Решение № 447 от 01.05.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. П., 01.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20215220103963 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба срещу И. Ф. А. с ЕГН ********** от град П., ул.“Л. Я.“№58 ищецът т „Е. М.“ ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С., район В., ж.к.“М. д.“, ул.“Р. П. - К.“№4-6, представлявано от управителя Р. И. М.-Т., чрез пълномощника си адв.Д.П. твърди, че на 06.08.2007г е сключен договор за потребителски кредит№FL282120/1013 между „Юробанк и Еф Джи България“АД / с настоящо наименование „Българска пощенска банка“АД/ с ЕИК 000694749 в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател, по силата на който банката е предоставила на ответника кредит в размер на 5 300лв. за текущи нужди. Разрешеният кредит е преведен по сметка на банката на името на кредитополучателя. Същият се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията, уговорени в договора. В чл.3, ал.1 е уговорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити/ наричан БЛП/ за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 6.70 пункта.Дължимите лихви се начисляват на датата на усвояване на кредита по договора . Годишният процент на разходите по кредита е 16.26%. Погасителните вноски за издължаване на кредита , включително дължимите възнаградителни лихви, се заплащат ежемесечно на 6-то число на месеца като крайният срок на погасяване на кредита е до 06.08.2017г. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне в уговорения срок е в размера, посочен в погасителния план, като ответникът се е задължил да погасява задължението си общо на 120 анюитетни вноски, от които 119 вноски по 83.73лв. и една изравнителна вноска в размер на 84.14лв.Вземането на 1 кредитора е станало изискуемо с изтичане на крайния срок на договора 06.08.2017г. Твърди се, че след усвояване на кредита ответникът е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си. След преустановяване на плащанията непогасената главница е в размер на 4 990.96лв. и дължими лихви. Твърди се, че на основание договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. „Юробанк България“АД / с предишно наименование „Българска пощенска банка“ и „Юробан и Еф Джи България“АД / с ЕИК 000694749 е прехвърлило на „ЕОС Матриск“ЕООД с ЕИК ***** задължението на ответника, произтичащо от договор за потребителски кредит №FL282120/1013 от

06.08.2007г.Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията. Съгласно т.5.1.1 от договора за цесия и изрични пълномощни цесионерът „Е. М.“ЕООД е упълномощен от цедента „Юробанк България“АД да извърши уведомяване от името и за сметка на цедента. Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№1858/2021г по описа на РС-П..

Издадена е заповед за изпълнение за сумата от 3797.49лв., от които главница в размер на 3 000лв. частично от общо дължимата главница от 4 990.96лв. и лихва за забава в размер на 797.49 лв. за периода от 01.05.2018г до датата на подаване на заявлението . Срещу заповедта за изпълнение длъжникът е подал възражение, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за сумата от 3 797.49лв., от които главница -3000лв. частично от общо дължимата главница от 4 990.96лв. и лихва за забава в размер на 797.49лв. за периода от 01.05.2018г до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -01.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен отговор, с който се оспорва иска както по основание, така и по размер. Ищецът не е посочил колко вноски са платени от ответника нито кога е направено последното плащане от негова страна.Единствено се твърди, че крайният срок на договора е 06.08.2017г.

Ответникът твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила много преди крайния срок на договора, поради което претендираните суми по главница , възнаградителна и мораторна лихва са погасени по давност. Моли се искът като неоснователен да бъде отхвърлен.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е постъпило писмено становище, с което поддържа предявения иск и счита за неоснователно възражението на ответника, че вземането е погасено по давност.

В съдебно заседания ответникът не се явява. Същият се представлява от пълномощник, който поддържа направеното с писмения отговор оспорване.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира 2 събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1858/2021г. по описа на РС-гр.П., че със заявление, депозирано на 01.06.2021г.ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №1058 от 08.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът И. Ф. А. с ЕГН **********/ ответник по делото/ да заплати на „Е. М.“ЕООД / ищец по делото/ главница в размер на 3 000лв. лихва за забава в размер на 797.49лв. за периода 01.05.2018г до 01.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-01.06.20121г до окончателното изплащане на сумата. В заповедта за изпълнение е посочено , че вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит №FL282120 от 06.08.2007г, сключен между „Българска пощенска банка“ с настоящо наименование „Юробанк България“АД/ и ответника . В т.12 от заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК изрично е посочено, че на 18.01.2016г. е сключен договор за цесия между банката и ищеца , по силата на който задължението на ответника , произтичащо от горния договор за потребителски кредит е прехвърлено на „Е. М.“ЕООД.Срещу така издадената заповед за изпълнение длъжникът е депозирал възражение в законовоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК. С разпореждане №5712 от 15.10.20218г.на заявителя/ ищеца по делото/ е указано на основание чл.415 от ГПК да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.Това разпореждане е връчено на заявителя на 25.10.2021г и на 16.11.2021 в законовоустановения едномесечен срок ищецът е предявил настоящия иск.

При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, след подадено в срок от длъжника по заповедта за изпълнение възражение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.

По същество съдът намира следното :

От представените с исковата молба писмени доказателства, неоспорени от ответника се установява, че на 06.08.2007г. между „Българска пощенска банка/ с настоящо наименование „Юробанк България“АД/ с ЕИК 000694749 в качеството на кредитор и ответника И. Ф. А. в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №FL282120/1013, по силата на който кредиторът е предоставил в заем на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 5 300лв. за текущи нужди.

Ответникът се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията, уговорени в договора. В чл.3, ал.1 е уговорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити/ наричан БЛП/ за съответния период 3 на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 6.70 пункта.Дължимите лихви се начисляват на датата на усвояване на кредита по договора . Годишният процент на разходите по кредита е 16.26%. Погасителните вноски за издължаване на кредита , включително дължимите възнаградителни лихви, се заплащат ежемесечно на 6-то число на съответния месец. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне в уговорения срок е в размера, посочен в погасителния план, като ответникът се е задължил да погасява задължението си общо на 120 анюитетни вноски, от които 119 вноски по 83.73лв. и една изравнителна вноска в размер на 84.14лв. съгласно приложен към договора погасителен план, представляващ неразделна част от него и подписан от двете страни по правоотношението- факт, който не бе спорен. В чл.6 от договора е уговорен краен срок на договора, а именно -06.08.2017г.Отпуснатият кредит в размер на 5300лв. е усвоен от ответника на 06.08.2007г., приложеното по делото банково бордеро, а този факт не бе спорен между страните.

Установява се от представените от ищеца писмени доказателства/ лист 14-72 от делото/, че на 18.01.2016г между „Юробанк България“АД и „Е. М.“ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземания с предмет цесия съгласно чл.2.1.1 прехвърляне на вземания , които вземания са индивидуализирани в Приложение №1 към договора, в което приложение подробно са посочени както следва: номер да договора, вид на отпуснатия кредит, дата на договора, има на длъжника, ЕГН на длъжника, обща дължима сума в лева към 31.12.2015г, в т.число главница, лихва и разноски. Видно от приложението/ лист 47 от делото/ в същото фигурира вземането по коментирания по-горе договор за потребителски кредит, като в приложението е посочени, че общия размер на прехвърленото вземане е 6 123.25 лв., от които главница в размер на 4 990 лв. и договорни лихви в размер на 1 132.29лв.

По делото е приложено пълномощно, по силата на което банката- цедент упълномощава цесионера „Е. М.“ЕООД да уведоми съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници –физически лица по договори за потребителски кредити за извършеното прехвърляне към дружеството на вземанията на банката срещу физическите лица – длъжници, произтичащи от договорите за кредит- предмет на договора за прехвърляне на вземанията. Ищцовото дружество в качеството на пълномощник е изпратило на ответника уведомление изх.№6265/25.09.2020г. за извършеното прехвърляне на вземанията на банката по договора за потребителски кредит от 06.08.2007г.Това уведомление е изпратено на длъжника на адреса по договора с обратна разписка и видно от известието за доставка от 16.10.2020г. пратката е върната като непотърсена.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебносчетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено. Вещото лице заключава, че процесният кредит е усвоен на 06.08.2007г като това е станало чрез превеждане на сумата от 5300 лв. по разплащателната сметка на ответника IBAN BG71BPBI 79301030931401 в „Юробанк България“АД. Вещото лице установява, че по процесния договор ответникът е внесъл за периода от 15.08.2007 до 08.12.2008г. общо 4 сумата от 1 298лв С тази сума са погасени както следва : главница в размер на 309.04лв. и договорна лихва в размер на 988.96лв.Вещото лице обобщава ,че непогасената главница към 01.06.2021г. е в размер на 4990лв.Според вещото лице лихвата за забава върху главницата от 3 000лв. за периода от 01.05.2018г до 31.05.2021г / денят предхождащ датата на подаване на заявлението, подадено на 01.06.2021г. е в размер на 939.17лв.