Определение № 312 от 25.05.2023, Районен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 312 гр. Благоевград, 25.05.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Кристина Евг. Панкова като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Частно наказателно дело № 20231210200783 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

Образувано е по жалба и допълнение към нея от адв.Л. М. Г., с адрес за връчване на книжа с.К., ул.“С., срещу Постановление на прокурор при Районна прокуратураБлагоевград от 09.05.2023г., с което наказателното производство по ДП № 237/2021 г., по описа ОД на МВР- Благоевград, водено за престъпление по чл. чл. 309, ал. 1 НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено.

В жалбата са релевирани съображения в насока неправилност и необоснованост на атакуваното постановление. Сочи се, че фактическите изводи на наблюдаващия прокурор са в противоречие със събрания в рамките на досъдебното производство доказателствен материал. Акцентира се върху обстоятелството, че прокурорът не е извършил пълно, всестранно и обективно разследване на всички релевантни по случая обстоятелства. Изтъква се, че неизяснени са останали редица обстоятелства, както и че превратно са тълкувани доказателства. Предвид гореизложеното, моли се атакуваното прокурорско постановление да бъде отменено в своята цялост, а делото върнато на наблюдаващия прокурор със задължителни указания по приложението на материалния закон.

В издаденото постановление е посочено, че са извършени всички възможни и необходими процесуални действия по образуваното досъдебно производства, като по делото не са събрани достатъчно данни за престъпление. Изложеното е мотивирало наблюдаващият прокурор да приеме, че в случая липсва престъпление, поради което и на основание чл.243, ал.1,т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратил наказателното производство.

Районният съд, след проверка на книжата по делото, намира следното:

В случая жалбата е подадена от Л. Г. в качеството му на адвокат, но с оглед изложеното в нея и в атакуваното постановление се установява, че същия оспорва прокурорския акт в лично качество. Жалбата е подадена в предвидения в чл. 243, ал. 4 НПК седемдневен преклузивен срок /доколкото по делото липсват доказателства за връчване, съдът тълкува това в полза на жалбоподателя/, насочена е срещу подлежащ на самостоятелен съдебен контрол акт, но произтича от процесуално нелегитимирано лице.

Съображенията за този извод на съда са следните:

Досъдебното производство е образувано на 19.08.2021 година, затова че на неустановена дата в периода 14.09.2019г.-09.07.2020г. е съставен преправен частен документ - приемо-предавателен протокол от 14.09.2019г. относно изпълнение на договор за доставка на отоплителна система тип „термопомпа Getok“ с цел да бъде употребен по гражданско дело№644/2020г. по описа на PC Благоевград, за да се докаже съществуването 1 на правно отношение — изпълнение на договора от страна на „М. - престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.

Престъплението, за което е образуваното досъдебното производство е такова по чл.

309, ал. 1 НК. То намира своето систематично място в гл. ІХ- та от НК – „Документни престъпления”, чийто непосредствен обект на увреждане или засягане са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите. С деянията по посочената глава от НК, се накърняват редът и правната сигурност, свързани с документирането и документооборота, както и следващите от това затруднения при дейността на държавните и обществените органи, отношенията между тях и гражданите, както и възникването, прекратяването и внасянето на промяна в гражданските правоотношения. Именно и с оглед спецификата на обекта на тези престъпления, пострадал от тях не може да бъде физическо лице. Действително, всяко документно престъпление може да застраши или увреди определени блага на дадено физическо лице, но това не е достатъчно да се приеме, че възниква фигурата на пострадалия в наказателния процес.

Престъпленията, свързани със съставянето на частни документи дават отражение върху правоотношенията, които съществуват или се претендира да съществуват между отделни граждани, с оглед на изразената в документа правнозначима воля и произтичащите от това правнорелевантни последици ( в конкретния казус, предмет на обследване в наказателното производство е Приемо-предавателен протокол от 14.09.2019г). Това обаче не означава, че засегнатите от документно престъпление граждани придобиват качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК, тъй като техните интереси са опосредени, а не пряк и непосредствен обект на документните престъпления. Както бе посочено и по- горе, документните престъпления са насочени против реда и правната сигурност на документирането, т.е. засягат се обществени отношения, свързани с документооборота и от тях не може да има пострадало физическо лице /в този смисъл Решение № 389 от 06.07.2004 г. по н. д. № 1033/2003г., II н. о. на ВКС, Решение № 473 от 2.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 431/2010 г., I н. о., Решение № 562/2009г. на III- то н.о. на ВКС, Решение № 68/2010 г. на Iво н.о. на ВКС; В идентичен смисъл е и актуалната практика на Окръжен съд- Пловдив, обективирана в Определение № 1224 от 11.11.2019г., постановено по ВЧНД № 1928/ 2019г., по описа на ОС- Пловдив; решение №508 от 26.11.2012 год. по н.д. №1798 за 2012 год. на III-то н.о. на ВКС, Определение №3165/28.06.2018г. по вчнд №293/2018г. на Окръжен съд Благоевград/.

Безспорно е, че престъплението по чл.309, ал.1 от НК е формално умишлено престъпление, защото съставът не свързва възможността за реализиране на наказателна отговорност с настъпването на определени обществено-опасни последици, а е достатъчно самото извършване на деянието, без да е необходимо от това да е настъпил конкретен резултат. Счита се, че с факта на осъществяване на деянието е достигната необходимата степен на обществена опасност, за да се приложи наказателна репресия. Иначе казано, престъплението по чл. 309 НК не е резултатно, а е от онези, които създават само състояние на опасност за настъпване на вреда.

Видно от разпоредбите на чл.74 ал.1,чл.76 и чл.84 ал.1 НПК основната предпоставка за наличие на процесуална правоспособност на пострадалия да встъпи като страна в наказателния процес е твърдените от него имуществени или неимуществени вреди да са пряка и непосредствена последица от престъплението. След като законодателят е извел, че фактическия състав на увреждането напълно съвпада с този на престъплението, това означава,че претърпените вреди, за да обуславят процесуална правоспособност на пострадалият, следва да бъдат неизменно следствие на престъпния резултат, който от своя страна винаги трябва да е включен в състава на престъплението.В този смисъл вредите, които обуславят наличието на легитимацията на едно лице като пострадал, трябва да са пряко и непосредствено следствие на конкретното престъпление, а не на деянието в широк смисъл. Ако следва да се проследяват всички обективни изменения върху действителността 2 в резултат на самото деяние, това би означавало да се надхвърли обвинението, защото в него тези последици не са инкриминирани.

С оглед специфичния обект на „Документните престъпления”,каквото е престъплението по чл.309 от НК, настоящият съд приема, че пострадал от такова престъпление не може да бъде определено физическо лице, нито юридическо такова, а държавата.

В този смисъл обектът на посегателство се извежда от систематичното място на престъплението по чл.309 от НК.

Както се посочи обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното производство по него. Както се посочи обект на документните престъпления по Глава ІХ от Особената част на Наказателния кодекс, каквото е престъплението по чл. 309 ал. 1 от НК, са обществените отношения, свързани със реда и правната сигурност на документирането и затрудняват дейността на държавните и обществени органи, както и отношенията между тях и гражданите (Постановление № 3/1982 г. на Пленума на ВС), поради което и пострадал от документно престъпление не може да бъде определено физическо лице. Преценката за това, дали от дадено престъпление са претърпени вреди и съответно възникнала ли е процесуална правоспособност на определени лица/или лице/ да бъдат страни в съдебната фаза/ и от тук възможността да атакуват постановлението на прокурора по чл.243 от НПК / се основава на резултата от проверката на следните характеристики на конкретното престъпление, предмет на обвинението, които винаги е необходимо да са налични ,за да се приеме, че от престъплението обективно може да има пострадал или ощетено юридическо лице : 1. дали престъплението е със съставомерни обществено опасни последици, т.е. дали в състава е предвиден определен престъпен резултат, което в конкретната хипотеза, доколкото се касае за престъпление на формално извършване не е налице и 2. дали обекта на посегателство /защитените чрез криминализацията обществени отношения/ е свързан с правната сфера на определен правен субект. Вредата като негативно въздействие върху благо, охранявано от правото, по принцип се състои в отрицателно изменение в материалната или в духовната сфера на даден правен субект .

Респективно отнесено към наказателното право , това общо положение обосновава , че засегнатия с престъплението обект следва да е свързан с имуществени или неимуществени права на гражданите / респективно само с имуществени права на ю.л./. С престъплението по чл.309 от НК, както се посочи, се защитават обществените отношения, свързани с правилното и законосъобразно осъществяване на документирането, т.е. общия /групов/обект на престъплението или основният непосредствен обект на престъплението/изведен от заглавието на съответния раздел/ не се насочва директно към защита на индивидуална правна сфера. Безспорно отговора на въпроса дали от конкретното престъпление има пострадал, се извършва на основата на анализ на конкретния фактически състав, респективно от този анализ е необходимо да може да се направи и да следва положителен извод за това, дали е налице престъпен резултат накърняващ непосредствено нечии права. Както бе посочено погоре, жалбоподателя не е претърпял никакви вреди в следствие на престъпно документиране. Следва да се акцентира, че вредоносния резултат следва да произтича пряко и непосредствено от конкретното престъпление, а не от деянието в най-общ и широк смисъл . С оглед непосредствения обект на защита на престъплението, предмет н а ДП № 237/21г. по описа на ОД МВР Благоевград и след анализ на посочените по-горе предпоставки, не може да бъде направен положителен извод, че това престъпление - по чл.

309, ал.1 от НК засяга пряко , само с оглед конкретните си обективни признаци индивидуална правна сфера на жалбоподателя.

3

С оглед горните съображения, съдът приема, че за да придобие едно лице качеството на пострадал по смисъла на чл.74 ал.1 от НПК, то това лице следва да е претърпяло такива вреди от самото престъпление, които биха му позволили да встъпи в процеса като граждански ищец или частен обвинител, т.е. активната легитимация за обжалване на прекратителното постановление е поставена на плоскостта на обективно претърпени вреди /от конкретното престъпление/ и тяхното наличие е предмет на законодателна преценка и въз основа на критериите , изложени по-горе, респективно не може да бъде резултат на субективно усещане.

В този смисъл Л. Г. не може да бъде припознат като един от субектите, посочени в чл.243, ал.3 от НПК, т.е. той не е процесуално легитимиран да обжалва по този ред постановлението за прекратяване на наказателното производство, поради което и жалбата се явява недопустима.

Това обстоятелство е процесуална пречка, съдът да упражни своето правомощие в производството по чл.243 ал.5 от НПК и да извърши проверка за процесуалната и материалноправна законосъобразност на обжалваното постановление на прокуратурата, респ. да прецени дали същото е основано на цялостен и точен анализ на събраните на досъдебното производство доказателствени материали.