Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2446 от 20.02.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30089/2021
Вид
Решение № 2446
Подписан
20.02.2023
Състав
МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2446 гр. София, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20211110130089 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „фирма” ЕАД, ЕИК ***, срещу П. Б.

Б., ЕГН ********** и С. Б. Б., ЕГН **********, с която са предявени осъдителни искове за следните вземания: за сумата 575,91 лева, представляваща цена на топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. за топлоснабден имот на адрес:

/населено място/, инсталация № 4000338616, аб. № **, лихва за забава върху тази главница в размер на сумата 125,23 лева за периода 15.09.2019 г. - 28.04.2021 г., сумата 20,80 лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение на ТЕ за периода 01.04.2018 г. - 30.04.2019 г. за същия имот, лихва за забава върху тази главница в размер на сумата 4,45 лева за периода 30.05.2018 г. - 28.04.2021 г. Сумите се претендират от ответниците разделно - от всеки по 1/2 част.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците, като отговор е подаден само от ответника С. Б., чрез назначения му от съда особен представител адв. С. К..

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на адреса на топлоснабдения имот: /населено място/ за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, с оглед което и всеки от тях има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.

Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.

1

Ответникът П. Б. Б. не е подала отговор на исковата молба.

Ответникът С. Б. Б., чрез назначения му особен представител, оспорва предявените искове, като счита, че ищецът не е доказал по делото ответникът да се е отказал или да е приел наследството на И. Б. И. и П. М. И., с оглед което и исковете срещу него били недопустими. Намира, че исковата молба е нередовна по изложените с отговора съображения. Възразява, че част от вземанията на ищеца са погасени по давност. Моли за отхвърляне на предявените срещу този ответник искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

По предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, в това число, че облигационното правоотношение е възникнало на соченото от ищеца правно основание, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, изпадането в забава в плащането на главното задължение. В тежест на ищеца е да установи също, че услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена през периода, както и легитимацията си да претендира дължимостта на това вземане, че са се осъществили факти, обуславящи спиране или прекъсване на давността за вземанията срещу ответника С. Б..

Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК, ВКС, освен посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора между страните по същия/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобИ.е на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето 2 защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

С оглед действащата нормативна уредба и установените със съдебната практика разрешения, договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна енергия за битови нужди може да възникне или по силата на законовата норма на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, или при постигнато съгласие между страните по основните елементи на договора, като в последния случай доказването на облигационната връзка в исковото производство се осъществява по общия ред на ГПК, например с представяне на доказателства за открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

В аспекта на горното и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че между страните през процесния период е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, възникнало с оглед притежаваното от ответниците право на собственост върху процесния недвижим имот.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че към 1969 г. собственици на апартамент № 8, находящ се в /населено място/ са били П. М. И. и И. Б.

И., за което е съставен нот.акт № 3, том X V, дело № 2803/1969 г. Съгласно представеното удостоверение, издадено от Столична община, район Слатина, с решение № 53 по протокол № 73/04.10.1995 г. на СОС, ул. „Лазар Станев“ е преименувана на ул. „Цветан Радославов“.

Приети като доказателства са:

- удостоверение за наследници на И. Б. И., издадено от Столична община, район „Слатина“, съгласно което лицето е починало на 01.07.2004 г. и е оставило за свои наследници по закон П. М. И. /съпруга, починала на 13.09.2011 г./, Б. И. Б. /син, починал на 25.05.2003 г., заместен от своите наследници С. Б. Б., син на Б. Б. и П. Б. Б., дъщеря на Б. Б./;

- удостоверение за съпруг и родствени връзки на П. М. И., издадено от Столична община, район Слатина, съгласно което лицето е имало следните родственици: Й. М.

М., майка, починала на 22.11.1990 г., М. М. Р., баща, починал, Б. И. Б., син, починал на 25.05.2003 г. и В. М. Г., едноутробна сестра, починала на 28.12.2012 г.;

- писмена справка, изготвена въз основа на проверка за вписаните в особената книга, водена от СРС, за приемане и отказ от наследство, съгласно която не са открити данни за вписан отказ или приемане на наследството на И. Б. И. и П. М. И., от страна на наследника им С. Б. Б..

С оглед изложеното и по арг. от разпоредбите на чл. 10, ал. 1, вр. чл. 6 ЗН, следва да се приеме, че правото на собственост върху процесния ап. 8 принадлежи на ответниците при равни квоти – всеки от тях е придобил по ½ идеална част от същия преди началото на процесния период /01.05.2018 г./

Както се посочи и по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя право на собственост или вещно право на ползване. Тази законова презумпция е приложима в конкретния случай, с оглед което и следва да се приеме, че страните са 3 били обвързани от договорно правоотношение през периода, по силата на което ответниците се явяват задължени за цената на топлинната енергия, доставена в имота и за цената на услугата дялово разпределение, доколкото имотът се намира в сграда в режим на етажна собственост.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба бщите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

В конкретния случай ответниците не твърдят, а и не установяват по делото по отношение на тях да се прилагат специални условия, договорени между страните, използвайки установения в закона механизъм, с оглед което съдът приема, че договорът е регулиран от публично оповестените общи условия, съдържанието на които с доклада по делото е обявено на страните за общоизвестно.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Като доказателства по делото са приети протокол за проведено на 19.06.2002 г. общо събрание на етажните собственици от адрес: /населено място/, на което е взето решение да се сключи договор с „фирма“ ЕООД за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и за извършване на тази услуга от дружеството, както и договор № 146/3007.2002 г., сключен между това дружеството и ЕС. Следва да се посочи, че с Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и след като етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, ответниците са обвързани от взетото решение.