Решение № 340 от 04.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Пловдив, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20225001000239 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Повод за започването му е изходяща от В. М. Й., ЕГН **********, **** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 4/2020 г. по описа на С. окръжен съд решение № 21066 от 30.11.2021 г. съответно изменено в частта за разноските с определение № 12285 от 01.03.2022 г., с което предявеният от В. М. Й., ЕГН **********, **** срещу ЗД „Д.-О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, ****, иск за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, причинени от смъртта на нейния брат - С.Б. при ПТП на 22.10. 2018 г., ведно със законната лихва за забава от датата на уведомлението на застрахователя до окончателното изплащане е отхвърлен и В. М. Й., ЕГН **********, гр. М. е осъдена да заплати на ЗД „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК ********* разноски по делото от 400 лв.

В жалба са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго уважаващо иска.

Въззиваемата страна е жалбата. изразила становище за неоснователност на

1

Съдът след като се запозна с атакуваното съдебни актове и събрания доказателствен материал намери за установено следното:

На 13.01.2020 г. в С. окръжен съд е постъпила изходяща от В. М. Й., ЕГН **********, гр. М. искова молба насочена срещу ЗД „Д.-О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. С..

Обстоятелствената част на същата започва с това, че на на 22. 10. 2018 г. на път ПП-*-* при км. 300 на изхода на гр. Х. в посока гр. К., П.Г.П. управлявайки лек автомобил „Ф.Г.“, рег. № * **** ** нарушил правилата за движение по пътищата и навлязъл в забранен, поради извършването на ремонтни дейности участък на пътното платно. Там ударил пешеходеца и работник С.М.Б., с което предизвикал ПТП и причинил смъртта му. За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 22.10.2018 г. Било образувано и досъдебно производство № 1327/ 2018 г. на РУ на МВР- Х..

Споменава се, че починалият бил брат на ищцата по настоящето дело.Тя изключително тежко понесла загубата на толкова близък човек. В подкрепа на това се сочи, че В.Й. и С.Б. израснали в сплотено и задружно семейство, живеели в атмосфера на любов и взаимна подкрепа и били силно привързани едни към друг. Те от малки били неразделни, поделяли си домашните задължения и заедно обработвали семейните ниви. Общата работа и общите занимания ги сближили значително. Контактували ежедневно помежду си, помагали си и в периода от време, в който всеки от тях имал свое семейство.

Братът бил опора за сестрата и тя срещала разбиране от негова страна.

Същевременно с това се излагат твърдения и че ищцата като по-голяма била авторитет за починалия. Той често се съветвал с нея и търсел вниманието й.

Бил силно привързан към нея, подкрепял е и е подпомагал с каквото може.

Показвал братската си обич и отдаденост във всеки важен момент от живота й.

На тази база е направено заключение, че Б. имал изградена дълбока емоционална и духовна връзка с ищцата и още от деца живеели в хармония, обичали се и били изключително близки.

Сочи се, че фаталният инцидент променил живота на ищцата. Тя понесла изключително тежко загубата на брат си, който починал неочаквано и нелепо. Ритъмът й на живот се подчинил изцяло на скръбта от голямата 2 загуба. Тя станала напрегната и разсеяна. Мислела постоянно за починалия, а това я разстройвало и потискало. Избягвала да общува с хора извън своите най-близки и непрестанно усещала липсата на брат си. Плачела често и с мъка си спомняла за всички общи моменти, преживени заедно. Започнала да страда от безапетитие, нарушения в съня и тревожност.

На база изложеното ищеца прави извод, че е изтърпял значителни морални болки и страдания от смъртта на най-близкия си човек и с оглед приетото в ТР №1/ 2018 г. на ОСНГТК на ВКС изразява мнение, че има право на обезщетяване на така описаните неимуществени вреди.

Във връзка със същото е споменато, че към момента на ПТП за лекия автомобил Ф.Г.“, рег. № * **** ** имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. С оглед на това ищцата в качеството си на увредено лице поискала на 25.02.2019 г. да й бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение.

По същата обаче липсвало произнасяне в определения в КЗ срок. Това се свързва с пораждане на право в патримониума й да претендира присъждане на дължимото й се обезщетение по съдебен ред на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

На тази база е отправено искане до съда за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 50 000 лв. за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 22.10. 2018 г„ при което била причинена смъртта на брат и С.М.Б., ведно със законната лихва върху нея от датата на уведомяването на 25.02.2019 г.

В отговора на ИМ, ответникът излага становище за неоснователност на исковата претенция.

Във връзка със същото е посочено, че не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП. Оспорва се обаче наличието на елементите от ФС обуславящи отговорността на застрахования по чл. 45 от ЗЗД. В тази връзка се твърди липсата на противоправно поведение, вина и причинно следствена връзка между ПТП-то и смъртта на Б.. Изразено е становище, че описания от ищцата механизъм на произшествието не е отговаря на действителния. Твърди се, че то е настъпило при обстоятелства различни от заявените, а констативния протокол за ПТП нямал нужната доказателствена сила.

Оспорено е твърдението, че Б. е бил работник на път в ремонт и на тази 3 база се правди заключение, че не е имал правно основание да се намира на конкретния затворен пътен участък. В тази връзка е изразено е мнение, че причината за настъпване на събитието било неправомерното поведение на починалия, който без да имал правно основание се намирал на затворен пътен участък, придвижвал се неправомерно но пътното платно и предприел пресичане на забранено място, без да се съобрази с дистанцията и скоростта на приближаващите се превозни средства. Евентуално е споменато, че ако все пак се докажело, че Б. бил работник, то той не бил облечен със светлоотразителна жилетка и т.н.

В хода на тези разсъждения от страна на ответника е развита и теорията, че причина за ПТП-то е поведението на длъжностните лица на строителния обект, които не били сигнализирали и обозначили същия по начин, че да се възпрепятства навлизането на автомобили и пешеходци на платното за движение. Твърди се, че организацията на движението и сигнализацията на извършваните строително монтажни работи (СМР) не били изпълнени според изискванията на Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на СМР по пътищата и улиците, Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътна маркировка и ЗДП. Според ответника ако изобщо е имало на обекта поставена сигнализация та не била съобразена и с изготвения и одобрен проект за временна организация на безопасността на движението.

Наред с това в отговора е изразено становище, че ищцата няма право да получи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в качеството й на сестра на починалото лице.В подкрепа на това се твърди за липсата на данни и доказателства за наличието на близки отношения между ищцата и брат й, които да обуславят присъждането на такова.

Възразено е също, че ако все пак се приеме, че ищцата е от кръга лица очертан в ТР 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС, то претендираното обезщетение е завишено по размер. В подкрепа на това си становище застрахователят се е позовал и на § 96 от ПЗР на КЗ.

Направено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия. В тази връзка се изредени няколко негови действия довели до същото, както следва:

- не е имал право да се намира на пътното платно, тъй като същото е 4 било затворено за обществено ползване, с което нарушил разпоредбата на чл.

2, ал. 2 ЗДП,

- не се е придвижвал възможно най-вдясно по платното за движение и така нарушил чл. 110 ЗДП,

- предприел неправилно пресичане, без да се съобрази с дистанцията и положението на приближаващите превозни средства /чл. 113 ЗДП/ и - навлезнал внезапно на платното при намалена видимост/ чл. 114, т.

1, т. 2 от ЗДП.

Твърди се също, че ако по делото се установи, че починалият бил работник в пътната фирма извършваща ремонта на пътя, то той е бил без задължителното работно облекло, включващо и каска и светлоотразителна жилетка и не съобразил поведението си с въведената организация за безопасност на строителната площадка.

В ДИМ и отговора на същата вяска от страните е изразила становище за неоснователност на наведените от другата защитни възражения.

Така съдът след събирането на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.

В него е посочено, че извършителят на ПТП-то следва да отговаря за обезщетяване вредите на увредените от него лица.

Прието за безспорно е и това, че същият е застраховано по смисъла на КЗ лице при ответника и той следва да покрие отговорността му за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В тази връзка е посочено, че е спазена процедурата предвидена в чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 от КЗ, което прави искът пред См ОС допустим.

По отношение на неговата основателност след преценка на събрания доказателствен материал е направено заключение, че ищцата не е от кръга лица посочени в ППВС № 4/ 1961 г., ППВС № 5 /1969 г. и ТР № 1/2018 г на ОСНГТК на ВКС и няма право на обезщетение за неимуществени вреди и исковата претенция е била отхвърлена.

Недоволно от решението е останал ищецът и е подал жалбата станала причина за започване на настоящето дело.

В нея се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като се твърди, че в 5 него не са обсъдени всички факти и обстоятелства, даващи основания да се уважи исковата претенция от този тип. В подкрепа на това е направен анализ на събрания доказателствен материал. Във връзка със същия се твърди, че съдът не е съобразил доказаните в процеса болки и страдания и съпътстващи изключително негативни емоционални преживявания и състояния, които е претърпяла и продължава да търпи ищцата в резултат от смъртта на нейния брат. Изложени са и доводи за наличие на доказателства по делото за силна връзка между починалия и жалбоподателката. Оспорени са възраженията за съпричиняване.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт служебно, а досежно неговата правилност с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.