Решение № 1518 от 16.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1518 гр. Плевен, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20264430100401 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248,ал.1 и чл.250,ал.1 ГПК.

Образувано е по молба на „Кинти БГ“ ЕООД с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските, които следвало да се възложат на ищеца или адвокатското възнаграждение да бъде редуцирано.

В искането си молителя сочи, че съдът не се е произнесъл и по дължимата законна лихва, с която е сезиран от датата на насрещния иск. Като ответникът по делото се сочи, че не е дал повод за завеждането му и следователно на осн. чл. 78, ал.2 ГПК не се възлагат разноски. Размерът на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца следвало да е под минимума, защото искът бил признат от ответника, а пълномощникът на ищеца не е извършвал активни процесуални действия и не е налице значителен по обем адвокатски труд. Делото пък не се характеризирало с фактическа и правна сложност с оглед множеството сходни дела, които са разгледани от съдилищата. Съдът нямал задължение да се съобразява с адвокатската наредба за хонорари с оглед решение от 05.12.206 г. по обединени дела С94/2004 и С-202/2004 на СЕС.

В срока по чл.248,ал.2 ГПК е постъпило становище от ищеца С. К., с което посочва, че не е налице хипотезата на чл. 78,ал.2 ГПК, защото ответникът не е признал иска, както се твърди. Адвокатът на ищеца се сочи, че е изготвил подробна искова молба, предявени са два иска, в хода на делото пък била депозирана уточнителна молба, наред с това депозирал частна жалба срещу определение на съда, ангажирано е писмено становище за хода на делото, получавал е всички книжа по делото и е изготвил становище по чл.248 ГПК. Процесуалният представител на когото се дължи възнаграждение също 1 така е положил и труд предварително по проучване на казуса, като общата продължителност на работата до приключване на делото се сочи, че е 7-8 месеца, през които други възнаграждения не е получавал от ищеца. За определеното адвокатско възнаграждение се дължало ДДС съгласно решение от 23.10.2025 г. по дело С-744/23 на СЕС

Съдът, като взе предвид изявленията на страните и материалите по делото, достигна до следните изводи:

Видно от отговора на исковата молба е, че съдът е сезиран с насрещен осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД по който съдът се е произнесъл. Така предмет на Решение №1173/24.07.2026 г. по делото са отрицателен установителен иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД вр. чл.11,ал.1,т.10 вр. чл.22 ЗПК, предявен от ищеца К., и осъдителен иск с правно основание чл. 55,ал.1,пр.1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК, предявен от ответникакредитор. Двата иска, макар предявени от насрещни страни са основани на едни и същи факти за нищожност на сключения между страните договор за кредит с материален интерес 459,32 евро, който обаче е ирелевантен при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото.

Съдът констатира, че макар да е бил сезиран с искане за присъждане на законната лихва по предявения осъдителен иск, не е формирал воля по това, макар да е акцесорна последница от основателността на иска по чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, поради което молбата по чл.250,ал.1 ГПК е основателна и решението следва да бъде допълнено в тази част.

Неоснователен е довода, че намира приложение чл. 78,ал.2 ГПК при определяне на отговорността за разноски по предявения отрицателен установителен иск, защото в отговора на исковата молба ответникът признава иска за основателен, но е дал повод за завеждането му, доколкото ако не е имал претенции по него е следвало да уреди тези отношения, а не както е в случая с подаване на отговор на исковата молба. По тези съображения всяка от страните е отговорна за разноските сторени от насрещната страна.

Искането на молителя по чл.248,ал.1 ГПК е също основателно относно нуждата от редуциране на определеното адвокатско възнаграждение.

Производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, за което е депозирано писмено становище от пълномощника при материален интерес от 459,32 евро и правен въпрос по който съдебната практика трайно е установила приложението на ЗПК и ответникът не оспорва/признава основателността на иска/. Така правният спор е фокусиран върху това дължи ли се на кредитора чистата стойност на кредита или не, т.е. обстоятелства които не са от значение за размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, защото насрещният осъдителен иск е основателен. Невярно е твърдението на ищеца, че пълномощникът му е подавал частни жалби по делото, а отговора на насрещната искова молба не е обстоятелство от значение за размера на възнаграждение с оглед на това, че е ответник по насрещния иск и отговорността за разноски се урежда в полза на ищеца. По изложените съображения, следва да бъде намалено адвокатското възнаграждение на 2 пълномощника на ищеца до 180 евро или 196 евро с ДДС.

В останалата част искането на молителя по чл.248,ал.1 ГПК е неоснователно, защото е положен адвокатски труд изразяващ се в изготвяне на искова молба и становище по делото. Макар процесуалният представител да не се е явил, както впрочем е и по всички други производства образувано чрез адв. М., към настоящия момент общо 9 на брой само от този ищец, неговият труд не може да бъде изцяло изключен с оглед горепосочените процесуални действия.

Ръководен от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА Решение №1173/24.07.2026 г., по гр.д.№401/2026 г. по описа на РС Плевен в частта по предявения иск с правно основание чл. 55,ал.1,пр.1 ЗЗД, както следва: „ОСЪЖДА С. Й. К., ЕГН **********, да заплати на „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК 207615222, законната лихва върху иска по чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, от датата на насрещната искова молба-07.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането“.

ДОПУСКА изменение на Решение №1173/24.07.2026 г., по гр.д.

№401/2026 г. по описа на РС Плевен, в частта относно присъдения адвокатски хонорар на пълномощника на ищеца, като РЕДУЦИРА дължимото адвокатско възнаграждение на адв. М. М., от 246 евро с ДДС на 196 евро с ДДС.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3