Определение № 92 от 06.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 92 гр. Пазарджик, 06.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20255200500447 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248 ал.3 във връзка с ал.1 и с чл.274 ал.1 т.2 и следващите от ГПК /Граждански процесуален кодекс/.

Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд №1000 от 27.03.2025г. постановено по гр.д.№20245220102573 по описа на същия съд за 2024г. с което е оставено без уважение искането на И. А. К., ЕГН ********** от с.**** за изменение на решение №200 от 26.02.2025г. по гр.д.

№20245220102573 по описа на същия съд за 2024г. в частта относно присъденото на адвокат А. Д. от САК адвокатско възнаграждение за осъществена процесуална защита и съдействие при условията на чл.38 от ЗА в пълния претендиран размер ,в това число и дължимия ДДС.

В частната си жалба с вх.№9289 от 31.03.2025г. подадена от И. К. чрез пълномощника си адв. Д. се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. По отношение размера на адв. възнаграждение се твърди, че съобразно постановките по дело С-427/16г и C-428/l6г на СЕС не следва да се извършват произволни, под пазарните нИ. намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл.

101 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция.

Акцентира, че следва да се вземе предвид и решение на СЕС от януари 2024 г. по дело С438/22г. по запитване на български съд относно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения при неполучен отговор по какъв механизъм съдът следва да извърши намалението за разноски за адвокатско възнаграждение, поради липса на подобна уредба в 1 чл. 101 ДФЕС. Смята, че по аналогия следва да бъде приложено разрешението, изведено с решение по дело C-57/15 на СЕС. с е извършено тълкуване на член 14 от ДиректИ. 2004/48, озаглавен „Съдебни разноски” и предвиждащ, че „Държавите членки гарантират, че понесените от /спечелилата делото/ страна разумни и пропорционални съдебни разноски и други разходи са за сметка на /загубилата делото/ страна освен ако това не се позволява от съображения за справедливост". Смята, че съюзните понятия имат автономно и еднотипно съюзно тълкуване, а националните съдилища са задължени да извършват конформно тълкуване на националното право в светлината на съюзното /така „Методи за съобразено с ПЕС тълкуване на вътрешните норми (15.02.2021г. NEWS, Lex.bg) и ,Задължението за съответстващо тълкуване най-широкообхватната последица от действието на правото на ЕС” (07.01.2()21 г. NEWS, Lex.bg) от проф., д.ю.н. Атанас Семов/.

Заключава, че в този смисъл тълкуването на на нормата на чл. 78. ал. 5 от ГПК следва да се извърши съответно на смисъла и съдържанието на понятията разумност и пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение. Посочва, че според СЕС разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните особености на делото с което е сезиран като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда. който трябва да се положи за защитата на съответното право И че макар изискването за пропорционалност да не означава. че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски. които действително е понесла.

Жалбоподателят сочи, че значението на присъждането на разумни и пропорционални разноски е тълкувана от СЕС в светлината на член З, параграф 2 от ДиректИ. 2004/48, според който, предвидените в нея процедури и средства за защита трябва да бъдат разубеждаващи. Посочва, че според СЕС разубеждаващият ефект от иск за установяване на нарушение би бил сериозно намален. ако нарушителят може да бъде осъден да възстанови само една малка част от разумните разноски за адвокат, които притежателят на накърненото право на интелектуална собственост е направил. Препраща се и към решение на съда от 2006 година, Cipolla и др., съединени дела С-94/04 и С-202/04, където СЕС е извършил тълкуване за съответствието с чл. 81 ДЕО (настоящ чл. 101 ДФЕС/ и на чл. 82 ДЕО /настоящ чл. 101 от ДФЕС/ на национална правна уредба, съгласно която Национален съвет на адвокатите, учреден към министъра на правосъдието и съставен от адвокати, избирани измежду колегите им адвокати изготвя проект на тарифа на адвокатските възнаграждения, подлежащ на одобрение от страна на министъра на правосъдието. И че Тази тарифа, регламентира минимумите и максимумите на адвокатските възнаграждения, като съгласно италианското законодателство съдът има право да увеличи максималният размер на възнаграждението на адвоката, но няма право да дерогира разпоредбите й относно установените минимуми дори делото да разкрИ. липса на каквато и да е фактическа и правна сложност. Акцентира се, че с решението, СЕС е приел, че 2 националният съд трябва да провери дали съществува корелация между нивото на хонорарите и качеството на оказваните от адвокатите услуги с цел защита на потребителите и за качествено правосъдие /така т. 66 от решението/, макар и да не може а priori да се изключи, че фиксирането на минимална тарифа ще предотврати професионалните доставчици да предлагат услуги с посредствено качество., както и да се изключи, че подобна тарифа способства да се избегне възможността адвокатите-в контекста на пазар. характеризиращ се наличието на изключително голям брой вписани и действащи адвокати-да бъдат подтикнати да се впуснат в конкуренция. която може да се изрази в предлагането на услуги с отстъпки с риска от влошаване на качеството на предоставяните услуги .Посочва още, според трайната практика на СЕС не всяко решение на сдружение на предприятия. което ограничава свободата на действие на страните, непременно следва да се счита като попадащо в обхвата на въведената с чл. 101. нар. 1 от ДФЕС забрана. И че за да се приложи цитираната разпоредба. във всеки конкретен случай следва да се вземе под внимание общият контекст. в който е взето или проявява своите последици съответното решение на сдружението на предприятия и най-вече преследваните с него цели. Като след извършването на тази преценка може да се премине и към преценка на това дали ограничаващите конкуренцията последици, които произтичат от тях, са присъщи на преследването на посочените цели. Допълва, че така изложената и обяснена концепция СЕС е прилагал при преценката на различни решения на професионални организации, с които същите приемат тарифи, наредби, регулиращи цените на предоставяните от техните членове услуги. Допълва, че подобни тарифи/наредби са напълно съвместими с правния режим на защити на конкуренцията: който ДФЕС в своя чл. 101 брани. но само ако са изпълнени няколко основни изисквания: 1. членовете на професионалната организация да са независими спрямо съответните икономически оператори: 2. професионалната организация да е длъжна по силата на закона да определя подобни тарифи. като отчита както интересите на предприятията от съответния сектор. но и обществения интерес, вкл. на ползвателите на съответните услуги. Смята, че систематичното тълкуване на чл. 117-123 от Закона за адвокатурата, организацията на дейността и структурата на Висшия адвокатски съвет и адвокатите негови членове упражняват своите функции напълно независимо от икономическите оператори, при вменено задължение на ВАдС при въвеждане на съответните тарифи и приемането на своите актове, които по един или друг начин уреждат минималните адвокатски възнаграждения, да вземе под внимание не само интереса на адвокатите, но и обществения интерес, в частност и интереса на ползвателите на адвокатски услуги гражданите и юридическите лица. От тази гледна точна жалбоподателят се позовава и на решението на СЕС по делото CipoIla в което се приема. че ако националната уредба установява минимални нИ. на размера на адвокатските възнаграждения: то такава уредба може да се разглежда като съвместима с правото на ЕС, но само ако последната е свързана с императивни съображения от обществен интерес, като СЕС приема, че тази идея или концепция обхваща няколко основания, сред които 3 обществена сигурност, защита на потребителите. защита на получателите на услуги. защита на работниците и други. Допълва, че в решението Cipolla СЕС приема по отношение на различните тарифи, определящи минимални и/или максимални размери на дължими адвокатски възнаграждения, че са налице няколко императивни съображения от обществен интерес, които са допустими, имайки предвид забраната по чл. 101 ДФЕС, на която се позовавал и първоинстанционният съд в своя акт. Посочва, че като такИ. съображения от обществен интерес могат да бъдат защитата на потребителите на юридически услуги, както и доброто управление на правосъдието, а също и защитата на престижа и достойнството на професията на адвоката. Заключава, че прекаленото стриктно прилагане на правилата за защита на конкуренцията по отношение на някои категории услуги води до значително намаляване на качеството на предоставяната услуга, както и до икономически дисбаланс между ползите за потребителите от потенциалното намаление на цената и вредите. които те биха претърпели от по-ниското качество. Смята, че облекчаването на антиконкурентните ограничения оказва положително влияние върху цените и качеството на предоставяните от адвокатите услуги, доколкото се търси висококвалифицирана адвокатска помощ. но при положение на драстично намаляване на адвокатските възнаграждения. особено при предоставена безплатна с оглед на съответния клиент правна помощ и съдействие: то съществува значителен риск от появата на явлениетопотребителите нямат да бъдат достатъчно добре информирани. а винаги ще избират възможно най-евтиното предложение в хипотезата. когато клиентът заплаща възнаграждението. тъй като предварително не са в състояние да преценят разликите в качеството на предоставените услуги. От изложеното частният жалбоподател заключава, че високо квалифицирани услуги повече няма да бъдат търсени. тъй като адвокатите ще забележат. че повисокото качество не се цени, водещо до нарастване на случаите на отказ от страна на адвокатите да оказват безплатна с оглед на клиента адвокатска помощ и съдействие. когато клиентът е материално затруднено лице и не заплаща адвокатско възнаграждение. тъй като техните усилия няма да бъдат оценени. Допълва, че в практиката на СЕС е поставено условие, че за да бъде съвместима с правото на ЕС една национална правна уредба, уреждаща минимални размери на адвокатските възнаграждения, следва да се предвиди механизъм за контрол от страна на държавен орган върху приемания минимален размер на адвокатските хонорари, като съответната държава членка предвижда достатъчно гаранции. че общественият интерес ще бъде защитен, то подобна уредба напълно отговаря на изискванията. които правото на ЕС поставя. Позовава се и на най-ново решение С438-22 СЕС в точка 44 ,където съдът дал разяснения: „, че когато приема наредби за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения, Висшият адвокатски съвет, чиито членове са само адвокати, избрани от други свои колеги адвокати, действа без каквато и да било последваща санкция на Държавен орган, и при липса на разпоредби, които биха -могли да гарантират, че той действа като носител на публична власт — като сдружение на предприятия по смисъла на член 101 от ДФЕС (решение от 23 ноември 2017 г.. ЧЕЗ Електро 4

България и Фронтекс Интернешънъл. С-427/16 и С-428/16 ,EU:С:2017:890 т.47-49).Допълва в тази връзка, че ВАдС приема наредба, в която са определени минималните размери на адвокатските възнаграждения, въз основа именно на законова делегация, дадена му от държавен орган Народното събрание, което е проява и на конституционно закрепените принципи, въз основа на които функционира адвокатската професия, а именно самоуправление и независимост. Като е налице възможност за осъществяване на пряк съдебен контрол върху законосъобразността на подобен акт. приет от ВАдС., включително и по законосъобразността на отделни разпоредби от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото се приема от съда, че