ½ ид.ч. от имота се наследява в равни квоти от наследниците на П. Н. П. на осн. чл. 9, ал. 1 ЗН или всеки по ¼ ид.ч. от имота. С. П. Н. П. притежава ¼ ид.ч. от имота, докато Н. Г. П. притежава ¾ ид.ч. от имота.

С оглед горното съдът приема, че за процесния период ответниците П. Н.

П. и Н. Г. П. са имала качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се гр. София, общ. „..... При горепосочените квоти следва да се разпределят и задълженията им по повод имота, включително за потребена топлинна енергия.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен 3 с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Съдът е констатирал от представените в съдебно заседание на 23.02.2024г. вестници, че общите условия на „Т.С.“ ЕАД са били публикувани в един централен – „Монитор“ и в едни местен –„19 минути“ всекидневник. Също така тези обстоятелства са общоизвестни и служебно известни на съда, поради което и не подлежат на доказване на осн. чл. 155 ГПК.

По тези съображения възражението на ответниците в тази насока е неоснователно.

Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.

Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово 4 разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл.22, ал. 2 от приложимите ОУ от 2016г. клиентите заплащат на продавача стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец.

Тоест, възражението, че сумата дължима за услугата “дялово разпределение” се дължи на ФДР, а не на топлопреносното дружество, е неоснователно.

Неправилно ответниците сочат, че не са представени доказателства за сключване на договор между етажните собственици и ФДР „....” ООД и придружаващ го протокол за решение на общото събрание на ЕС за сключване на такъв договор. Те се намират съответно на л. 22-23 от делото – Договор № 123-II от 19.06.2022г. между ЕС на сграда с адрес: гр.