Присъда № 152 от 13.09.2024, Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 152/13.09.2024 година, постановена по НОХД № 531/2024г. по описа на РС-Елхово:

Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от РП-Ямбол обвинителен акт ведно с БП № 261/2024г. по описа на ГПУ-Елхово, с който подсъдимият А. А. /A. A./, гражданин на **********е обвинен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 11.08.2024г., в района на гранична пирамида № 269, находяща се в землището на с. Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, е влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в отсъствието на подсъдимия, редовно призован, но с участието на служебния му защитник, назначен от фазата на БП – адв.Р. А. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са нА.це предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор - А. С. – зам.адм.ръководител-зам.районен прокурор при РП-Ямбол, поддържа повдигнатото против подсъдимия А. А. обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като по изложени съображения и доводи, позовавайки се на доказателствената съвкупност по делото, намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна стрА.. Предвид на това представителят на обвинението моли съда да признае подсъдимия А. А. за виновен по повдигнатото му обвинение, като смята, че са нА.це многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което предлага при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК да му бъде наложено наказание 1 година лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, както и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 500 лева. Изтъква се, че с така предложените наказания ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия А.

А., адв.А. в хода на устните прения пледира за постановяване на оправдателна присъда спрямо подзащитния й по предявеното му обвинение по чл.279, ал.1 от НК. В тази насока се изтъква, че от събраните по делото доказателства не се установи по безспорен начин, че подсъдимият А. А. на посочените в обвинителния акт дата и време, е прекосил държавната граница на Р. България без надлежно разрешение. Изслушаните в хода на съдебното следствие двама свидетели, които имат преки впечатления, не успяха да формулират несъмнен извод за виновността на подсъдимия. Според защитата св.В., за който се установи, че е бил сред служителите, които са задържА. на 13.08.2024г. лекия автомобил марка „Пежо“, в който се твърди, че е бил подсъдимия, в с.з. заяви, че не знае дА. подсъдимият А.

А. е бил сред лицата, които е задържал. Свидетелят Г. от друга стрА. удостовери, че на 13.08.2024г. по нареждане е извършил прохождане на обратната следа и е установил отвор във възпрепятстващото съоръжение между Р. Турция и Р. България, но същият според адв.А. не можа да отговори и да потвърди дА. на 11.08.2024г. подсъдимият А. А. е преминал на това място държавната граница. Поради това защитата счита, че не се установи по безспорен начин на 11.08.2024г. подс.А. А. да е преминал държавната граница в района на гранична пирамида №269, без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и доколкото единствените доказателства в подкрепа на обвинението по делото са самопризнанията на А.

А., на които защитата изтъква доводи, че не би следвало да почива осъдителна присъда.

Поради тези си съображения защитата пледира за постановяване на единствената справедлива оправдателна присъда спрямо подсъдимия А. А..

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от фактическа стрА. следните факти, а именно:

1

Подсъдимият А. А. е роден на **********г., в гр.Дер Алзор, Сирийска Арабска Република и е гражданин на тази стрА.. Съгласно обясненията му, дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият преди около месец е напуснал родината си по произход – Сирия поради несигурността и водените военни действия, като влязъл в Република Турция и заживял в гр.Истанбул, на квартира, като намерението му било от Р. Турция да премине в Р. България, където се установили негови роднини. Тъй като не притежавал необходимите документи и надлежно разрешение да влезе на територията на стрА. от Европейския съюз, подсъдимият се свързал с кА.лджия, който му обещал срещу сумата от 2 700 евро да го преведе нелегално през границата на Република Турция в Република България, до гр.София. Подсъдимият се съгласил.

След като подсъдимият оставил искА.та сума на гарант в гр.Истанбул, кА.лджията осигурил транспорт и подс.А. А. заедно с още 12 лица, на 10.08.2024г. били събрани в гр.Истанбул и качени в микробус, с който били извозени от гр.Истанбул до гориста местност, в близост до турско-българската граница. Микробусът спрял в близост до тази местност и там подсъдимият и остА..те 12 лица от групата били свалени, заедно с един водач – арабин от Тунис, който повел групата пеша през гората към границата, а микробусът и шофьора му потеглили в обратна посока. Чуждите граждани вървели след водача си и стигнА. до възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата между двете държави. Тогава водачът им обяснил, че след като преминат съоръжението, ще влязат на територията на Р.

България, но по негови указания групата остА.ла на място, изчаквайки удобен момент за преминаване през съоръжението.

На следващия ден – 11.08.2024г. около 10.00 часа водачът показал на подсъдимия и на спътниците му от групата отвор в долната част на възпрепятстващото съоръжение, през който всеки един от 13-те лица от групата преминА. и така се озовА. на територията на Република България. По този начин подсъдимият А. А. на 11.08.2024г. влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България в района на 269-та гранична пирамида, намираща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол. По същия начин съоръжението е било преодоляно и от остА..те от групата 12 лица и от водача им.

След това подсъдимият А. А. и остА..те 12 негови спътници продължили пеша към вътрешността на стрА.та, водени от водача им, към предварително избрано място.

ПридвижвА. се пеша няколко дни предимно през гористи местности. На 13.08.2024 г. в следобедните часове достигнА. до посочено им от водача място, на което следвало да изчакат пристигането на автомобил. Около 19.00 часа пристигнал на посоченото от водача място един червен лек автомобил, комби. Водачът подканил всички от групата да се качат в автомобила. Подсъдимият и спътниците му от групата се качили в автомобила, като А. А. се качил на предната седалка, до тази на шофьора, който бил арабин. След това автомобилът потеглил като се движил по черен път. След около половин час подс. А. А. забелязал, че след автомобила се движи полицейски автомобил с включен светлинен сигнал. След като шофьорът възприел подадения му светлинен сигнал отбил и спрял автомобила, в който бил подсъдимият и остА..те 12 негови спътника от групата.

Междувременно, на същата дата – 13.08.2024г. разпитаният по делото като свидетел Т. И. В. – на длъжност „ст.полицай“ в 01 ГОДГ при ГПУ-Елхово към РД“ГП“гр.Елхово, бил дневна смяна /за времето от 09.00 часа до 21.00 часа/, назначен наряд като автопатрул в района между ГПУ-Елхово и ГКПП-Лесово. Около 20.00 часа на 13.08.2024г. свидетеля В. и колегата му от автопатрула получили информация от ОД на ГПУ-Елхово за съмнителен автомобил, който се движил в района, в който патрулирА.. Св.В. и колегата му от автопатрула предприели незабавно ОИМ и не след дълго забелязА. търсения автомобил да се движи по последната улица в с.Гранитово, в близост до гробищния парк. Автомобилът 2 бил марка „Пежо 307“, комби, цвят бордо, със софийски рег.номер. Свидетелят и колегата му предприели действия за спиране на преследвания автомобил. След като въпросното МПС спряло на подадения светлинен сигнал за спиране, св.В. и колегата му извършили проверка на лицата в автомобила. В хода на същата шофьорът е представил на граничните полицаи карта за статут на чужденец в Р. България. ОстА..те констатирани в автомобила от св.В. и от колегата му 13 други лица, чужди граждани, не представили документи за самоличност.

Същите били само от мъжки пол и отговаряли на описанието за нелегални мигранти, тъй като не говорили български език и се самоопределили за граждани на Сирийската арабска република. За откритите в лекия автомобил 13 чужди граждани и шофьора, св.В. докладвал на ОД при ГПУ-Елхово и на прекия си Началник, който му разпоредил да остане на място до пристигането на екип за съдействие. ПристигнА.ят на място екип от служители на ГПУЕлхово задържал и конвоирал до ПНЗЛ при ГПУ-Елхово шофьора на провереното МПС и 13-те чужди граждани, между които бил и подсъдимият А. А., за изясняване на случая.

Вследствие на извършеното на същата дата – на 13.08.2024г. прохождане на обратната следа от свидетеля К. П. Г. /на длъжност „ст.граничен полицай“ в 01 ГОДГ при ГПУ-Елхово към РД“ГП“-Елхово/, е било установено, че задържаните в с.Гранитово 13 чужди граждани, самоопределили се за граждани на Сирийската арабска република, между които бил и подсъдимият А. А., са преминА. турско-българската граница в района на 269 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Лесово, общ.Елхово. В района на посочената гр.пирамида са били констатирани признаци за нарушение целостта на изграденото възпрепятстващо съоръжение, изразяващо се в срез на мрежата в долната част на съоръжението, както и следи от множество лица с направление от Р. Турция към вътрешността на стрА.та ни.

Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни, чрез преводач. Лицето се идентифицирало с имената: - А. А. /A. A./, роден на **********г., в гр.Дер Алзор, **********гражданин на **********с начално образование, женен, безработен, с адрес в с.Абу Хашабе, обл.Дер Алзор, Сирийска Арабска Република. Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така установената във фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.

От приложената в материА.те по БП справка за съдимост, с рег.№ 240815005000347051 от 15.08.2024г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият А. А. не е осъждан.

Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същият изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на свидетелите Т. И. В. и К. П. Г., и двамата на длъжност „ст.полицай“ в 01 ГОДГ при ГПУЕлхово към РД“ГП“гр.Елхово, дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК. Поради това съдът не възприе доводите на защитата, че обвинителната теза се подкрепя единствено и само от самопризнанията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняемо лице при снемане на обясненията му във фазата на БП.

Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с остА..я доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите В. и Г., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подс.А. А. са съдържими фактически 3 твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването му като пътник в спрения от полицаите л.автомобил марка “Пежо 307“, комби, на цвят-бордо и последвалото задържане на него и спътниците му.