Решение № 1083 от 26.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1083 гр. Пловдив, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно гражданско дело № 20265300500648 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба от Д. З. Н. и М. З. Х. против Решение № 4963/17.11.2025 г., постановено по гр.д. № 17049/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I X гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите против К. И. И. установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗС за установяване в отношенията между страните, че ищците са изключителни собственици, на основание давностно владение, осъществено лично от тях и присъединено към давностното владение на техния наследодател З. В. Н., починал на *** г., на следните недвижими имоти: 1) поземлен имот с идентификатор № **.27.52 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18 34/06.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 31.08.2010 г., с адрес на поземления имот с. Р., местност „***“, с площ от 5190 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 5, предишен иденификатор - няма, с номер по предходен план: 027052, при граници поземлени имоти с идентификатори: ***27.51, ***27.282, ***.27.275 и ***.27.284; 2) поземлен имот с идентификатор № ***.30.40 по КККР, одобрени със Заповед № РД18-34/06.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 31.08.2010 г., с адрес на поземления имот с. Р., местност „К***“, с площ от 3141 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 5, предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план: 030040, при граници поземлени имоти с идентификатори:

***.30.308, ****.30.48, ****.30.36 и ****.30.37; 3) поземлен имот с идентификатор № ***.46.32 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-34/06.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 31.08.2010 г., с адрес на поземления имот с. Р*, местност „Б*“, с площ от 6079 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – оризище, категория на земята – 5, предишен идентификатор няма, с номер по предходен план: 046032, при граници 1 поземлени имоти с идентификатори: ***.46.25, ***.46.494, ***.46.21 и ****.46.503.

Жалбоподателите изразяват становище за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт. Сочат, че владението по отношение на процесните три имота започнало преди повече от 28 години от прекия наследодател на ищците, който бил въведен във владение, а след неговата смърт единствено ищците, постоянно и без прекъсване владеели спорните имоти, като получавали и рента през годините.

Ответницата не била владяла имотите, не релевирала и претенции в течение на годините, не претендирала и плащане на част от приходите, получени от отдаването под наем от страна на ищците на спорните имоти. От протокол за въвод във владение се установявало, че наследодателят на ищците – З. Н., на 02.05.1996 г. бил въведен във владение на процесните имоти, като от тогава владеел и своил същите. От представеното от нотариус Н. Х. – С. постановление от 28.02.2008 г. се установявало, че наследодателят З. Н. придобил собствеността на два от процесните имоти – с кратък № 40 и № 32, въз основа на давностно владение. В тази насока били и показанията на разпитаните по делото свидетели. От същите се установявало, че единствено ищците владеели имотите като собствени, като други лица не са имали претенции.

Свидетелите знаели, че единствено ищците били собственици. По тези съображения неправилен бил изводът на Районен съд, че ищците не своили имотите като свои.

Неправилно били кредитирани показанията на свидетелите на ответната страна, във вр. с което се излагат подробни съображения. Установявало се, че в периода от 1996 г. до 29.09.2021 г. никой освен ищците не се бил разпореждал с имотите, не е имал претенции и владението не било смущавано. Сочи се, че демонстрирането на промяна в намерението, с което съсобственик упражнявал фактическата власт върху частите на друг съсобственик от съсобствена вещ, не било задължителен елемент от фактическия състав на придобивната давност, когато това било обективно невъзможно, например когато невладеещият съсобственик бил с неизвестно местожителство, когато страните изобщо не се познавали или между тях не съществували никакви отношения. В случая наследниците на общия наследодател живеели в различни населени места, вкл. и в чужбина, нямало доказателства да се познавали. Сочи се, че ответницата знаела за осъществяваното от ищците владение още преди 2010 г. Приетата фактическа обстановка не съответствала на доказателствата по делото. Сочи се, че в случай на доказаност, че ищецът по установителен иск за собственост се легитимирал като собственик само на част от вещта, то съдът бил длъжен да признае това право, тоест частично да уважи иска, което в случая не било направено. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

В срок е постъпил отговор от К. И. И., с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени съображения. Искането е за потвържаването на постановения съдебен акт.

Постъпила е и частна въззивна жалба от Д. З. Н. и М. З. Х. против Определение № 1080/27.01.2026 г., постановено по гр.д. № 17049/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр.състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на постановеното по делото решение, в частта му за разноските, чрез намаляване на присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение до размера от 400 лв. Посочено е, че в случая по делото бил предявен един установителен иск. Иска се отмяна на обжалваното определение и определяне на хонорар, съобразно искането на жалбоподателите.

Постъпил е и отговор на частната жалба от К. И. И., с който се взема становище за неоснователност по подробно изложени съображения. Иска се отхвърлянето на частната жалба и потвърждаване на атакуваното определение.

Настоящата инстанция, след като прецени всички материали по делото и съобрази събраните доказателства поотделно, както и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявена искова молба с 2 правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗС от Д. З. Н. и М. З. Х. против К.

И. И. за установяване в отношенията между страните, че ищците са собственици, на основание давностно владение, на следните недвижими имоти: 1).

Изложени са твърдения, че ищците били наследници на З. В. Н. и А. Н. Н.. Сочат, че собствеността по отношение на процесните имоти била възстановена в полза на наследниците на общия наследодател Р. Г. М. с Решение № А13А/07.02.1996 г. на ПКобщона Марица. Наследниците на общия наследодател Р. Г. М. били 33 лица, сред които и прекия наследодател на ищците – З. В. Н., ответната страна К. И. И. и нейната праводателка С. И. С., като всеки от наследниците придобил по 1/48 ид.ч. от имотите.

Твърдят, че след възстановяване на собствеността, наследниците на Р. М. си разделили собствеността по отношение на възстановените имоти, като в дял на техния наследодател били поставени трите имота. Поддържат, че техните наследодатели придобили останалите 47/48 ид.ч. от имотите на основание упражнявано явно и непрекъснато давностно владение, продължило повече от 10 години, което било манифестирано пред всички наследници. Ищците сочат, че владението било осъществявано от техните наследодатели в периода от възстановяване на имотите с решение на поземлена комисия – 07.02.1996 г. до момента на смъртта на З. В. Н. – 21.03.2009 г., който се снабдил с констативен нотариален акт за право на собственост по отношение на два от имотите – ПИ с ид.№ ***.30.40 и ПИ с ид.№ ***.46.32, но упражнявал давностно владение и по отношение на третия ПИ с ид. № ***.27.52.

Поддържат, че след смъртта на З. В. Н. имотите се владеели от самите ищци и тяхната майка А. Н., починала на ***** г. Сочат, че от 1996 г. единствено тяхното семейство стопанисвало имотите, като същите били отдавани на основание договори за аренда, сключени с различни земеделци. Твърдят, че от 09.07.2022 г., в деня на подновяване на договорите за аренда, арендаторите заявили на ищците, че ще плащат половината от задължението, тъй като ответницата им казала, че била собственик на половината от имотите. Ищците сочат, че исковата молба била насочена единствено към ответницата, тъй като само тя оспорвала правата им.

В съответния срок е постъпил и отговор на исковата молба от К. И. И..

Ответникът сочи, че е придобила на основание наследствено правоприемство от своята майка И. К. И. /последната била дъщеря на Н. Н. Т., която пък от своя страна била дъщеря на общия наследодател – Р. Г. М./ собствеността по отношение на 1/48 ид.ч. от имотите. Сочи, че на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален от 18.06.2010 г., придобила собствеността и на сестра си С. И. С., равняваща се също на 1/48 ид.ч. от имотите, от което следвало, че ответнцата била собственик на 1/24 ид.ч. от имотите. Оспорва, че след възстановяването на собствеността на имотите, същите били поделени между наследниците като в дял на наследодателя на ищците били поставени процесните три имота. Оспорва, че от 1996 г. единствено семейството на ищците владеели имотите. Оспорва и констатациите в НА № **/28.02.2008 г., с който наследодателят на ищците бил признат за собственик на основание давностно владение по отношение на два от имотите. Сочи, че никой от наследниците на Р. М. не знаел за констативния нотариален акт, като твърди, че през целия период от възстановяване на имотите до днес, ответницата участвала в отдаване на имотите под наем, съответно получавала възнаграждение в по-голямата част от периода.

Като свидетели на страната на ищеца по делото са разпитани Т. Г. Г., К. Т. А. и Р.

Г. Ф..

Свидетелят Т. Г. сочи, че обработвал земята в с. Р., познавал Д., не познавал ответната страна. Парцелите обработвал от около 2010 г., по възложение на ищеца, с наемни договори. Наемът си свидетелят плащал на Д., във вид на зърно. За имотите знаел, че са на ищеца. Уточнява, че обработвал двата имота, като единият бил 5100 кв.м., а другият от 3100 кв.м. Свидетелят сочи, че никой не бил ходил при него за заплащане на наем. Твърди, че преди три-четири години се появил друг негов колега – 3

М. М., който заявил, че щял да обработва другата половина от парцелите. Признава, че не знае дали има други собственици на имотите. Парцелите нямали ограждения.

Показания е дал и св. К. А.. Същият твърди, че ищецът Д. имал земи в м-ст. „К.“ – 3 дка., в м-ст. „Ю.“ – 5 дка. и в м-ст. „Б.“ – 6 дка., които земи ищецът включил в кооперацията, когато била създадена – около 2000 г. Поради това и свидетелят знаел, че тези имоти били на Д.. След ликвидиране на кооперацията – около 2000 г. всеки си взел земите и ги дал на арендатори. Споделя, че е работил в кооперацията като тракторист и обработвал земите.

От показанията на третия разпитан на страната на ищеца свидетел – Р. Ф. се установява, че същият познавал Д.. Сочи, че ищецът имал имоти в с. Р.. Свидетелят обработвал имот на Д., като сключвали писмени договори. Твърди, че някъде от 2013 г. започнал да обработва земята на ищеца. Имотът бил възложен на свидетеля от Д..

Свидетелят не знаел дали има други собственици, но признава, че впоследствие се появил колега, който изявил претенции за част от парцела. Не си спомнял кога точно се случило това, но със сигурност било преди три-четири години. Сочи, че отношенията му с Д. към настоящия момент били такива, че свидетелят заплащал половината от наема, защото имало друго лице, което заявявало претенции. Твърди, че когато започнал в началото да обработва земята имал отношенията само с ищеца.